следващия ден.
Спря се в Солариума, за да загаси светлините и видя снимката на Лорета на масата. Ейб щеше да я види, когато дойде за сутрешната им среща, но Харди нямаше достатъчно енергия да отиде до масата и да върне снимката в кашона. Ейб бе голямо момче. Щеше да успее да се справи с това.
38
— Господин Тори, извинете ме.
Час преди съда да бъде свикан за началото на заседанието, Тори седеше в офиса си зад Бюрото и четеше втората част на статията на Джеф Елиът за Аби Оберлин във вчерашното следобедно издание на „Икзаминър“. Дейвид Фримън бе използвал своя четирийсетгодишен опит и положението си пред чиновника, който контролираше достъпа до офисите на областния прокурор, и така постигна елемента на изненада, който сега се проявяваше по цялото лице на Тори. Той мушна отдолу вестника, когато видя кой го прекъсва, и направи усилие бързо да се съвземе, но не успя напълно. Наклони глава по маниерите си от съда.
— Господин Фримън. — Пауза. — Имахме ли среща?
— Не, сър. Това е посещение от любезност.
Тори се изкашля сухо и без настроение.
— Трудно ми е да видя някакъв знак от любезност. — Той посочи вестника. — Прочетохте ли последната цинична лъжа? Е, с кого разговарям? Разбира се, вие сте я написали, ако не сте помогнали в написването.
Фримън театрално повдигна рамене. Направи още една стъпка в стаята и изчака.
Тори остави вестника на Бюрото.
— Но предполагам, че да призовавам вашето чувство за честна игра е все едно да свиря на вятъра, нали? — След това, изведнъж: — Как се озовахте тук?
— Имах среща по друг въпрос с човек от екипа ви. И тъй като бях тук… — Още едно невинно свиване на рамене. — И, за стенограмата, не съм написал и дума от тази статия, нито пък съм спомогнал за нея, въпреки че съм наясно със съдържанието й. Все пак господин Харди е наел офис в моята сграда. — Фримън приключи с темата.
— Но не затова съм тук. Господин Харди не е мой проблем, въпреки че имаме общ клиент. — Той уточни. — Говоря за Коул Бърджис.
— И какво за него?
Старият мъж скъси разстоянието между себе си и Бюрото, но остана прав.
— Вижте, не е висша математика да видите в каква посока води изслушването господин Харди. Цялата процедура се превръща в лична и професионална атака срещу вас. Ако правилно съм разбрал съдия Хил, а аз съм, той е склонен да ни остави да продължим. Това, което се случва с вас, не ме интересува.
— Добре. И каква е идеята ви?
— Идеята ми е: господин Харди смята да продължи в същата посока линията на днешните показания. Той смята да докаже връзката, която имате с господин Висър и господин Логан.
— От което, предполагам, се опитвате да ме предпазите. Ще ми простите, ако съм скептичен към човеколюбивите ви мотиви.
Но Фримън не обърна внимание на забележката. Вместо това той поклати глава и заговори меко:
— В това няма нищо човеколюбиво, господин Тори. Извинявам се, че съм ви създал подобно впечатление. Както казах, безпокоя се само за клиентите си. Господин Харди и аз имахме несъгласия по отношение на стратегията. Вярвам, че е бил обсебен от тази вендета срещу вас, в ущърб на Коул Бърджис.
— Просто още малко въже, господин Фримън. Той сам ще се обеси.
— Нека изясним нещо — каза Дейвид. — Начинът, по който той ще се опита да измъкне Бърджис, е като обвини вас тримата в съучастие в убийството на Илейн и мисля, че съдията ще му позволи да го направи.
Тори изправи гръб, както седеше на стола си.
— Това е най-абсурдното…
— Може и да е, но Хил ще го направи. Освен ако всички вие нямате солидно алиби за времето на убийството…
— О, моля ви…
— Мислите, че се шегувам? Смятате, че няма да се стигне дотам? Знаете ли, например, какво сте правил онази нощ?
Тори с неприязън тръсна глава.
— Всъщност, така се случи, че поради убийството на Илейн, си спомням ясно тази нощ. Бях на вечеря с Шарън Прат. До много късно. — Той предизвикателно срещна погледа на стареца. — Но дори и да нямах…
Фримън го прекъсна:
— Ако не сте имали, остават още Висър и Логан, или някой трети приятел, да не говорим за… — той посочи статията във вестника, — цялата тази мръсна работа. Аз ви предлагам да приключите всичко това още тази сутрин. Да оттеглите обвиненията срещу клиента ми, или поне утежняващите, и господин Харди ще направи споразумение. И цялата история ще свърши.
Тори недоверчиво се взря в Дейвид през Бюрото:
— Предлагате ми да оставя едно убийство да се размине, за да се спася от лични усложнения? Наистина ли смятате, че този офис служи за това?
— Нека не разравяме това гнездо на змии — отвърна рязко Фримън. — Когато влязох тук ви казах, че посещението ми е от учтивост. Аз разширих тази учтивост.
Тонът на Тори бе леден:
— Това е учтивост на изнудвач, колега. Няма никаква връзка между мен и смъртта на Илейн Уейджър. Никаква. А тази тънка нишка за това в какво вие или партньорът ви можете да ме обвините няма да си остане тук. Защото става дума за точно това — Тори пушеше. — Изнудване.
— Съжалявам, че го виждате по този начин. — Умерено разочарование. — Това ще е собственото ви погребение.
По пътя си към съдебната зала, Фримън тихо си подсвиркваше. Разбира се, предложението, което бе направил, бе глупаво. Без значение какво ставаше, Тори не би рискувал да облекчи обвиненията срещу Коул, но Дейвид си мислеше, че е било чудесно да размаха изкушението пред лицето му.
А Тори от своя страна вероятно смяташе, че старческото слабоумие на адвоката е в доста напреднала форма. Той вероятно дори не бе осъзнал, че е казал алибито си, което бе единствената цел на занятието.
Противно на очакванията, Харди не започна деня с Даш Логан. Първо помоли за позволението на Мумията да призове юридическата помощница на Илейн Уейджър заради няколко въпроса. Свидетелката трябваше да потвърди достоверността на документите с етикет „Доказателство на защитата Ж“, които можеха да се окажат изключително важни при разпита на господин Логан.
Така че когато Даш зае мястото за показания, той изглеждаше доста по-зле. Бе купонясвал до късно, като през нощта най-сетне бе споменал на удара си.
— Ейми незнамкояси, — че е бил в Ел Ей в нощта на убийството на Илейн. След целия разговор и харчове, той бе напълно сигурен, че ще я вкара в леглото си. И тогава тя се бе извинила, че отива до тоалетната и не се бе върнала. После трябваше да се справи със сутрешната новина, че полицията е била в офиса му и все още го претърсва, този път в тясна връзка с Илейн. Те преравяха всичко, папка по папка. Патси, да й прости Господ, бе там. Логан бе сигурен, че след последния път, след дългия уикенд, в който той и Висър бяха стерилизирали мястото, ченгетата нямаше да открият нищо, но все пак си бе нервна ситуация.
Изобщо не бе спал, а и от кафето нямаше голяма полза, затова реши, че няколко линийки ще успокоят нервите му, но беше доста рано. Не се осмели да си вземе дозата в Съдебната палата, и сега бе почти облегнат на стола. На свидетелското място. И тъкмо се появяваше онзи кучи син Харди, истински питбул,
