Прат, са срещу индивид, който би трябвало да отговаря и по граждански обвинения. И двата пъти господин Тори е предложил да бъде посредник в сделка, според която областният прокурор ще отхвърли криминалните обвинения в замяна на сериозно споразумение в долари по граждански иск. Адвокатът, който и в двата случая се занимава с гражданското дело, е Даш Логан, една от най-колоритните и противоречиви фигури на нашия град.
(Редовните читатели на тази рубрика в „Кроникъл“ вероятно си спомнят историята за ареста на господин Логан миналата година след кратко автомобилно преследване. Тогава колата на адвоката мина на червена светлина, като едва не отнесе двама пешеходци пред сградата на „Върджин Рекърдс“ на Маркет. Областният прокурор отказа да повдигне обвинения, свързани с този инцидент по две причини: спирачките на колата на господин Логан очевидно са били повредени — той явно не е могъл да спре, дори и да е искал; и тестът за алкохолно съдържание в кръвта бе неправилно проведен.)
Днешната статия ще опише първото от двете дела. Утре ще поговорим и за второто и редица обстоятелства, които неочаквано наподобяват първото. Рич Макнийл е шейсет и четири годишен вицепрезидент на „Тераню Индъстрийз“ тук в града. Той притежава шестетажен блок на…
Отвореният коридор извън съдебната зала. Харди за втори път набира телефоните. Иска да разбере. Млад мъж с азиатски черти, който му е смътно познат, го потупва по рамото.
— Пол Тию — представя се азиатецът с протегната ръка. — Отдел „Убийства“.
Бяха изминали петнайсет непоносими минути, откакто Хил бе разпуснал съда за този ден. Харди усещаше горещината на лицето си и знаеше, че кръвното му налягане е доста над здравословните граници. Безкрайните минути бяха още по-непоносими заради желанието му да излезе възможно най-бързо. Но трябваше да остане още малко, за да окуражи клиента си и да даде инструкции на екипа, Фримън, Джоди, Джеф Елиът.
Най-сетне затвори куфарчето си и се извини. Наистина трябвало да тръгне. Веднага.
А сега и това. Осмели се да попита.
— Чувал ли си нещо за Глицки? Кимване.
— Знам къде е. Откараха го обратно в „Сейнт Мери“, въпреки че е по-далече. Искаха да е при същия лекар.
— А нещо след това?
— От болницата не можаха да ми кажат нещо. Обадих се в компанията за линейки — звънях по всички компании за линейки, докато открих нужната ми. Бил е жив, когато са стигнали в спешното отделение.
— Благодаря. — Харди отново бе тръгнал.
— Господин Харди! — Тию скъси разстоянието помежду им. — Днес обядвах с Ейб — тихо каза сержантът. — Ще съм благодарен, ако можете да дойдете с мен навън до колата ми. Тя е отзад. — Той прочете нежеланието на адвоката и нетърпението му. — Ейб мислеше, че може да е важно, а той, както знаете, няма да избяга.
Простата истина на всичко това го впечатли.
— Прав си.
— Оттук.
Те поеха по вътрешните стълби към задния двор, прекосиха дългия коридор, който ги отведе до затвора и офиса на доктор Страут и стигнаха до стария оранжев датсун на двора. Тию се огледа — бяха единствените хора тук отзад. Отиде до предната врата и я отвори.
— Влизайте — каза той.
Харди направи каквото му бе казано. Тию седна на шофьорското място и запали мотора.
— Ако колата ви е тук наоколо, ще ви откарам до нея. — Те поеха навън във все още топлия мрак.
Тию бръкна в сакото си и извади няколко листа, сгънати на три. Подаде ги на Харди.
— Какво е това?
— Глицки ги поиска. Това са рапортите от мястото на престъплението и от лабораторията за свръхдозата на Кълън Алсоп. Боя се, че тук няма никакво димящо дуло, поне доколкото аз можах да видя. Но той искаше да им хвърли един поглед.
— Ейб ги е искал? Завий наляво тук. И за какво?
Тию направи завоя и погледна към адвоката.
— Не съм сигурен. Може да е мислел, че Висър вероятно е оставил някаква следа, дори отпечатък, не знам. Но нямаме такъв късмет.
Харди подскочи. Друсването му се стори почти като електрически удар.
— Висър? Джин Висър?
— Да.
— Какво за него?
Още един поглед, вероятно за да види, дали Харди не се шегува. Но Пол от пръв поглед разпознаваше напрежението и си помисли, че в момента очите на Харди биха пробили стомана.
— Не знаехте ли за това?
— Познавам Джин Висър — отвърна Харди, — но не знам какво общо има с Кълън Алсоп.
Пол Тию постави крак на спирачката.
— Трябва да спрем за минута — обясни ченгето, — да поговорим.
34
— Синдромът на Дреслер — обясни Глицки. — Това е като инфаркт, но е по-добре, в смисъл, че не е инфаркт.
— Много по-добре — съгласи се Трея. — Неколкократно.
Сега беше малко след шест и половина и всички се бяха събрали около кухненската маса в дома на Глицки. Рейни и Орел си пишеха домашните в задната стая пред телевизора и смехът им се чуваше чак в кухнята.
Когато Харди приключи с Тию, умът му прехвърляше възможностите. Най-сетне стигна до колата си и дойде до „Сейнт Мери“ за около двайсет минути, само за да разбере, че Глицки е бил прегледан от доктор Кемпиън, бяха му направени няколко изследвания и най-после е бил изпратен вкъщи. Харди се обади на Франи от болницата и тя му каза, че се чула с Ейб и той бил добре. Прибрал се вкъщи. Въпреки че това бе Вечерта за срещи, Дизмъс отиде направо там и откри Глицки седнал. Облечен. Приключващ вечерята си. На Харди му се искаше да му извие врата заради всички притеснения, които му бе причинил.
— Обадих се — оправда се Глицки. — Оставих съобщения навсякъде.
Той беше добре. Лекарят му бе казал, че вероятно има някакво възпаление на мембраната близо до областта на инфаркта и толкова. Синдромът на Дреслер, който имитираше симптомите на инфаркт, не бе рядкост при хора, които вече са имали инфаркт. Глицки вземаше някои нови лекарства и притеснителната болка в гръдния кош щеше напълно да изчезне до два дни.
Междувременно връзките в това дело бяха започнали да се проявяват и усещането за спешност висеше в стаята. Харди подаде на лейтенанта лабораторните доклади от Тию и му каза:
— Нали знаеш онези химици, които предвиждат присъствието на някакъв елемент, само защото отговаря на теорията. И после го откриват. Е, аз се чувствам по подобен начин.
— С Висър ли?
— Не. С Даш Логан.
Ейб и Трея размениха погледи.
— Предавам се — каза ченгето.
Харди през цялото време стоеше прав и закопчан до горе. Сега той издърпа един стол и седна на него с облегалката напред.
— По някакъв начин това завързва целия пакет — започна той. — Събира Висър с Тори и с Логан. Те са заедно.
Глицки четеше небрежно лабораторните резултати и сега ги остави и се облегна на стола.
