— Не знаете ли? — притисна го защитникът. — Можем да разберем за пет минути, стига да се обадим там, господин Висър. Бихте ли искали да го направим или мислите, че можете да си спомните? Би трябвало да се подпишете, преди да влезете там, нали така?
— Да, не зная — повтори той. — Май преди около две седмици. А може и по-скоро.
— Преди около две седмици — повтори Харди. — А може и по-скоро.
С периферното си зрение той забеляза Хил. Съдията се бе изправил на стола си и сега се навеждаше към свидетеля. В цялата му поза се усещаше наелектризиращо напрежение.
— Сега, господин Висър, доколкото знам, частно лице не може да бъде допуснато в сейфа за доказателства, освен ако не е придружено от адвокат или полицай. Прав ли съм?
— Така мисля.
— Тогава кой ви е придружавал при последното ви посещение там? През последните две седмици — той не можа да се въздържи от повторението.
— Ами, обикновено ходя там с някой от адвокатите, с които работя, нещо такова.
— И с кого бяхте преди две седмици?
За първи път лицето на свидетеля изразяваше слабост. Той погледна към пода, след това нервно прекара ръка по челюстта си.
— Мисля, че… вероятно трябва да е бил Даш Логан — каза той.
— Мислите? Не сте ли сигурен?
Още една пауза.
— Да, сигурен съм. Беше Даш Логан.
— Господин Логан — започна Харди. — Когато преди две седмици отидохте в сейфа за доказателства с господин Висър, каква беше целта ви?
Логан протегна ръце, завъртя се на свидетелския стол и се обърна към Мумията.
— Това е нелепо, ваша светлост. За какво ви е?
— Просто отговорете на въпроса — изстреля думите си Хил.
Харди имаше усещането, че е напипал нещо. Нещата най-после бяха поели в необходимата посока и той нямаше намерение да изпуска юздите, поне докато може.
— Господин Логан — каза той. — Бихте ли искали да повторя въпроса?
— Не. — Докато Висър бе използвал увереността си, за да парира атаките на Харди, Логан бе решил, че може да го направи с арогантност. Очите му блестяха със зле прикриван гняв. Той отвори уста. — Бях там, в сейфа, за да прегледам доказателствата по едно от моите дела. Точно затова ходя там, господин Харди, да прегледам доказателствата.
Дизмъс не се хвана на тази стръв. Сега бе обхванат от спокойна дистанцираност. Дори си позволи грубо намигване. Благодаря ви за тази информация, господин Логан. Ще я запомня. А сега, онова дело, по което работихте, как ще го класифицирате? — Това бе още един въпрос, на който защитникът не знаеше отговора — освен че до този момент отговорът бе станал почти сигурен.
— Не класифицирам делата си. Работя за своите клиенти. Не разбирам въпроса ви.
— Ами, например, беше ли клиентът ви обвинен в грабеж? Или убийство? Или изнасилване?
— Не. Нито в едно от изброените.
— А какво ще кажете за трафик на наркотици?
— Това е поверителна информация — отвърна Логан. — Не мога да обсъждам същността на делата си с вас или с когото и да било.
Харди се обърна към съдията.
— Ваша светлост?
Наведен почти над ръба на катедрата, Хил никога не бе приличал до такава степен на мумия.
— Делата ви са в обществения регистър, господин Логан. Кажете на съда кое бе това.
Логан шареше с поглед насам-натам. След като не видя изход, той се облегна на стола си, прехвърли крак върху крак и заговори огорчено:
— Да, това бе дело за наркотици.
— И отидохте там с господин Висър?
— Да.
— А после двамата посетихте ли „Юпитер“?
— Да. И какво от това?
Прат, която през последния час и половина бе стояла само като страничен наблюдател, най-сетне се изправи на крака. Кипящият яд леко бе променил гласа й, но тя успя да го държи под контрол.
— Ваша светлост, ако съдът позволи, не би могло да има връзка между посещението на господин Логан и господин Висър в трезора за доказателства преди по-малко от две седмици и смъртта на Илейн Уейджър преди повече от две седмици. Когато са се случили събитията, от които господин Харди очевидно се интересува, тя вече е била мъртва. Разбирам свободата на действие, която давате на защитата в това дело, но никой от тези факти не би могъл да има значение. Той е
Сега Шарън Прат бе наполовина обърната, осъзнаваща, че играе роля и за пред галерията, която се бе оживила зад гърба й. Вероятно бе приела мълчанието на съдията за разрешение. Тя пое дълбоко въздух и се устреми напред. Гласът й стана по-висок и писклив, докато шумът в съдебната зала се засилваше.
— Ваша светлост, това изслушване е за действията на Коул Бърджис. Не за Даш Логан или Джин Висър. Те не са обвиняеми тук. Нека не губим от поглед коя е основополагащата истина, станала цел на нашите честни усилия. — И в следващия момент тя почти пищеше, обърната към масата на защитата, сочейки с цяла ръка. — Това момче там е хладнокръвен убиец. То е убило Илейн Уейджър. Тук не може да има съмнение. Погледнете фактите, ваша светлост. Господи, това е лудост. Погледнете фактите.
Областната прокурорка стоеше до масата на обвинението — твърда, горда от себе си, че е изрекла всичко това, че е обърнала внимание на съдията. В този момент тя, а не Хил, контролираше ситуацията. Съдията може и да имаше силата на позицията си, но тя притежаваше силата на правдата. Хората я бяха избрали да прави това, което прави сега — да се обръща с апел от най-високо място, към правосъдието и далеч от тези адвокатски номера. На това трябваше да се сложи край.
Мумията се облегна назад, обхванат от недоверие и дори неприязън, както Харди го определи. Той държеше чукчето с дясната си ръка на сантиметри от катедрата, но не удари с него, а остави шума в залата да утихва сякаш цяла вечност, макар да не бе повече от четирийсет секунди. Най-сетне, когато тишината бе пълна, Хил внимателно постави чукчето пред себе си и заговори с умерен шепот.
— Заради вашата изборна позиция, госпожо Прат, ще ви направя услугата да не ви хвърлям в затвора. Въпреки това, смятам, че проявихте неуважение към съда с този изблик и заповядвам да платите при секретаря сумата от хиляда долара преди дванайсет часа утре. В съгласие с професионалната и бизнес етика, вие ще докладвате за този случай пред адвокатската колегия. Жуженето се възобнови, но този път Хил не се поколеба и секунда и възпроизведе три бързи почуквания, които възстановиха тишината, така че той да заговори отново:
— Нека не става никаква грешка, че това е съдебна зала. Не е импровизирана трибуна, на която да произнасяте предизборните си речи. Сега — продължи той към съдебната зала, — господин Харди може да продължи със свидетеля си, докато приключи или през идните двайсет и пет минути, както се случи. След това ще приключим за деня. — Той за момент замълча, след това вдигна глава и отново проговори: — И за стенограмата, госпожо Прат и господин Тори, до този момент съм убеден, че показанията, които последните няколко свидетели бяха принудени да дадат, както и представените пред съда свидетелства, ще преминат през всички стандарти за връзка с делото, които вие бихте искали да предложите. Затова бих предпочел за момент да оставите този разпит без кой знае колко възражения. Ясен ли съм? Госпожо Прат?
През цялото това време Харди бе стоял обърнат с лице към нея. Сега очите й блестяха от яд и тя мълчаливо се вгледа в съдията. Вероятно се чудеше дали Хил наистина очаква отговор. Ако бе така, това едва ли би била най-добрата й възможност. Но Тори, усещайки същото нещо и надявайки се да избегне по- голяма криза, постави ръка върху нейната и се изправи.
