добре, самият живот беше грозен. Вече не го интересуваше дали хората го харесват.
Понякога той сам не харесваше особено себе си.
Когато свърна в паркинга „Ол-Дей“ в края на алеята срещу Съдебната палата, той откри, че ръцете го болят — толкова силно бе сграбчил волана. Челюстта му пулсираше от напрежението, на което я беше подложил, стискайки здраво зъби.
Срещата му беше с областния прокурор Кларънс Джакман. Идваше да сключи споразумение за един клиент, когото презираше и на когото допреди две години нямаше да позволи да припари до него. В онези дни той просто щеше да откаже да поеме случая. В предишната си кариера много пъти бе пренебрегвал бизнеса, когато личните му впечатления от потенциалния клиент бяха лоши. Напоследък обаче беше все по-склонен да извлича облаги от своята неприязън и поемаше случая срещу двойно или дори тройно по- висок хонорар от обичайния си. В крайна сметка всичко беше игра и ако не печелеше от нея при всяка удобна възможност, значи беше глупак.
И така, когато едно бивше ченге на име Харлен Фиск, сега градски надзорник, посети Харди, за да разговарят за Питър Чейс, мастит предприемач, заварен да опипва единайсетгодишния си племенник, той се насили да го изслуша. Чейс беше един от крупните донори на Фиск. Харди се запозна с фактите и обеща да направи каквото може, за да не допусне да се стигне до процес, но това щеше да струва на Чейс петдесет хиляди долара. В аванс.
Сега той си беше приготвил домашното и го поднесе на Джакман в кабинета му на третия етаж в Съдебната палата. Там бяха още надзорникът Фиск, шефът на полицията Батист и Силия Бонам от офиса на кмета.
Накрая Харди каза:
— Виж, Кларънс, цялата тази работа ми харесва не повече, отколкото на теб, но аз се явявам просто посредник.
Джакман, афроамериканец с импозантна физика, беше властна и харизматична личност. Когато предшественичката му на поста областен прокурор Шарън Прат бе изпаднала в немилост и се принуди да напусне преди три години, кметът Уошингтън назначи Джакман, за да изкара остатъка от мандата й, и Джакман събра екип от агресивни обвинители, които предпочитаха да натикват престъпниците в затвора, вместо да ги галят с перце. Следващия ноември Джакман щеше да кандидатства за собствен мандат и според предварителните проучвания неговите шансове бяха най-добри.
Седнал зад бюрото си със скръстени ръце, той продума меко:
— Разбира се, винаги се радвам да чуя позицията на кмета по криминални дела. Но в случая жертвата е невинно малко момче и тази служба е в правото си да го закриля. Да не би да искаш да ме убедиш, че насилникът му трябва да се изплъзне безнаказано? Ще ми простиш, че говоря открито, Диз, но съм малко изненадан, че си приел тази мисия. Такъв пазарлък е под твоето достойнство.
Харди овладя една гримаса и си пое дъх.
— Би трябвало да ти е известно, че Чейс е постигнал финансово споразумение със сестра си, майката на момчето, Кларънс. Ще я обезщетят ли парите за онова, което е сторил на момчето? Ще заличи ли сумата, колкото и да е голяма, човешката страна на въпроса? Не, няма. Но ще покрие разноските за психолог, от какъвто жертвата се нуждае, а после може би ще му помогне да продължи обучението си, дори в колеж. В замяна семейството се съгласи с моето предложение. Всъщност с предложението на кмета.
— Той не може да иска от нас да оттеглим обвиненията, Диз. Дори семейството на жертвата да е съгласно, аз съм склонен да ги поддържам. Бог знае, че градът ни е толерантен, но не и към подобно деяние. Не и под мое разпореждане.
Харди размени поглед с Фиск, после отново се обърна към областния прокурор:
— Не става дума да се свалят обвиненията, Кларънс. Той ще продължи да бъде обвиняем. Случаят остава открит.
Джакман се намръщи:
— Тогава какво искаш?
— Искам случаят да си остане открит. Това е всичко. Клиентът ми ти дава думата си, че подобно нещо няма повече да се повтори. Никога. Ще ходи цял живот на психиатрични консултации. Ще посещава групови сеанси всяка седмица. Животът му ще се промени. Той вече се промени. Постоянно е под лекарско наблюдение. И ако някога отново мине границата, Кларънс, ти вече си го обвинил. Трябва само да го прибереш на топло.
— Ако ми позволите — намеси се госпожа Бонам, — присъствам на тази среща, защото кметът Уошингтън иска да бъдете запознати с позицията му. От дълги години той е свързан както лично, така и професионално с господин Чейс и макар в случая да не одобрява по никакъв начин поведението му, го разглежда като еднократна простъпка на иначе порядъчен, но болен човек — човек, чието заболяване е причинено от големия стрес, на който е подложен в работата си.
Джакман изслуша с интерес тази необичайна кратка реч, после кимна и погледна началника Батист.
— Франк? — попита той. — Какво е отношението на полицията?
— Както знаеш, аз съм на подчинение на кмета, Кларънс. И ако той не иска да има процес… — Не довърши изречението си.
Джакман отново спря погледа си на Харди.
— Това няма да мине, Диз, и ти го знаеш. Какво всъщност става тук?
Въпросът му попадна право в целта.
— Както ти е известно, Кларънс, господин Чейс е собственик на няколко градски имота близо до кметството. Освен това притежава договор за автобазата на полицейското управление. Дава под наем и всички коли в града. Неговото предложение е едногодишен мораториум върху наемите за всички тези имущества, като се започне от този месец.
През дългата си кариера на юрист Джакман беше получавал множество странни предложения за споразумения, но това го потресе. Той изпусна всичкия въздух от дробовете си, бутна назад стола си, скочи на крака и бързо отиде до прозореца. Беше на ръба да избухне — нещо, което не си бе позволявал от години.
— Значи господин Чейс иска да откупи обвиненията срещу себе си за гавра с дете? Защо изпраща теб, Диз? Защо не просто плик, натъпкан със стотачки и доставен по някой негодяй в тъмен бар? — Той заговори по-спокойно. — Аз не приемам рушвети, Диз, и съм отвратен, че си могъл да допуснеш такова нещо.
Той огледа „делегатите“ един по един.
— Мисля, че е най-добре всички да напуснете.
Харди се изправи, възпря останалите с ръка и се доближи до мястото, където беше застанал Джакман.
— Слушай, Кларънс, още от самото начало знаех, че тая работа вони. Онзи тип ме нае, защото си мисли, че мога да използвам личните си връзки тук и аз имам право да се чувствам също толкова обиден, колкото и ти. Но виж какво, мисля, че трябва да приемеш. Уошингтън казва, че градът ще спечели около три милиона от тази сделка. Ако не се съгласиш, чисто и просто ще приспадне разликата от бюджета ти. Теб те изнудват, Кларънс, ти си притиснат от един насилник на дете и един продажен политически наемник.
Зад него госпожа Бонам издаде някакъв гъгнив звук. Бе говорил достатъчно високо, за да го чуе, и очевидно думите му бяха по-груби, отколкото тя бе очаквала.
— Но главното е — завърши Харди, — че те държат в ръцете си.
Харди знаеше, че три милиона долара са около десет процента от и без това мършавия бюджет на областния прокурор. Офисът вече бе предприел големи съкращения и три милиона повече биха били катастрофални. Джакман щеше да се принуди да освободи петнайсет процента от персонала си. И тъй като повече от извънбюджетните средства бяха фиксирани, имаше на разположение само заплатите.
— Кларънс — подзе Харди, като сниши глас. — Вярваш ли ми или не, аз съм тук като твой приятел, защото никой друг не би ти разкрил истината. Пак повтарям, според мен трябва да приемеш.
Харди седна отново на канапето. Джакман се върна зад бюрото си сред тежката, изпълнена с очакване тишина. След малко вдигна поглед и кимна.
— При най-малкото провинение, дори само да се изхрачи на тротоара, ще го пипна за яката и ще го изправя по бързата процедура пред върховния съд. Ясно ли е това на всеки от вас?
