обърна към съдията.
— Ваша светлост, ако съдът позволи, моят колега има няколко въпроса към този свидетел.
Идеята не се хареса на Хил, но в този момент той не харесваше нищо.
— Господин Харди, вие знаете правилата — един свидетел, един адвокат. А това е вашият свидетел.
— Да, ваша светлост. И ако искате, ще накарам господин Фримън да напише въпросите си, така че да мога да ги задам на господин Уестбрук, но от гледна точка на времето…
Нетърпението бе една от отличителните черти на Хил.
— Само веднъж, господин Харди — каза той гневно. — Един единствен път, не повече. Господин Фримън, можете да започнете.
Фримън се изправи зад масата на защитата. Заговори с пресилено спокойствие:
— Господин Уестбрук. Току-що свидетелствахте, че господин Алсоп никога не е обсъждал с вас този доста значим юридически въпрос, така ли е?
— Да, сър.
И изведнъж Фримън издаде главата си напред и избухна.
— И ЗАЩО НЕ? — Той заобиколи масата атакувайки. — Питали ли сте клиента си с кого е разговарял по този спешен въпрос? Не изпитвахте ли съмнения, че той просто сам е решил да игнорира опасността да бъде подведен за убийство?
— Възражение! — Атаката себе появила изневиделица и хвана Тори неподготвен, затова му бе нужно известно време, за да отговори и сега той запелтечи: — Позовава се на чужди думи и спекулира.
Но Фримън бе в свои води и препускаше напред. Гласът му отново изгърмя:
— Всичко, свързано със сделката на Кълън Алсоп с областния прокурор, освобождаването му от затвора й смъртта му е изключително важно.
В съдебната зала надвисна мълчание. Фримън бе с ръце на кръста, обърнат към съдията. Поведението му бе напълно извън правилата, но вдъхваше доверие и Хил се поддаде.
— Възражението е отхвърлено — постанови той.
Фримън учтиво наведе глава, благодари на съдията, после се обърна и се насочи към наивния, чаровен и скован Уестбрук.
— Срещнахте се с клиента си, след като той бе направил споразумението, нали?
— Да.
Фримън се приближи до свидетелското място и продължи атаката си.
— Защо не го попитахте за това?
— Не знам.
— Не знаете ли? А аз мисля, че знаете, сър. — Думите излязоха накъсани и акцентирани. — Знаехте, че тази сделка вони, нали? Че това ще се върне към него и ще му навреди. Така ли е?
Объркан и несигурен какво точно означава въпросът, Уестбрук измърмори:
— Ами…
Тори бе на крака и извика:
— Възражение!
Фримън протегна триумфиращо ръце, сякаш той бе доказал някаква важна теза.
— Да — каза той. — И сега се доказа. Нямам повече въпроси.
— Не знам какво направи точно тогава, Дейвид — каза Харди, — но бе забавно да се наблюдава.
Съдът бе разпуснат, след като Уестбрук освободи свидетелското място. Двамата не бяха станали от масата на защитата. Коул бе отишъл до тоалетна с един пристав, така че бяха сами. Фримън не бе показал и следа от задоволство след представлението си. Той понижи глас.
— Съвсем скоро ни трябват някакви факти или сме загинали. Ако бях на мястото на Хил, независимо че става въпрос за углавно престъпление, щях вече да съм се разпоредил и нашето момче щеше да отиде на съд.
Харди се обърна и огледа залата зад себе си. Глицки и Трея още ги нямаше. Също и Логан. Мислеше, че ще разпознае Висър, ако го види, но не го виждаше. Мускетарите бяха по задачите си. Той нарисува няколко малки кръгчета в юридическия тефтер пред себе си. Мислеше, че знае толкова много за делото, но дори и да бе заложен живота му, не можеше да си представи начин, по който да представи тази ключова информация пред Хил.
— Трябва да започнем да говорим за тези подозрителни връзки и да се надяваме, че съдията ще се заинтересува.
Фримън поклати глава в знак на несъгласие.
— Не. Трябват ни факти — повтори той. — Сега.
Харди престана да си драска.
— Дали Ридли Бенкс е част от всичко това, връзката му с Кълън? И двамата са мъртви или липсващи. Това са фактите.
Възрастният мъж все още не бе убеден и цъкна с език.
— Доста тънка нишка — каза той.
Но докато Глицки или някой друг не уцелеше нещо важно, това бе всичко, с което разполагаха.
Йън Фолк очевидно бе изненада и за обвинението, и за съдията. След като се закле и обясни за работата си като полицай в отдела по наркотици, Хил спря Харди и го извика при себе си.
— Господин Харди, доколкото мога да кажа, последният ви свидетел не носи нищо съществено по делото. Бях ви обещал допълнително отлагане до този момент, и все още държа на това заради тежестта на делото, но няма повече да толерирам подобни удари напосоки. Ако смятате да измъкнете нещо от този свидетел, по-добре е то да стане дяволски ясно в най-кратък срок или ще го отхвърля. Разбрахте ли ме?
Харди преглътна, въпреки че устата му бе суха.
— Да, ваша светлост.
Трея отвори най-горното ляво чекмедже на бюрото в старата с и кутийка в „Ренди Джекмън“. Струваше й се, че е работила тук доста отдавна. Лицето й помръкна.
— Знам, знам, знам, че не съм я изгубила. Толкова съм изморена, че мозъкът ми не работи.
Глицки постави ръка на рамото й.
— Не си ли доспиваш?
Тя се завъртя на стола си и постави нежно длан на лицето му.
— Спри.
Той я целуна, след това се изправи и седна на ръба на бюрото й.
— Добре — каза той. — Нека започнем оттам, където си била, когато ти я е дала.
— Бях в офиса й.
— Където търсихме папките през цялото време?
— Да. — Трея рязко стана. Глицки я последва по коридора до сега позната му стая. Тя влезе и застана до ниска кантонерка за папки. — Ето тук бях. Тя носеше коженото си куфарче и влезе и… — Младата жена затвори очи, опитвайки се да си спомни.
Глицки, доволен да наблюдава беглата промяна по лицето й, я остави да помисли.
— Аз държах — това е — държах някакви папки и тя хвърли куфарчето си на бюрото, извади една папка и ми я подаде, докато говорехме. Нейната среща. Трябваше да бърза.
— Така че тя е била с другите ти папки?
Трея кимна.
— Но аз също се прибирах вкъщи. Беше почти време за вечеря. — Пое дълбоко дъх и затвори очи. — И първото нещо, което чух следващата сутрин, бе за нея и после всичко останало…
— Никога не си я описвала.
Трея отново се върна в кутийката си и замислено седна. Изведнъж завъртя седалката и придвижи стола през малкото пространство до хоризонтална банка с метални кантонерки за папки. Отвори долната кутия и
