да призная — продължи той, — че сега разбирам защо я държеше при себе си въпреки че е същинска вещица. Аз се старая да подражавам на Дейвид. Да държа вратата си отворена.
— Но той не държеше вратата си отворена.
— Правилно. Освен когато не го правеше. — Харди се наведе напред и сключи ръце на бюрото пред себе си. — Той винаги повтаряше, че ако имам достатъчно основателна причина да се промъкна покрай Филис, тогава е основателна и за него.
Ву разбра намека и кимна.
— Седемнайсетгодишен хлапак е обвинен в двойно убийство. Какво ще кажете?
— Ако това е случаят, за който искаше да говорим, ще кажа, че причината е достатъчно основателна. — Харди отново се облегна и лицето му се изопна. — Разкажи ми.
Ву се намести на кожения стол и му изложи сбито фактите.
Когато свърши, Харди остана за миг неподвижен, после заговори делово:
— Значи казваш, че учителят имал вземане-даване с момичето. На колко години е бил?
— На четирийсет.
— Четирийсет — повтори Харди. — А Лора?
— Шестнайсет.
— Какъв мил свят. И кога са арестували клиента ти — Андрю?
— Миналия петък.
Харди кимна.
— Значи никой не се е разбързал. От отдел „Убийства“ трябва хубавичко да са изпипали случая.
— Така изглежда. — Ву се поколеба. — Освен това, сигурно ще ви се стори интересно, Андрю Бартлет е заварен син на Хал Норт.
— Виж ти. — Харди, на когото силните играчи в града не бяха чужди, кимна одобрително. — Докъде си стигнала?
— Ами, разговарях с Боскачи. Имат свидетел, който посочил Андрю в процедурата за разпознаване. Категорично. Още от първия път. Освен това е изтърсил половин дузина лъжи и на всичкото отгоре е откраднал пистолета на баща си — деветмилиметров автоматик, много лош късмет в случая. О, и са открили гилза в колата. В колата на Андрю.
— Добре, а версията на момчето?
— Твърди, че не го е извършил. Дори не е разбрал, че е заподозрян, докато полицаите не му надянали белезниците. Той харесвал Муни. И обичал Лора.
Когато спомена за алибито му, Харди незабавно попита, без да променя интонацията си:
— Някой видял ли го е, докато се е разхождал?
— Не, никой.
— Той какво казва?
Ву се размърда в стола си.
— Още не съм се видяла с него, за да чуя историята му.
Харди наклони глава.
— Още не си говорила с него? Колко дни са минали оттогава — четири?
— Заех се да разследвам случая, сър, като първо разговарях с родителите, а после преговарях с Алън Боскачи. Срещала съм Андрю преди. Преди две години го защитавах по едно дело за кражба на кола, затова не ми се стори неотложно да отида и да му се представя отново.
— Добре — каза Харди. — Извинявай, че те притискам. — Обаче си оставаше фактът, че по негово мнение Ву отново се беше издънила. Едно от основните правила на професията беше веднага да разговаряш с клиента си.
Но Ву, изглежда, не осъзнаваше грешката си.
— Както и да е, важното е, че Боскачи е нямало да го арестува, ако алибито на Андрю беше непоклатимо. Обаче не е. Очевидецът.
— Разбирам. Но ако са те наели едва в петък, кой е бил с него, докато момчетата от „Убийства“ са го разпитвали от февруари насам?
— Никой. Във всеки случай не и адвокат. Родителите му и за миг не допускали, че е заподозрян. Оставяли го да говори, да говори и да говори.
Харди поклати глава.
— Много ли е загазил?
— Според мен е затънал до гуша.
— Добре, тогава изглежда, че това е първият ти случай на убийство бона фиде. Струва ми се, трябва да те поздравя. Ако си дошла при мен за разрешение, имаш го. — Като управляващ партньор Харди беше този, който одобряваше всички нови ангажименти на фирмата. — Макар да не съм сигурен, че накрая ще ми благодариш. Процесите за убийство могат да те унищожат.
— И аз така съм чувала — рече тя, — но не смятам да стигна до процес.
— Така ли? И как ще го постигнеш?
— Мисля, че идеята ми ще ви хареса — каза Ейми. — Смятам да го задържа в системата за непълнолетни.
— На колко години каза, че е?
— Седемнайсет.
Харди се облегна.
— Чух, че вече съдят седемнайсетгодишните като възрастни. Господин Джакман е доста строг в това отношение. — Джакман беше заявил публично твърдата си позиция спрямо младежката престъпност. Седемнайсетгодишен, убил двама души, нямаше голям шанс да предизвика съчувствието на новите обвинители от кабинета на областния прокурор. — Казваш, че Боскачи вече го е обявил за непълнолетен?
— Да, сър. — Тя направи пауза. — След като му обещах, че Андрю ще направи самопризнание.
Лицето на Харди доби озадачено изражение.
— Той ще си признае? Откъде знаеш? Нали още не си говорила с него?
— Говорих с втория му баща.
— Това е чудесно, но онзи, който плаща сметката, не е непременно клиентът. — Харди се почеса зад ухото и изпревари Ву, която понечи да отговори:
— Чакай, чакай. Ами ако в действителност не е виновен?
Ву заобяснява въодушевено, очевидно усещайки твърда почва под краката си при този въпрос:
— Виновен е — каза тя. — Вижте, знаем, че на хората от отдел „Убийства“ им е отнело два месеца да съберат доказателствата. Действали са бавно и обмислено. Андрю го е извършил, сър, и ако го осъдят като възрастен, ще лежи до края на живота си. Той ще признае, за да избегне това.
— Но ти току-що ми каза, че твърдял, че е невинен.
Ву поклати глава.
— Вече не арестуват невинни хора.
— На мои клиенти се е случвало.
— Да, сър. На двама от тях, ако си спомням правилно.
— Всъщност на трима.
— Е, изключенията само потвърждават правилото. Когато Андрю се запознае с доказателствата срещу него, ще се огъне. Ще видите. Обещавам ви. Наистина, сър. Това е сладка сделка за всеки.
— Не мога да повярвам, че Боскачи ще се съгласи.
— Да избегне процеса ли? Защо не? Две присъди са му вързани в кърпа, значи ще спечели. Вие не бихте ли приели сделката?
Харди си помисли, че ако беше на мястото на Боскачи, щеше да приеме, но в зависимост от доказателствата, може би нямаше. Въпреки че сред администраторите винаги се намираше някой подбудител, който бързаше да изчерпи списъка на назначените за разглеждане дела, често си заслужаваше да се води шумен процес за убийство — от него лицата с политически амбиции можеха да извлекат нематериални дивиденти, например репутация. А дори и стратегията на Ву да проработеше, нямаше да мине без спънки.
