— Да.
— Много ли беше?
— Не. Съвсем малко.
— Съвсем малко — повтори Харди. — Ако човек стреля с пистолет веднъж, количеството барут увеличава ли се с всеки нов изстрел?
— Да, разбира се.
— Разбира се. И въпреки това господин Бърджис е имал съвсем малко?
— Да.
— В състояние ли сте да кажете дали барутът е от един изстрел или от повече?
— Не.
— Всъщност, по пръстите ви може да остане барут дори от държането на току-що използвано оръжие, нали така?
— Да.
Харди нямаше намерение да продължава да черпи от този източник, затова реши да продължи напред.
— И кога проверихте ръцете на обвиняемия, господин, Фаро? Не беше ли посред нощ?
— Да, сър. Обвиняемият бе с белезници и доведен в отдел „Убийства“ за разпит. Аз бях на мястото на престъплението и се върнах в управлението, след като приключих там.
— Знаете ли по кое време направихте теста?
— Да, сър. Отбелязах времето, когато започнах. Беше четири и трийсет и седем сутринта.
— И през цялото време, докато сте бил на мястото на престъплението, господин Бърджис е бил с белезници в стаята за разпит в Съдебната палата.
Свидетелят кимна.
— Да, сър. Така ми каза полицаят. Не са искали той да си измие ръцете. Нещата са съвсем стандартни — каза той услужливо.
— Просто съм любопитен, господин Фаро. Защо не сте направил теста още на мястото на престъплението?
— Предполагам, че са искали бързо да го откарат до центъра. Не зная наистина.
Харди замислено направи няколко крачки.
— И така, господин Фаро. Вие сте пристигнал в Съдебната палата по времето, когато господин Бърджис е бил в ареста от поне три часа. Бихте ли описали състоянието му по времето, когато взехте пробите?
— Възразявам, ваша светлост. Иска от него да прави заключения.
Но Харди бе готов с отговор.
— Въобще не, ваша светлост. Ще оставя вие да извлечете заключенията. Просто питам господин Фаро какво е видял.
Мумията се съгласи с него.
— Добре. Отхвърля се.
— Господин Фаро? — За свидетеля това не бе обичайна област на експертиза или показания и той премести стола си с известна доза неудобство. — Нека бъда по-конкретен — уточни Харди. — Господин Бърджис беше ли заспал?
— Не, сър. Седеше на един стол.
— Позата му изправена ли беше или отпусната?
Отново Тори.
— Ваша светлост, стойката на обвиняемия едва ли е свързана.
Но Хил пак отхвърли възражението му, като добави грубо:
— Позволявам тази насока на въпроси, господин Тори.
— Посланието беше ясно — следващото възражение щеше да е гибелно за обвинението.
Фаро отговори:
— Той беше приведен, отпуснат, както казахте.
— Говорихте ли с господин Бърджис?
— Да, говорих. Казах му какво ще правя с ръцете му.
— И как реагира той?
Момент на размисъл.
— Неадекватно. Беше доста далече от това. Накрая просто набодох ръцете му и направих пробите.
— Говорът му ясен ли беше или провлечен?
— Провлечен. Беше по-скоро мънкане.
— Господин Фаро, усетихте ли миризма на алкохол в дъха му?
— Уха! — Свидетелят най-после прояви някаква индивидуалност. — Приличаше на истинска пивоварна.
— Пивоварна — повтори Харди, доволен от израза. — Това ще рече „да“, нали? Миришел е на алкохол, нали?
— Да.
— По това време той е бил от цели три часа в центъра?!
— Да, сър. Поне три.
— Един последен въпрос, господин Фаро. Когато вземахте своите проби, видяхте ли в стаята за разпит някакво приготвено видео оборудване?
— Не, сър. — От устата му се изплъзна още едно изречение. — Когато минах край монитора в съседната стая, все още не бяха включили камерата.
— Благодаря ви, господин Фаро. Господин Тори, свидетелят е ваш.
Обвинителят се върна към най-забележителната теза на Харди.
— По въпроса със следите от барут, могат ли те да бъдат заличени или измити?
— Измити — да. Заличени вероятно с течение на време то. Ето защо се опитваме да вземем пробите възможно най-бързо.
— Но в случая, за който свидетелствате, не сте били толкова бързи. За три часа някой би могъл да заличи голяма част от тях, ако достатъчно си трие ръцете в дрехите, например?
— Да.
— Но не всичките, нали?
— Не. Не е задължително.
— Така че е напълно възможно обвиняемият да е стрелял с пистолета повече от веднъж и все пак да има съвсем малко или почти никакви остатъци от барут?
— Да. Напълно.
Веднага щом свидетелят стана от мястото си, Харди поиска кратко прекъсване и всички адвокати отидоха при съдията.
— Ваша светлост — започна той, — бих искал да направя постъпки за незабавното изключване на изявлението на моя клиент — така нареченото самопризнание. Стана ясно, че клиентът ми е бил пиян, когато е бил арестуван, както е ясно и че полицай Петри е бил притиснат да каже противното. Нека веднага разрешим този проблем.
Тактиката нямаше шанс и Харди го знаеше. Обвинението би могло да извиква свидетелите си в реда, в който желае, и ако имаха намерение да притиснат някого, то със сигурност вече са го направили. Но имаше вероятност да послужи за нарушаване на синхрона в дирижирането на делото от обвинението. В най-лошия случай, правенето на постъпки би могло поне да разстрои Тори и Прат. А ако съдията ги накара да променят реда на свидетелите, кой знае? Като бонус би могъл дори да спечели облога си с Фримън.
— Дайте ми един момент. — Прат, която беше бясна, се бърна към Харди, но гледаше съдията. — Било е пет часа сутринта, ваша светлост. Той може и да не е бил доста пиян, а всичко да е било от умора.
Но Дейвид Фримън не бе там само за украса. Той направи малка крачка към катедрата.
— Ваша светлост — каза той. — Три часа? — Той се обърна към всички тях. — Попаднали са на господин Бърджис на мястото на престъплението, заловили са го с бижутата на жертвата и с очевидното оръжие на престъплението и
