Адвокати на защитата

— И нещо друго — добави тя. — Аз не бях просто още един адвокат. Той виждаше в мое лице Алън Боскачи, обвинил и изпратил в затвора невинния му баща. Вършех същото нещо с Андрю Бартлет, лишавайки го от години от живота му, докато Рей е знаел, че е невинен. — Тя излезе от шоковото си състояние и внезапно осъзна значението на думите му. — Защото той бе извършил онова, за което Андрю беше арестуван. Не разбирате ли? Той е убил Муни и Лора.

— И сами се досетихме — рече Глицки.

Гласът й се извиси:

— Но той ми каза, че го е извършил. Наистина ми го каза. Назова Муни по име. — Обърна се към Харди. — Това е важно — каза тя, цялата разтреперана от вълнение. — Има разлика.

— Знам — Харди захлупи ръката й с длан. — Не смятам, че на Ейб му е убягнало.

Глицки кимна.

— Ще вземем показанията му и после ще видим — каза той. — Но неофициално, не мисля, че имате причина да се безпокоите. Всичко е ясно.

— Поне достатъчно ясно по отношение на Андрю — Допълни Харди. — Нека се надяваме.

Ву си пое дълбоко дъх.

— Но откъде знаехте, че ще отворя вратата? — попита тя. — Всъщност за малко да не я отворя.

— Не бях сигурен — каза Харди. — Това беше план А. План В бе да разбием вратата няколко секунди по-късно. Но двамата с Ейб решихме, че си струва да опитаме първо план А.

Чуха шум от площадката, стъпки и гласове от стълбището.

— Утре искам по-пълни показания от вас — каза Глицки. — За днес обаче стига. — Очите му се спряха на облегнатата на стената врата и на празната рамка с увисналите панти. — Имате ли къде да спите тази нощ?

— Ще дойде у нас — каза Харди, като се обърна към нея. — Съгласна ли си? Същата просторна стая и удобно легло?

— Същият среднощен шеф? — пошегува се тя.

— Можем да го уредим.

В този момент Бранд се откъсна от полицаите, които го придружаваха, и застана на отворената рамка.

— Божичко! — възкликна той при вида на пораженията. После, като я видя до масата, затвори очи и издиша дълбоко от облекчение. Не обърна никакво внимание на Харди и Глицки, все едно ги нямаше. — Ейми, добре ли си?

Лицето й светна.

— Джейсън! Какво правиш тук?

— Какво прави тук ли? — рече Харди. — Та той е нашият герой.

Бранд поклати смутено глава и отговори:

— Не. От това, което чух, героят сте вие. Аз просто…

Харди го прекъсна:

— Просто отгатнахте всичко, повикахте началник Глицки и ни накарахте всички да се размърдаме. Без вас нищо от това нямаше да се случи.

Ву гледаше Бранд втренчено.

— Но нали ти казах да се махаш, Джейсън. Да изчезваш оттук.

— Знам — вдигна рамене той. — Промъкнах се обратно и подслушах на вратата.

— Но защо? Откъде знаеше?

— Защото те познавам, Ейми — отвърна той. — Ти не би ме отпратила така. Не и по този начин. Просто не си такава.

Зад Бранд изникнаха Лание и Ариола. Харди погледна Ву и видя, че очите й са премрежени.

Бранд пристъпи в стаята, направи път на ченгетата. Поколеба се, после отиде при Ейми и постави ръка на рамото й, а Ву улови ръката му.

От празната рамка Ариола се обади:

— Ако искаме да запечатаме това място, трябва да свършваме бързо, шефе.

— Добре — каза Глицки и посочи към цивилните. — Направете го, когато са готови да тръгнат.

Лание се намеси:

— Не искам да те ядосвам, Ейб, но долу те чакат едни хора. С камери.

Лицето на Глицки потъмня. Огледа помещението за последен път и процеди:

— Отлично — след което се запъти към стълбището.

Вън на улицата, на импровизираната пресконференция, Глицки стоеше в осветен от халогенни лампи и заобиколен от униформени кръг и говореше в цял грозд микрофони, тикнати пред лицето му. Както обикновено на такъв род събития, той бе заел отбранителна позиция.

— Като се има предвид, че снайперистът не беше в състояние да го изкара оттам, което винаги е обещаваща възможност, имаше две основни възражения срещу това просто да му се обадим по телефона или да използваме мегафон и да му съобщим, че е обграден. Първо, вече знаехме, че е убил най- хладнокръвно седем души, при това от близко разстояние. След сериозна дискусия в управлението ние решихме…

— Кои „ние“, господин началник?

— Аз, лейтенант Марсел Лание от „Убийства“ и Дизмъс Харди.

— Адвокатът? — женски глас. — С какво право един адвокат се намесва в решенията на полицията?

— Не господин Харди взе решението, Клодия. Той бе запознат подробно със ситуацията и ни бе от голяма полза. Във всеки случай, връщайки се към първоначалния въпрос, предвид поведението на господин Котрел през изминалите няколко седмици сметнахме, че ако го известим за присъствието си, той най- вероятно ще убие заложницата, а после и себе си. Второто възражение беше, че бяхме съставили по-добър план.

— Но този план излагаше на опасност живота на цивилни граждани, не е ли така?

— Вярно е, но ставаше дума само за един цивилен и господин Харди, който е тясно ангажиран със случая, прие да участва доброволно. И освен това нека не забравяме — каза Глицки, полагайки усилия да запази спокойствие, — че операцията беше успешна.

От тъмнината прозвуча друг безплътен глас:

— Да, но сигурни ли сте, че именно Рей Котрел е Екзекутора?

— Почти сто процента. Признал е всичко на госпожица Ву. Сега, след като е под арест, без съмнение ще научите повече подробности.

— Разбрах, че е бил малтретиран като дете, отраснал в домовете на приемни семейства.

— Това въпрос ли е? — попита Глицки. — Ако е така, без коментар.

— Господин началник? До каква степен решението ви да не използвате снайпериста бе продиктувано от трагичните последици на случая с ЛеШон Броуди?

— Първо, решението в случая с ЛеШон Броуди, не бе взето нито от мен, нито от друг под тази юрисдикция.

Второ, както, струва ми се, вече изясних, господин Ралстън, никога не сме вземали решение да не използваме снайпериста в днешната ситуация и фактически през цялото време, докато траеше операцията, не сме го изключвали като вариант, стига да се предоставеше възможност. Но това не се случи.

— С други думи, бяхте готов да издадете заповед Котрел да бъде застрелян наместо, а не му дадохте шанс да се предаде, като му съобщите, че е обкръжен и няма друг избор?

Стомахът му се сгърчи в спазъм. Притиснал с едната си ръка болното място, а другата вдигнал срещу ярките прожектори, Глицки се опита да не изглежда прекалено застрашителен, а напротив, дори любезен и услужлив. Но погледът, който хвърли на невидимото множество, можеше да се определи само като кръвнишки.

— Както, струва ми се, вече обясних…