логична интерпретация на фактите.
В началото Глицки му бе пуснал мухата, че убиецът на Илейн е омекотил падането й и адвокатът бе започнал да го приема като истина. И Тори току-що го бе разбил точно по този повод. Би трябвало да бъде по-внимателен, но не беше сигурен дали притежава това качество.
Харди отново се изправи. И отново призова свидетел: „Даниъл Медрано“. Този път се чудеше дали не би могъл да прехвърли разпита на Фримън, но, преди да вземе каквото и да било съзнателно решение, вече се приближаваше към мястото на свидетеля.
— Полицай Медрано, вие и партньорът ви сте били първият екип на мястото на престъплението, нали? Полицаят можеше да бъде близнак на Сталин — квадратно и смугло лице, тежки черни, мустаци. Изглеждаше нервен, вероятно поради включването му като свидетел на защитата. Харди знаеше от предишен техен разговор, че това бе най-известното престъпление от работата му, като ченге. Но от факта нямаше полза.
— Да, така беше.
— Можете ли да кажете на съда какво точно видяхте?
— Разбира се. С партньора ми, полицай Петри, обикаляхме центъра на града и попаднахме на фигура, наведена над някого на Мейдън Лейн. Осветихме го с прожектора и мъжът се обърна и се затича. Аз бях от другата страна и изскочих, казах, че съм полицай и започнах преследване.
— Продължете.
— Беше на около десет метра пред мен, но бе прекалено тъмно и мъжът връхлетя на пожарен кран и падна. Така успях да го хвана и да му сложа белезници.
— Разпознавате ли мъжа, когото сте заловили онази нощ, тук в съдебната зала?
— Да. Обвиняемият Коул Бърджис, ето там.
— Добре. Сега, полицай Медрано, по време на преследването, чухте ли нещо необичайно?
— Да, сър.
— Бихте ли казали на съда какво беше?
— Ами… — Това беше частта, която Медрано мразеше. Тя се различаваше от рапорта на партньора му но не и показанията му, тъй като Тори не попита за това, но той предаде нещата според собствените си спомени. — Когато заподозреният падна, произведе изстрел. След това чух пистолета да пада на улицата, случайно го видях и го взех.
— Твърдите, че заподозреният е стрелял срещу вас?
— Не, не мисля така. Не спря, нито се обърна. Просто тичаше и се блъсна в пожарния кран, олюля се и пистолетът изгърмя, точно когато падна на земята.
— Сигурен ли сте, че е било изстрел, а не да кажем някоя кола или нещо подобно?
— Беше изстрел. Видях искрата. Дори чух рикошета. Беше изстрел — повтори той.
— Добре, полицай Медрано. Благодаря ви.
Поради някаква причина, която Харди не можеше да си представи, този път Прат се изправи за кръстосания разпит.
— Две кратки разяснения, полицай — започна внимателно тя с приветлива усмивка на лицето. — Вие и партньорът ви, полицай Петри, сте обсъждали този изстрел, нали?
— Той не го е чул. Бил е…
Прат вдигна ръка, за да го спре.
— Обсъждахте ли го?
— Да.
— И той каза, че не го е чул?
— Да.
— Благодаря ви. — Още една усмивка. — Сега. Когато попаднахте на обвиняемия, надвесен над тялото на алеята, видяхте ли го да посяга за нещо на улицата?
Медрано се опита да си представи момента.
— Не.
— Не си спомняте да се е протегнал надолу в праха и да е взел някакъв предмет. Да кажем, например, пистолета?
— Не.
Тогава вероятно вече го е държал, нали?
— Така трябва да е било. После просто се изправи и побягна.
Харди заговори:
— Възражение. Иска от свидетеля заключение.
Мумията отхвърли възражението и прие отговора.
Прат продължи нататък.
— Добре ли тичаше обвиняемият?
Гениален обрат. Медрано отново даваше показания за правилната страна и се чувстваше много по- спокоен.
— Много по-добре от мен.
— На практика, полицай Медрано, дали обвиняемият се отдалечаваше от вас, когато попадна на пожарния кран?
— Да. Беше много бърз.
— Не е залитал или да се е влачил или нещо подобно?
— Не. Момчето беше като куршум.
— Куршум. Благодаря ви, полицай. Нямам повече въпроси.
През последните три години Джеф Елиът бе работил без никакво увеличение на заплащането и реши, че сегашният момент е не по-лош от всеки друг за искане на такова. Той и издателят му вече бяха обсъждали проблема и смяташе, че може да се върне на работа най-рано идната седмица. Междувременно обаче, „Икзаминър“ го бе очаровал и изненадал с предложението да прехвърли „Градски клюки“ там. Като се изключи „Демократ“, „Икзаминър“ беше следобедният съперник на „Кроникъл“ и Джеф реши, че ако погостува на вестника с една-две колонки, това драматично ще ускори преговорите му с „Кроникъл“.
Освен това, Харди и Фримън му бяха предложили една тема по време на обеда. Сега, в средата на следобеда в сряда, той беше в репортерската стая на третия етаж на Съдебната палата и печаташе на механична пишеща машина от бележките, които си бе водил преди два часа. От „Икзаминър“ му плащаха пълната седмична заплата само за една колонка, така че Джеф се усмихваше, докато работеше.
В интерес на абсолютната откровеност трябва да отбележа тук, че адвокатът Дизмъс Харди ми е личен познат и дори приятел. В момента той защитава моя зет, Коул Бърджис, в предварителните изслушвания в „Отдел 20“ на Областния съд. Коул е обвинен в убийството на Илейн Уейджър. Обвинението се ръководи лично от самата областна прокурорка, Шарън Прат и от нейния главен помощник и майордом Гейбриъл Тори. Господин Харди е един от източниците на информацията, която се съдържа в статията.
Когато не се занимава лично с дела за убийства, всекидневната работа на господин Тори включва наблюдение над потока от граждански и криминални дела, минаващи през офиса на областния прокурор преди съда. В тази си роля, той е в уникалната позиция да вписва делата в съдебния календар, да уговаря извънсъдебни споразумения и дори да отхвърля криминални дела поради много различни причини като липса на доказателства, неправилни действия на полицията, невъзможност да се открие свидетел и т.н., или да преговаря за сделки по пледирането. Думата му е закон за всеки областен прокурор в офиса, с изключение на Шарън Прат.
Това репортерът ни научи от поне два случая, в които криминалните дела, донесени в офиса на госпожа
