— Извиках ви тук преди началото на този процес, защото искам да ви кажа нещо лично, извън контекста на изслушването.
Харди отбеляза, че независимо от това съдебният стенограф записва думите му.
— Да, ваша светлост.
— Моля ви, не говорете повече. Това е едностранна комуникация. Исках да ви заявя пределно ясно, че всеки изблик като онзи, който представихте на първото призоваване по въпроса, няма да бъде толериран в моята съдебна зала. Подобни действия ще бъдат наказани с глоба, а ако са достатъчно сериозни, ще ви изпратя в затвора за неуважение на съда. Ако мислите, че се шегувам, ще може да го разберете съвсем скоро. Не поканих тук и обвинителя, защото не сметнах за необходимо да ви унижавам пред него. Това е най-последната отсрочка, която ви давам.
— Да, сър — отговори Харди.
Хил кимна. Очакванията му се бяха потвърдили.
— Става дума за прецизност, господин Харди. Казах ви да не ми отговаряте, а вие току-що отново го направихте. Не зная от колко време практикувате право, но съдията е „ваша светлост“, а не „сър“. Ще се видим в съдебната зала.
Кръвта на Харди бе кипнала. Започна да изрича „Да, ваша светлост“, но се усети навреме. Приставът го изтръгна от шока, защитникът се обърна и напусна кабинета на съдията.
— Изглеждаш така, сякаш току-що си видял призрак — отбеляза Фримън.
Краката на Харди не го държаха по времето, когато стигна до масата на защитата, затова се отпусна на стола си и потърси каната, за да си налее чаша вода. Ръцете му трепереха в ритъма на яростта.
Дейвид се протегна и покри ръката на Харди със своята съсухрена длан.
— Диз? — С другата си ръка старецът наля чаша вода и я побутна към него. — Отговори ми. Какво стана?
Адвокатът все още бе неспособен да произнесе и дума. Дишаше през носа дълбоко и накъсано. Мускулите на челюстта му играеха. Очите му бяха фиксирани върху някаква точка в пространството пред него. Някак си забеляза чашата с вода и я придърпа към себе си, но не я вдигна.
— Тишина! Върховният съд, щат Калифорния, град и област Сан Франциско, започва сесията си, ръководена от съдия Тимоти Хил. Всички да станат.
Прат бе пристигнала и се бе присъединила към Тори и младата му асистентка на масата на обвинението. Харди й хвърли поглед — елегантна, изваяна осанка в тъмносин бизнес костюм — и отбеляза, че забелязва почти бликаща увереност. За момент се почуди дали тя по някакъв начин не е уредила нещата с Хил, като му е пуснала мухата да го нахока толкова унизително. Не бяха минали и десет минути от завръщането му в съдебната зала и той все още усещаше почти физическа болка от изразходвания адреналин. И със сигурност се чувстваше абсолютно неспособен да води какъвто и да било рационален спор.
При нормални обстоятелства, би могъл да поиска незабавно отлагане поради естествена нужда, но сега знаеше, че не би се осмелил. Взаимоотношенията му със съдията вече бяха достатъчно лош и. Ако Харди направеше каквото и да било, за да настрои Хил още повече срещу себе си, рискуваше да бъде обвинен в неуважение към съда и всички надежди да направи нещо щяха да бъдат изгубени още преди започването.
Докато наблюдаваше Мумията да се настанява на катедрата, отново се замисли за своята невежа и лошо изработена стратегия. Чудеше се как е могъл толкова зле да прецени ситуацията, решавайки, че гневът на Хил ще бъде „малкият трамплин“, чрез който да премине първите минути на делото. Сега се оказа непреодолимо, невъзможно за изкачване препятствие. А бе основал всичко на този разумен човек, на този интелигентен юрист. Какво щеше да прави с всички юридически затруднения, които очакваше по толкова критични въпроси? Къде бяха шансовете да се размине използването на видеокасетата със самопризнанието?
Но в този момент нямаше какво да се направи. Бяха тук, обречени. Коул, който седеше до него, го побутна и прошепна:
— Патън.
Клиентът му очевидно му четеше мислите, което означаваше, че адвокатът ги предаваше. Не бе добра поличба да започва с лоши чувства и съветът бе съвсем навременен. Насили се да събере поне част от генералската си твърдост или контрол, да канализира гнева и отчаянието и към нещо конструктивно.
Хил се настани, оправяйки робата си. Поздрави секретаря си с фамилиарна, макар и престорена любезност, после го помоли да оповести случая. Харди слушаше с половин ухо, докато Мумията подреждаше някакви книжа пред себе си и обхождаше с поглед съдебната зала. Когато стигна до Харди, не се забеляза и най-бегъл знак на раздвижване — никакво моментно трепване или присвиване на устните. Все едно разговорът им изобщо не се бе състоял. Секретарят приключи и съдията заговори:
— Господин Харди, господин Фримън. Добро утро. Госпожо Прат, господин Тори. Народът готов ли е да започне?
Тори се изправи.
— Готови сме, ваша светлост, но, ако съдът позволи, може ли кратко прекъсване?
Хил се смръщи, поклати глава с очевидно недоволство и въздъхна.
— Добре — най-после каза съдията. Повдигна ръка. — Адвокатите да се приближат.
Краката на Харди го задържаха, когато се изправи — истински късмет. Той и Тори едновременно стигнаха до катедрата и вдигнаха поглед към Хил, който все още бърчеше вежди.
— Какво има, господин Тори?
— Ваша светлост, с цялото ми уважение, вие току-що сте имали лична среща с господин Харди.
Лицето на Хил остана ужасяващо безизразно. Той зачака.
— Това въпрос ли беше?
— Да, ваша светлост.
— Боя се, че не чух да задавате въпрос. Може би трябва отново да опитате.
Тори осъзна, че вече е направил тактическа грешка и прочисти гърлото си.
— Ами, ваша светлост, както знаете, в углавно дело като това, разговорите между страните трябва да бъдат записвани.
— Не вие определяте правилата, адвокате. — Хил издишваше огън и контролираше изгарянията. — Всъщност съм наясно с реда. — Още една пауза. — Все още изчаквам въпроса ви.
Харди внезапно осъзна напрежението в галерията зад себе си. Хил погледна натам, а след това отново към Харди и Тори. Както се бе разбрало и на първото призоваване, този съдия позволяваше реакция на зрителите в определени граници. На Дизмъс за първи път му се случваше нещо подобно. Съвсем приглушеното, тихо, дразнещо жужене привнасяше някакво непоносимо напрежение в тона на залата. Замисли се дали Хил няма някаква причина да го приема.
Тори най-сетне формулира въпроса си.
— Много добре, ваша светлост. Народът би искал да се информира. Каква беше причината ви да се срещнете с адвоката на защитата?
— Това беше личен разговор, господин Тори. Делото още не е започнало. По никакъв начин не сме го обсъждали. — Хил премести погледа си. — Прецизен ли бях, господин Харди?
— Да, ваша светлост.
Съдията искаше да постигне несъмнена яснота по въпроса.
— Господин Харди, казахте ли и една дума по това дело в кабинета ми?
— Не, ваша светлост.
— Ами аз?
Харди отново потвърди, че не е.
— Отговорите задоволяват ли ви, господин Тори?
Обвинителят преглътна, усещайки, че ще бъде истинска победа, ако успее да се измъкне от ситуацията без повече вреди.
— Напълно, ваша светлост.
Хил рязко кимна.
