— Сега ми казвате, че клиентът ми е залитал, докато е ходел, нали така? Когато се е върнал с партньора ви?
— Ами да, но той е паднал.
— Така е, полицай. Той не само че не е могъл да ходи, когато сте го видели, но е бил и прекалено некоординиран, за да избяга, нали? Просто е паднал, когато се е опитал да избяга, прав ли съм?
Неохотно кимване.
— Да. Така е. — На Петри му се искаше да хвърли поглед над рамото на Харди, да получи някаква насока от Тори.
Адвокатът направи крачка напред към свидетеля и в негово дясно, надявайки се да ограничи полезрението му.
— А сега, какво ще кажете за говора му?
— Не знам — изрече неохотно ченгето. — Зависи.
— Той каза ли нещо, полицай — попита защитникът, — или беше прекалено неадекватен да говори много?
— Беше доста неадекватен.
— И е изпаднал от задната седалка на патрулната кола, нали?
— Да — с нежелание потвърди Петри. — Така е.
Харди направи крачка назад, след това се върна към полицая.
— Хора, които действат така, както описахте, вероятно са пияни, прав ли съм?
— Да.
— Другата възможност е да са ранени, нали така?
— Да.
— И на практика господин Бърджис кървеше леко от рана на главата, нали?
— Да, сър.
— Добре. По вашите показания на мястото е имало лекарски екип, както и ваши колеги от полицията. Според процедурата, ранените затворници се преглеждат от лекарите. Не е ли вярно, че причината, поради която не сте завели господин Бърджис при тях е, понеже бихте могли да кажете, че единственият му проблем е бил, че е бил пиян? Падащ, неадекватно пиян?
Петри беше а капан.
— Да, беше.
Харди доволно кимна.
— Нямам повече въпроси.
По време на почивката Фримън отиде до тоалетната. На масата на защитата Коул се завъртя назад. В съдебната зала не беше с белезници, бе скръстил ръце на гърдите си и бе вдигнал единия си глезен върху коляното на другия крак.
— Не мога да повярвам, че не го попита нищо за изстрела — каза той.
В момента Харди не беше в настроение за критики.
— Защо? Той не е наш свидетел.
— А защо не?
Адвокатът, който се преструваше, че чете някакви бележки пред себе си, най-после се предаде и се обърна с лице към клиента си.
— Защото говорих с него по-рано тази седмица. Каза, че не е чул изстрел. А ние се нуждаем от този изстрел толкова, колкото те не го искат.
— Тогава защо Тори не попита за това?
Дизмъс също се бе чудил по този въпрос. Проблемът със сигурност беше важен. Ако Коул бе стрелял само веднъж с пистолета и това не е било при падането по време на бягството му по алеята, тогава единственото логично обяснение за барута по ръцете му би било, че е стрелял преди идването на полицията. Вероятно за да убие Илейн. Рапортът на Петри не споменаваше за изстрел, въпреки че Медрано бе написал за такъв. Затова и защитникът бе включил Медрано в своя списък на свидетели. Предположи, че когато Тори е видял това, той е избрал Петри за представянето на версията на обвинението. Сега, в хода на обяснението на утежняващите обстоятелства — тоест грабежа, — той бе решил, че е получил достатъчно информация от свидетеля. Не му е било нужно да го разпитва какво не е чул. Харди се надяваше пропускът да се окаже важен, но го омаловажи пред клиента си.
— Не зная, Коул — каза адвокатът. — Искреното ми усещане е, че просто е забравил.
Фримън позна и следващия свидетел — лабораторния техник от мястото на престъплението. Ленард Фаро бе дребен мъж на малко повече от трийсет години, с тънки мустачки и гъста, намазана с гел черна коса. Носеше син блейзър върху оранжева риза. На лявото му ухо блещукаше малко златно кръстче. Свидетелят потвърди, че балистичната експертиза е показала, че куршумът, който е убил Илейн Уейджър, е бил изстрелян от притежаваното от Коул оръжие, Фаро бе проверил обвиняемия за следи от изстрела и бе анализирал резултатите. Сега Тори бе стигнал до същината на показанията.
— Въз основа на резултатите от тези тестове, вие заключихте, че обвиняемият има по ръцете си следи, които биха могли да бъдат единствено от стреляне с оръжието.
Въпросът не беше труден, Фаро изобщо не се съмняваше.
— Да, сър.
После свидетелят бе предоставен на Харди.
— Господин Фаро — започна защитата, — намерихте ли някакви пръстови отпечатъци по оръжието?
— Не, сър.
— Това обичайно ли е?
Лабораторният техник сви рамене.
— Често се среща, сър. Повърхността на оръжието е била обработена с препарат за полиране на автомобили. Така че по него не се задържат отпечатъци.
— Разбирам. И щом казвате, че е често срещано, можете ли приблизително да ми кажете колко редовно попадате на нещо подобно?
Това бе неочаквана насока и младият мъж се замисли малко, преди да отговори.
— Бих казал веднъж на няколко месеца.
— Веднъж на няколко месеца ли? Значи не се среща всеки ден?
— Не, съвсем не. Като казах често, нямах предвид всеки ден.
— Добре. Просто се опитвам да разбера колко обичайна е употребата на тази полираща паста върху оръжие за избягване на отпечатъци. Изглежда е някакво езотерично познание.
Фаро нямаше отговор. Защитникът се сети, че не е задал въпрос. Зад гърба му Тори правеше възражение.
— Несвързано. Какъв е проблемът тук, ваша светлост?
— Това е добър въпрос. Господин Харди?
Моментът не беше приятен. Полиращата паста бе едно от десетината неща, които биха могли да означават нещо, но не доказваха абсолютно нищо. Беше много вероятно Коул да няма представа от начина за избягване на отпечатъци, за разлика от, да кажем, представител на закона или закоравял престъпник. Но беше и напълно възможно той да знае това и дори да го е използвал.
Харди се извини и пое в друга посока.
— Господин Фаро, колко патрона имаше в пистолета, когато го изследвахте?
— Ами, това е пистолет с пет патрона. Имаше три патрона и две гилзи.
— Две гилзи ли?
— Точно така.
Адвокатът погледна към съдията, завъртя се наполовина и се върна към свидетеля.
— Сега, господин Фаро, вие лично ли направихте тест на господин Бърджис?
— Да.
— И свидетелствахте, че сте открили прах от барут по ръцете му, нали така?
