— Или за ареста на моя клиент.
Гласът на Прат зад гърба му беше твърд.
— Ваша светлост, отново възразявам. Въпросът все още е несвързан.
Но нещо бе събудило любопитството на Хил.
— Отхвърля се — каза той просто и нареди свидетелят да отговори.
Фийни, който вече бе вир вода, поклати глава.
— Нямам представа. Не ми каза.
— А вие попитахте ли го?
Още едно обвинение в недоглеждане. Фийни въздъхна под този товар.
— Господин Харди, както знаете, в Сан Франциско излизат вестници, а затворниците имат и вътрешна мрежа за информация. Когато някой като Илейн Уейджър умре, новината се разпространява.
— Вероятно е така. Но вие не отговорихте на въпроса ми. Попитахте ли Кълън Алсоп как е разбрал, че Илейн Уейджър е била убита от Коул Бърджис с неговото оръжие?
— Не.
— Не се ли чудихте как е свързал цялата информация?
Фийни сви рамене.
— Може да е прочел във вестника или да го е видял по телевизията, знам ли.
— Добре — съгласи се Харди. — Може и така да е било. — Той се върна при масата на защитата и, за да спечели малко време, отпи от чашата си с вода. Имаше нужда от една последна връзка и не знаеше докъде ще го отведе тя. Първото правило при разпит на свидетел бе да не се задава въпрос без предварително ясен отговор. Но сега Харди бе хвърлил Фийни върху въжетата, свидетелят се защитаваше и се колебаеше. Имаше вероятност да се изпусне за нещо. Това можеше да бъде и нож с две остриета, който да се обърне срещу Харди, но адвокатът чувстваше, че трябва да поеме риска. — Господин Фийни, още само няколко въпроса. Казахте на съда, че познавате Кълън Алсоп от предишни арести и обвинения, така ли е?
— Да. От три, за да бъда точен.
— Но никога не сте говорили с него лично, нали?
— Да, така е.
— Но много пъти сте го виждали в съда? Вероятно десетина и повече?
Напрегнат и нетърпелив най-сетне да приключи, Фийни примирено клатеше глава.
— Да, със сигурност някъде толкова.
— И в тези дела, преди последния вторник, дали господин Алсоп се е явявал в съда заедно с друг обвиняем?
Кимането спря. На масата на обвинението Тори се бе навел напред, с лакти на коленете, приведени рамене и вдигната глава.
— В два случая за наркотици имаше и друг обвиняем — отвърна Фийни.
— И кой беше той?
Свидетелят не хареса това.
— Обвиняемият, Коул Бърджис.
— Явно са били приятели — каза Харди, — или поне са се познавали добре. Господин Фийни, моля ви, опитайте се да си спомните. Това е важно. Когато чухте за ареста на Коул Бърджис, спомнихте ли си за приятелството му с Кълън Алсоп?
— Ваша светлост, моля ви. Каква е връзката?
— Отхвърля се.
Но в този момент Прат не искаше да остави нещата дотук.
— Ваша светлост, ако съдът позволи…
— Ами, не позволява, госпожо Прат. Отсъдих за вашето възражение. Тук не сме със същите правила като при формален съдебен процес, а и делото е углавно. Виждам към какво се стреми господин Харди и съм склонен да го оставя да продължи опитите си.
Но Прат не можеше да седне.
— Той говори прекалено дълго с него, ваша светлост.
— Няма да е толкова дълго, колкото делото в апелативния съд, ако аз сгреша нещо, госпожо адвокат. Сега, моля. — Той се обърна към съдебната секретарка и я накара да прочете отново последния въпрос. Когато Фийни е чул за ареста на Коул Бърджис, дали случайно не е свързал името със спомена за Кълън Алсоп?
Свидетелят отговори със спокоен глас.
— Всъщност не. Не и докато не чух за ареста на господин Алсоп два дни по-късно. Тогава си спомних.
— Спомнили сте си, че те са били приятели? Че има връзка между двамата мъже?
— Да.
— Споменахте ли на някого за тази връзка?
Поглед, изпълнен с тъга.
— Сигурен съм, че го направих. Бърджис е делото на деня. Спомням си, че бях в стаята за кафе и господин Тори съвсем общо говореше за това, за новата политика на госпожа Прат. Аз направих някаква остроумна забележка за вътрешната връзка в цялата тази култура на наркотиците и че отново сме арестували онова хлапе Алсоп. Просто така се случи.
Харди хвърли поглед нагоре към Хил и каза, че няма повече въпроси.
Сутринта бе изключително дълга и най-сетне Хил обяви обедна почивка. Приставът веднага дойде, за да отведе Коул.
— Вие, момчета, няма ли да обядвате с мен?
Хлапакът изглеждаше впечатляващо тъжен и Харди разбра защо. По време на процесите обикновено се опитваше да обядва в една от килиите за задържани с клиентите си. Опитваше се да ги информира какво се случва или да ги предпази да не се поддадат на слабост по какъвто и да било начин. Харди каза, че съжалява и че това няма да се повтори.
Коул бързо махна с ръка на майка си през парапета, реди да бъде отведен навън. Харди прекара две минути Успокояване на Джоди и направи планове за обед с и мускетарите. Глицки и Трея вече бяха тръгнали. Джина Роук се бе навела през парапета и обсъждаше нещо с Фримън.
Харди започна да събира книжата си. Фримън избута назад стола си, стана, протегна се и се изправи пред масата.
— Как постигна това с Фийни? — попита той. — Беше истинска красота.
— Имах видение.
— Не си знаел? — Укор.
— Знаех, че са били арестувани заедно. Просто не можех да докажа, че Тори е знаел. — Харди сви безгрижно рамене. — Спокойно, Дейвид. Нали свърши работа. Човек понякога поема рискове. Изглежда си заслужава.
— Той напъха нещата си в куфарчето. Забеляза от дясната си страна, че събранието на масата на обвинението още не е приключило.
Харди понижи глас.
— Нали знаеш за другата жалба, за която говорихме?
Ставаше дума за писмото на Фримън до щатската адвокатска асоциация, в което се оплакваше от Тори. Дейвид, Дизмъс и Джина го обсъждаха през почивните дни и не стигнаха до реално решение. Съвпаденията бяха впечатляващи, но нищо не можеше да се нарече истинско доказателство. С неохота решиха да оставят проблема поне докато приключи изслушването по делото на Бърджис.
— Може би все пак ще можем да придвижим този въпрос.
Фримън се приближи.
— Как ще го направим? Съгласихме се, че нямаме нищо.
— Не е съвсем вярно, Дейвид. Имаме голите факти. Тори прецаква поне две дела.
— Вероятно, но няма как да го докажем. Нито пък, че е взел нещо за това. Асоциацията ще се нуждае
