Харди се насили за учтива усмивка.
— Дори не ми е минавало през ум да отлагам.
— Коул Бърджис. — Името прозвуча драматично от мястото на съдията Тимоти Хил. Съдията изглеждаше като патриций. Къдрава бяла коса, сресана зад ушите, прилепнала към ръбестия му череп. Кожата му беше изпъната по дългите му кости и робата му висеше като на закачалка, физиката му, съчетана с изключителната липса на лично излъчване, му бяха спечелили прякора Мумията. Но днес, пред пълната зала, той притежаваше ако не младежка жизненост, то поне очевидна енергия. — Вие сте обвинен според тук приложената жалба в углавно престъпление, а именно в нарушение на параграф 187 от Наказателния кодекс, което сте извършили в град и област Сан Франциско, щат Калифорния, на или около първия ден на февруари, предумишлено, незаконно и злонамерено убийство на Илейн Уейджър, човешко същество.
Харди стоеше в средата на съдебната зала до Коул.
Шарън Прат бе влязла в последната секунда и бе заела мястото до Гейбриъл Тори на масата на обвинението, което бе изключително необичайно за истинско дело. Съдията Хил кимна на секретаря си, който започна да чете специфичните обстоятелства, които изискваха за този случай смъртно наказание.
Докато шофираше към центъра на града, Харди се бе опитал да предвиди какво ще измисли Прат в защита на позицията си. Тя, обаче, се оказа много по-изобретателна, отколкото бе предполагал. Бе познал само едно от двете й съображения — убийство с цел грабеж. Това, което адвокатът не бе отгатнал — тъй като бе изцяло невярно, — беше убийство от омраза, защото Илейн Уейджър бе черна, а Коул бял. И, когато го чу, трябваше да реагира:
— Ваша светлост!
Думите му сякаш сериозно стреснаха Мумията. Очевидно той не бе очаквал да има възражения по време на прочитането на обвиненията. Изправен в цял ръст на стола си, Хил намръщено погледна към писалката си.
— Какво има, господин… — Той зашумя с листовете. — Господин…
— Харди, ваша светлост. — Дизмъс не се страхуваше да рискува неодобрението на съдията. Тази идиотщина не можеше да остане без коментар и Хил трябваше отрано да свикне с това. — С цялото ми уважение към второто утежняващо обстоятелство, ваша светлост. Независимо кой го е извършил, престъплението не е свързано с расизъм или непоносимост към различните.
Главният помощник областен прокурор вече бе станал на крака.
— Изненадан съм да чуя характеристиката на господин Харди за убийство на черна жена, извършено от бял мъж…
— Ваша светлост, това е абсурд. Не можем да приемем расовата принадлежност като мотив, само защото представител на една раса е убил представител на друга.
Но Тори знаеше как да продължи:
— Всеки път, когато негър е убит в район на бели, расата е сред причините.
Харди контрира думите му:
— Юниън Скуеър не е бял район, ваша светлост. Това е центърът на града.
Мумията погледна навъсено надолу към защитата.
— Достатъчно! Много добре знам къде е Юниън Скуеър, господин Харди. Имате ли някакъв проблем с обвиненията? Можете да предприемете съответните действия. Междувременно… — Той погледна към мястото на обвинението. — Това углавно престъпление ли е, господин Тори?
— Да, ваша светлост. Народът иска смъртно наказа ние.
Хил кимна и като продължи да клати глава, изсъска:
— Господин Харди, клиентът ви ще оспори ли обвинението?
Той и Коул формално не бяха обсъждали този въпрос, но Дизмъс сбута с лакът клиента си и младежът погледна живо нагоре. Не се поколеба изобщо:
— Невинен, ваша светлост.
Незабавен и гневен ропот веднага изпълни стаята. Хил очевидно го бе очаквал. Със сигурност не смяташе да прави опити да възстанови тишината. Но напрежението даваше възможност и Харди се възползва, за да се обърне назад и отново да разгледа галерията.
Джеф Елиът, чиято статия в „Кроникъл“ вече сериозно бе повишила равнището на дискусиите около случая, се бе настанил с инвалидния си стол в края на първия ред, точно до Дороти. Интересно бе, че Джоди Бърджис седеше на няколко стола от дъщеря си и местата между тях бяха запълнени с репортери.
Отляво на Харди, частта от съдебната зала, заета от обвинението, продължаваше да кипи. Три четвърти от тази страна на галерията беше заета от цветнокожи. Адвокатът отново бе облъхнат от напрегнатото и почти осезаемо чувство на омраза, излъчвано от приятелите и колегите на Илейн. Освен тази група, присъстваха и около дузина младежи — Дизмъс си помисли, че това вероятно бяха студентите на Илейн. Те се въртяха и скрибуцаха със седалките си, реагирайки с очевидно неодобрение и ярост.
На предните седалки Харди разпозна двама от помощник областните прокурори и инспектора в отдел „Убийства“ Ридли Бенкс. Там бе и Кларънс Джекмън, прочутият адвокат от фирмата на Илейн, седнал до впечатляваща млада жена, която гледаше към адвоката на защитата със стаена ненавист. Точно до нея се намираше красив бял мъж на средна възраст, който се бе облегнал вдървено на стола си със скръстени в скута ръце. Кой ли беше той? Харди бе учуден.
Глицки не бе слязъл от четвъртия етаж.
В крайна сметка, изненадващо, съдията Хил бе оставил врявата да трае прекалено дълго. Той чукна небрежно няколко пъти с чукчето си и изчака глъчката да престане, след това се обърна към Тори:
— Народът смята ли да откаже пускане под гаранция?
— Разбира се, ваша светлост. Това е углавно престъпление. Не може да се говори за гаранция.
Харди отново се намеси:
— Ваша светлост, ако съдът позволи…
Мумията губеше търпение с тези прекъсвания. Това, в крайна сметка, трябваше да бъде проста административна процедура. Той изсъска отговора си:
— Няма пускане под гаранция при углавни престъпления, господин Харди.
— Да, ваша светлост. Наясно съм. Но пак повтарям, че това не може да бъде смятано за углавно престъпление, дори и за случай с утежняващи вината обстоятелства. — Харди пое дълбоко въздух и продължи: — Това обвинение е чиста политика, в която господин Бърджис е жертвата. Жени биват изнасилвани и убивани и този областен прокурор не говори за утежняващи вината обстоятелства; полицаи биват убивани и отново няма подобни искания. Сега, в годината на изборите, внезапно се искат не само утежняващи обстоятелства, но и смъртно наказание. Те желаят клиентът ми да умре, ваша светлост, за да може госпожа Прат да направи последен отчаян опит да задържи поста си. И това вони.
— Ваша светлост, моля ви! — Тори беше излязъл от мястото си, бе отпуснал целия си глас и това послужи като знак за галерията отново да избухне и гневът да залее цялата зала.
Но този път, вероятно усещайки засилващото се напрежение, Хил реши по-скоро да поеме контрола и бързо удари три пъти с чукчето си.
— В този съд ще има ред или ще накарам да опразнят галерията. — Той замълча, отново погледна към Харди и заговори сухо: — Господин адвокат, ако искате да оспорите утежняващите вината обстоятелства, напишете възраженията си, но засега те остават в сила. Пускането под гаранция е отхвърлено.
Но кръвта на Харди кипеше и той усети, че не може да остави нещата да се разминат.
— В такъв случай, ваша светлост, преди да продължим с този политически футбол, бих искал да направя постъпки срещу така наречените самопризнания, които обвинението неетично продължава да пуска във вестниците.
Това наистина взриви тълпата с няколко различими експлозии: „Хей, той призна!“ и „Направил го е!“, които накъсваха цялостния рев. Чукчето отново се стовари. Но истинският гняв на Хил бе отправен към Харди.
— Предупреждавам ви, господин адвокат. Това не е подходящото време или място. Оставете го за предварителните изслушвания.
