Някой, на когото бе вярвала, наскоро я бе накарал да изгуби вярата си в правото. Някога е спала с Гейб Тори. Била е по средата на разследване, включващо Даш Логан, който се мотаеше с Висър, който пък е бил с Кълън Алсоп.
Това вече не бе само един свят на възможности. Повече не претърсваха града за някакъв анонимен стрелец. Глицки можеше да съсредоточи усилията си върху ограничени цели. Теорията на Харди все още бе недоказана, но преди да я изостави, Ейб щеше да изследва границите й.
Тъй като не се чувстваше нито уютно, нито добре дошъл в Съдебната палата, лейтенантът се насочи към Солариума. Всички от екипа, включително и Йън Фолк, бяха пристигнали тук около седем и половина. Ейб мина през писмото и разказа историята. Към осем часа Ейми Ву беше тръгнала с Джина Роук да разпитват различните свидетели, които бяха свързани с делото на Аби Оберлин за оспорване на завещанието. Ако Джин Висър бе заплашвал някой от тези хора…
Къртис Родин имаше добър приятел в офиса на главния прокурор. Харди и Фримън мислеха, че Къртис би могъл да поговори с него и съвсем скоро да го информира за взаимодействието между всички тези събития. Илейн бе преглеждала папките на Логан, когато е била убита. Така или иначе, офисът на главния прокурор нямаше и относително добри връзки с областния прокурор. Въз основа на връзката на Тори с жертвата на убийството, можеше да се предполага, че документите на Логан са съдържали доказателства, че областната прокуратура прикрива нещо, което е довело до убийството. Всичко бе доста мъгляво и недоказано, но също и провокативно и свързано с углавно престъпление, а тези неща щяха да привлекат вниманието на съдията. Надяваха се да получат заповед за разследване на офиса на Логан — и този път заповедта нямаше да бъде насочена към няколко момчета, които случайно са клиенти на Логан, но към цялата практика на адвоката. Към самия Логан. Това беше доста далечна цел, като се имаше предвид, че нямаха започнато дело — но поне можеха да разтърсят властите и да накарат някои от тях да направят някоя грешка.
Джон Ингълс трябваше да намери Висър и Логан и да ги призове, така че да бъдат в съдебната зала, ако Харди стигне дотам, че да има нужда от тях. След това, придружен от Трея и може би Глицки, който трябваше да проведе няколко телефонни разговора, Ингълс щеше да провери още няколко ресторанта и хотела. Глицки бе убеден, че все някой трябва да е видял Илейн онази нощ. Той не вярваше, че тя се е разхождала сама в центъра на града в един през нощта. Била е придружавана от убиеца си.
Но Глицки, Харди и Фримън бяха съгласни, че най-добрият им удар, не само при намирането на доказателства, но и в представянето на цялата тази линия и разследване на изслушването, се основаваше върху връзката Кълън Алсоп/Ридли Бенкс/Джин Висър/Йън Фолк, каквато и тя. Фолк щеше да отиде в съда с Харди и Фримън, в случай че се нуждаят от него. Той мразеше Тори и целия апарат на областния прокурор и беше на тяхна страна, един ценен свидетел от полицията, който бе враждебен към обвинението.
Но омразата нямаше да бъде достатъчна и Глицки сега говореше по телефона с Пол Тию, обяснявайки му идеята си. Пред него бяха копията от докладите на лабораторията и от мястото на смъртта на Кълън Алсоп, които Тию бе успял да донесе.
— Правилно — казваше той. — Знам това. Но лабораторията не бе търсила никакви специфични отпечатъци, нали така?
— Ейб. — Тию говореше с разумен тон. Искаше да помогне, понеже харесваше и уважаваше Глицки, но искаше да остави това в пълна тайна, защото иначе и собствената му работа щеше да бъде заплашена. А отиването в лабораторията по дело за убийство, върху което не работеше, и искането на бърз повторен анализ на данните им съвсем не бе запазване на тайна. Бързо щеше да се разчуе из сградата. — Какво трябва да ги попитам? Това е стая в долнопробен хотел. Аз също четох рапорта. Не са чистели особено често мястото. Имало поне десетина ясни отпечатъка. Прислужниците, минали наематели, можеш да се сетиш. Те не биха прехвърлили през компютъра всеки намерен отпечатък.
— Ами на самата чанта? Пол, докладът в момента е пред мен. Имало е още един от отпечатък, освен този на Кълън. Един.
Гневът на Тию се усети по жиците.
— Проблемът не е в компютъра, Ейб. Не е отговарял на отпечатъците на хората, които са били наоколо или са живеели там, когато полицията е пристигнала. Никакво съответствие.
— Знам. Но отпечатъкът е достатъчно ясен, би могъл да бъде сравнен с наличните данни — Това бе файл в щатския компютър с отпечатъци на хора с криминални досиета, с които лабораторията сравняваше намерените на мястото на някое престъпление. Полезна база данни, която можеше да намери съвпаденията бързо и евтино. Но за целта бе нужен качествен и ясен отпечатък. А този на чантата бе частичен и неясен. Беше достатъчен, за да бъде сравнен от опитен и умел специалист, но не и от машина.
— Искаш от мен да му направя изследване? Може да отнеме месец и…
— Не. Едно сравнение. Висър. Това е всичко.
Молбата не бе чак толкова трудна. Висър бе частен следовател и бивш полицай. Отпечатъците му трябваше да са в архива. Тию бе сигурен, че би могъл да намери комплект, дори и в самия отдел „Убийства“. После за половин час би могъл да направи сравнението в лабораторията, независимо от това колко време щеше да им отнеме да стигне до това…
— Не питай — изкомандва Глицки. — Изискай.
В съдебната зала Харди отдели колкото време можа на смъртта на Кълън Алсоп. На свидетелското място бе Сол Уестбрук, младият обществен защитник.
— И така. Господин Алсоп е бил в затвора от седем дни, преди да ви информира, че е направил сделка с областния прокурор, свързана с информацията му за оръжието на убийството. Така ли е?
— Да.
— И през тези шест дни имахте ли възможност да се срещнете с него?
Уестбрук погледна към скута си и се консултира с книжата, които бе взел със себе си.
— Срещнахме се два пъти — веднъж тук, в Съдебната палата, и после на следващия следобед в затвора.
— Разговорите ви продължителни ли бяха?
— Първият тук в съда не бе особено продължителен. Говорихме за пледирането му, за условното му освобождаване, за вариантите.
— Ами вторият в затвора? По-дълъг ли беше?
Младият мъж отново погледна бележките си.
— Да. Говорихме почти час.
— И по време на тази среща спомена ли се името на обвиняемия в това дело, Коул Бърджис?
— Да. Двамата се познаваха. Кълън бе чул, че е арестуван за убийство и искаше да разбере дали знам нещо по въпроса.
— И вие казахте ли му?
— Само това, което бях чел. Че нещата не изглеждат много обнадеждаващи за него.
— Той спомена ли за пистолета?
— Не.
— Господин Уестбрук, само четири дни по-късно вие отново се срещнахте с господин Алсоп след неговото споразумение с офиса на областния прокурор. Тогава споменахте ли му за този пропуск? Че преди не ви е казал за пистолета?
— Да.
— И какъв бе отговорът му?
— Каза ми, че е мислел, че би могло да бъде счетено за престъпление, ако се разбере, че е имал пистолет. Не искал да бъде намесен в дело за убийство.
— Но очевидно по някое време през тези четири дни е решил, че все пак ще е добре да предаде тази информация, така ли е?
— Ами, явно е така.
— Но никога не е обсъждал този юридически проблем с вас, неговия адвокат?
— Не, не е.
Харди се върна до масата си и отпи глътка вода. Това нямаше да доведе до нищо. Бе се надявал, че нещо ще хрумне на Уестбрук на свидетелското място и това ще пораздвижи нещата, но бе стигнал дотук и изворът бе пресъхнал. Харди улови погледа на Фримън и след кратко колебание, Дейвид кимна. Дизмъс се
