Той потупа Трея по рамото и й намекна, че е добре да го придружи. В коридора младата жена го хвана за ръка и двамата преминаха през фоайето и по целия път до задните стълби на Палатата. Денят все още бе топъл и безветрен.
— Господи. — Трея вдиша с удоволствие, лицето й бе вдигнато към слънцето. — Знаеш ли за какво ми напомня всичко? Имах една учителка в гимназията, госпожа Берил. Бях в хубавия Дейли Сити, където ден като този се случва веднъж на около седемнайсет години. И си спомням, че веднъж стана. Само за един час, по английски, по това време от деня, след обед, госпожа Берил, тя ни изведе навън и ние седнахме на тревата, а тя ни чете на глас. Сцената с ризата от „Гетсби“. Нали я знаеш? Когато Дейзи плаче? Както и да е… — Трея внезапно се притесни. Извинявай. Просто отново имах същото чувство. Ти май не искаше точно това.
— Всъщност е доста близо до това, което наистина исках. — Глицки почувства, че би могъл да я слуша цял ден. Можеха да останат тук, на стълбите на Съдебната палата, и тя да му разказва за всички приятни усещания, които е изпитала през живота си. За първи път от почти пет години той самият също ги чувстваше — прилив на нещо, различно от дълг, постоянство, хладно уважение. Все още не им се доверяваше напълно, не можеше да говори за тях. Но те съществуваха. Топлина, надежда, — бъдеще.
Искаше ги толкова отчаяно и това, по негово убеждение, беше гаранция, че нямаше да са трайни. Затова се върна към нещата, с които можеше да живее и където се чувстваше в свои води.
— Но не затова те извиках тук навън. — Каза й, че има намерение да отиде и да си поговори с някого, така че няма да е наоколо, ако Харди реши да го призове като свидетел.
— Това от срещата ти на обяд ли е?
Той кимна почти усмихнат.
— Щастлив съм да докладвам, че отделът изглежда се разпада в мое отсъствие. Никой не полага никакви усилия, освен Пол Тию и той е на моя страна. Ще ми даде копия от лабораторните доклади и рапорти от мястото на смъртта на Кълън Алсоп. Междувременно го има и онова бивше ченге, което според Ридли е може би някак замесено.
— Виждал си Ридли Бенкс? Той добре ли е?
Това изтри всяка следа от оживление от лицето на Ейб.
— Не. Това го каза онова момче от отдела за наркотици и Тию свърза фактите.
— И кой е този човек? Ридли ходил ли е да го види?
— Никой не знае, Трей.
— Но той може да е срещата, за която е казал на Диз.
— Надявам се да е така.
Младата жена отстъпи половин крачка назад и кръстоса ръце на гърдите си. Заговори бавно и внимателно.
— Това може да е последният път, когато някой го е чул.
— Така е. — Ейб знаеше за какво си мисли тя. Беше един От основните моменти. Когато се обвързваш с полицай, приемаш повишеното равнище на риск. Някои хора не могат да свикнат. Някои хора го откриват прекалено късно. Но рано или късно, човек трябваше да се справи с това.
— Как се казва?
— Джин Висър.
Още една пауза.
— Вероятно твоят приятел Пол Тию би могъл да дойде с теб.
— Тогава съвсем никой няма да наглежда пазара. Освен това, аз дори още не зная къде се намира. — Ейб леко докосна ръката й. — Трей, такава ми е работата. Всичко е наред. Как мина твоят обяд?
Очите й отново проблеснаха. Заговори с подчертана грижа:
— Моля те, Ейб, не променяй темата. Ами ако този човек е убил Ридли?
— Тогава би бил пълен глупак да се опита да направи нещо с мен, нали? Първото нещо, което ще му заявя, е, че всички знаят къде съм. Дори съм го записал.
— И това ще те защити?
— Ами — замисли се той, — знаеш, защитата, цялата концепция. Наистина няма нещо… — Той спря и очите му внезапно се изпълниха с някаква паника.
— Какво?
— Нищо. Мисля, че моето йенлинк не се съгласява с мен. — Той си пое дълбоко дъх.
— Ейб? Добре ли си?
— Да — автоматично отвърна мъжът. — Просто малко… — Още един дъх. Вдигна ръка към гърдите си. — Мисля, че е по-добре да седна.
В съдебната зала съдия Хил бе на път да отреди приемането на признанието. Харди спореше, че те трябва да изгледат целия шестчасов разпит на видеокасетата. Искаше още тук, преди съда, да говорят за проблема с принудата.
Тори възрази:
— Ваша светлост, филмите са пълни с чудесни изпълнения на хора, които очевидно са пияни или силно дрогирани. Можем цял ден да гледаме господин Бърджис и въпреки всичко да не достигнем до нищо, което да при лича на доказателство, че наистина е бил в опиянение. Не му е правена нито една проба за алкохол. Вероятно, както казвате, е бил в началния стадий на хероинов глад…
Харди се намеси:
— И в този случай, ваша светлост, клиентът ми би могъл да каже всичко и да направи всичко…
Хил използва чукчето си.
— Не прекъсвайте отново съдията, защитник. Четох вашите аргументи в писмена форма. Само защото обвиняемият вероятно е имал причини да лъже, не означава, че наистина е излъгал. Ако нямате какво ново да добавите, ще застана зад отсъждането си. Можете отново да опитате, ако това изслушване доведе до съдебен процес.
Потокът на отрицателна енергия между Харди и Хил беше толкова силен, че Фримън се почувства длъжен да се намеси.
— Ваша светлост, ако може да се приближа.
Хил гневно въздъхна. Този спор продължаваше вече повече от половин час. Даде своето разпореждане. И сега внезапно старият лъв излезе от клетката си.
— Добре, господин Фримън.
Дейвид бавно се изправи. Както изискваше протоколът, и четиримата адвокати се приближиха към катедрата.
— Ваша светлост — започна Фримън, — както знаете, ние сме приготвили кратко изявление, в което подчертаваме вътрешната непълнота на представеното ни признание.
— Както казахте, защитник, знам това. Прочетох го.
— В такъв случай, ваша светлост, с цялото ми уважение, бих искал да възразя срещу основите на това признание. Кой би могъл да каже, че имаме пълно и непреработено копие на касетата, ако инспектор Бенкс не свидетелства?
— Ваша светлост! — извикаха в един глас Тори и Прат.
Хил вдигна ръка и ги погледна.
— Господин Фримън, защитата вече половин час спори, че съдът трябва да седне и шест часа да гледа видеокасетата с признанието на обвиняемия заради проблема с натиска. Сега вие казвате, че не би трябвало изобщо да я гледаме, така ли? Правилно ли ви разбирам?
Спокойствието на Фримън беше изнервящо.
— Дори и в записа да нямаше толкова фатални пропуски — каза старецът, — полицаят, който е взел признанието, не е в състояние да се закълне за автентичността и пълнотата на касетата.
Обвинението вече бе подпушило. Имало е и други ченгета наблизо и дори в стаята за разпити, включително и няколко инспектора от отдел „Убийства“. Те можеха да кажат, че касетата е изрядна. Изглеждала пълна и завършена. Сама доказвала своята автентичност. Техникът би могъл да каже, че записът не е променян. Зад тях боботенето засилваше статичното напрежение. За момент сякаш всички в залата говореха едновременно. След това чукчето на Хил —
