Петри, полицаят, който първи бе пристигнал на мястото на престъплението, днес беше в униформа. Рус и късо подстриган, той имаше тяло на атлет и вид на военен и изглежда се чувстваше почти толкова неспокоен, колкото Страут бе в свои води. Каза името си, чина си, поста си и времето на служба в полицията. Тори беше прав и стоеше пред него.
— Полицай Петри, бихте ли описали действията си във или около дванайсет и трийсет през нощта на понеделник, първи февруари, тази година?
Харди реши, че това е добър начин да накара скованото ченге да се успокои. Петри сякаш се отпусна с облекчение той нямаше да отговаря на цяла поредица въпроси, поне не веднага. Полицаят погледна нагоре към съдията, след това обратно към Тори и започна да говори с обичайния си тон.
Подробностите бяха достатъчно познати на Дизмъс, но той знаеше, че последователността на събитията ще бъде от полза за съдията. Също така, вероятно — надяваше се адвокатът — би послужила и на него. Затова се облегна напред и се заслуша за фактологични грешки, като си водеше бележки.
Петри разказа подробно. Той и партньорът му, Даниъл Медрано, обикаляли центъра по обичайния си маршрут, когато забелязали някакво подозрително движение в началото на Мейдън Лейн, при Грант. Когато се приближили, включили прожекторите на патрулната си кола и видели някакъв мъж, наведен над паднала фигура. Мъжът се обърнал и побягнал. Партньорът на Петри, Медрано, изскочил от колата и хукнал да преследва беглеца, докато Петри първо се обадил за подкрепление. После също слязъл и отишъл да види падналата фигура, млада афроамериканка, която изглежда била мъртва.
Отнело му около минута да се убеди, че не би могъл да помогне с нищо на жертвата, но въпреки това извикал лекарите. Когато приключил, Медрано се връщал със заподозрения, когото заловил в края на Мейдън Лейн откъм Юниън Скуеър. Казал му, че в тъмнината заподозреният се сблъскал с пожарен кран и паднал.
Изстрелян като гюле, Харди беше на крака с възражение. Той чу Фримън дрезгаво да казва името му, но вече беше прав и решителен.
— Ваша светлост, той се позовава на чуто от друг човек.
Очите на Хил се присвиха от неудоволствие.
— Напълно — отвърна той. — И като такова е позволено на предварителното изслушване, когато е представено от опитен полицай, както без съмнение си спомняте от дните си по право в юридическото училище. Господин Тори, моля продължете. — Но някаква друга мисъл му мина през главата. — О, и, господин Харди, опитайте се да се въздържате от фриволни възражения като това. Нали ще го направите? Имаме доста работа за вършене. Благодаря ви. Добре, господин Тори, можете да продължите.
Харди тежко се отпусна на стола си и Фримън се протегна през Коул, за да го потупа по ръката.
— Опитах се да те предупредя — каза той. Това не беше никакво облекчение.
Тори напомни на Петри докъде бяха стигнали и ченгето продължи.
— И така Дан — офицер Медрано — се върна по Мейдън Лейн със заподозрения. Държеше и пистолет. Каза, че мъжът го е изпуснал, когато е паднал.
Още едно преразказване, въпреки че Харди не се съмняваше в неговата истинност.
— Полицай Петри, нека спрем тук за момент. Разпознавате ли тук в съдебната зала заподозрения, когото вие и партньорът ви сте арестували онази нощ?
— Да.
— Бихте ли го посочили на съда?
Петри вдигна ръка и посочи с пръст.
— В средата на масата на защитата, ето там.
Тори поиска да бъде отбелязано, че Петри е идентифицирал обвиняемия, Коул Бърджис.
— Сега, този пистолет… — Помощник прокурорът представи оръжието на убийството като веществено доказателство и очевидно неговият размер направи впечатление на галерията. Пистолетът наистина бе малък — не повече от шест-седем сантиметра дълъг и около два широк. Петри го идентифицира като оръжието от престъплението. — Добре — каза Тори, — вие арестувахте заподозрения и открихте оръжието. Какво направихте след това?
— Трябваше да кажа, че той вече бе с белезници. Дан го беше закопчал, след като го бе заловил.
— Добре, благодаря ви.
— След това го заведохме до патрулната кола и го претърсихме. Джобовете му, сакото. Носеше някакво старо сако.
— Намерихте ли нещо в него?
— Да, сър. Няколко неща.
— Бихте ли ги описали?
Петри ги идентифицира — огърлицата, диамантен пръстен, чифт обеци, портфейлът на жертвата, съдържащ документите й, както и осемдесет и пет долара в банкноти и долар и шейсет в монети.
Нещата бяха съвсем прозаични, но всеки в залата беше наясно със значението на показанията. Те го правеха убийство при извършването на грабеж. Точно това превръщаше престъплението в углавно, заради което Коул Бърджис би могъл да получи смъртна присъда.
Ако в момента присъстваха съдебни заседатели, Тори би имал възможност да си поиграе с чутото и да подсили неговото значение. Но сега нямаше как да го използва за постигането на някаква театрална цел, затова трябваше да продължи напред.
— Полицай Петри — каза обвинителят, — когато арестувахте заподозрения, той беше ли в интоксикация?
Харди се изправи.
— Възражение, ваша светлост. Той иска от свидетеля да направи заключение. Полицай Петри не е експертен свидетел.
Но Тори бе готов с отговор.
— Ваша светлост, човек на закона би могъл да даде мнение в тази област. Всеки полицай на улицата непрекъснато се среща със случаи на очевидна интоксикация.
Хил кимна в знак на съгласие.
— Възражението е отхвърлено.
Дизмъс искаше да продължи, но бе предупреден. Съдията бе поставил своите правила. Освен това беше коректен. Не можеше да направи нищо, освен да седне на мястото си и да изслуша отговора на Петри.
— В дъха му усетих алкохол, но беше общителен и с координирани движения.
Тори се усмихна, очевидно доволен колко добре свидетелят бе играл за неговия отбор.
— Общителен и с координирани движения — повтори помощник областният прокурор. — Благодаря ви, господин полицай. Нямам повече въпроси.
Ако Харди бе обвинител, щеше да пита много по-дълго, затова бе изненадан — изваден от ритъм, — когато се изправи и започна разпита си.
— Полицай Петри — обърна се адвокатът, — вие сте усетили миризмата на алкохол в дъха на Коул Бърджис. Прав ли съм?
— Да, така е.
— Силна ли беше миризмата?
— Да, щом съм я усетил.
— Направихте ли му тест с балон?
— Не.
— Не. — Харди отстъпи няколко крачки наляво, дълбоко замислен. — Полицай Петри, в своята полицейска практика спирали ли сте кола за нарушение на правилата на движение?
Свидетелят реагира с известна доза нетърпение.
— Да — отвърна той. — Разбира се.
— Разбира се — повтори Дизмъс. — И във всеки от тези случаи как процедирахте, когато искахте да разберете дали някой е пил?
— Обикновено караме човека да излезе от колата и правим някои тестове за трезвеност. Да каже азбуката отзад напред или да застане на един крак със затворени очи, такива работи.
— Като цяло ходене и говорене, нали? И други основни тестове за координация?
— Да.
