— Ваша светлост, при цялото ми уважение, не можете да започнете разпит за убийство тук и сега — във вашия съдебен състав.
Лицето на Брон изразяваше ужасяваща любезност. Зениците на очите й се бяха свили като главички на топлийки и пронизваха Скот Рандъл.
— Аз не възнамерявам подобно нещо, адвокате. Напротив, според мен въпросът е дали, след като се изправите пред онова, за което самият вие признавате, че ще е неоспоримо доказателство за невинността на господин Бомонт в убийството на жена му, ще се постараете да възобновите задържането на госпожа Харди за незачитане, което се основава на неговата виновност. Правилно ли излагам доводите ви, господин Харди?
— Идеално.
— И така, господин Рандъл?
— Да, ваша светлост?
— Какво решавате?
— Не съм сигурен, че съм наясно с предложението на господин Харди.
— Смятам, че той предлага да призове някои свидетели на това изслушване. Права ли съм, господин Харди?
— Да, ваша светлост.
Шарън Прат се бореше да запази поне частица от достойнството си.
— А аз смятам, че господин Харди предлага да покаже, че господин Бомонт всъщност е невинен за едно или повече от тези убийства? Така ли е?
Харди се съгласи, че е така.
Прат размишляваше стремително. От една страна, не й се налагаше да разкрива как върви работата на разширения състав от съдебни заседатели. След като съдията не можеше да научи с какви доказателства разполагат те, то Харди за нищо на света не би могъл да докаже тук, че Рон Бомонт на практика е невинен, най-много да го представи не чак толкова виновен. Бе в състояние да изтъкне това и още сега да прекрати опитите на Харди да заобиколи процедурата.
От друга страна, тя знаеше, че ведомството й всъщност не разполага с нищо. Умираше от желание да разбере какво знае Харди. А публичната проява на здрав разум бе повече от важна, след като кметът и медиите сипеха удари по канцеларията й.
Реши да остави Харди да си разиграе спектакъла. И те, разбира се, можеха да подложат на кръстосан разпит всички, които той възнамеряваше да призове.
— Не възразяваме, ваша светлост, стига да не трае твърде дълго.
— Добре — заяви Брон. — Тогава нека започваме.
39
Но Харди се озова пред неочаквано затруднение. След като ловко пробута плана си, за да убеди съдията и да принуди представителите на Областната прокуратура да започнат нетрадиционна процедура, той огледа залата и осъзна, че ще трябва да печели време. Възнамеряваше да започне с показанията на Джим Пиърс и предполагаше, че той, подобно на останалите, на които бе разпратил призовки и които вече седяха в галерията, ще се яви навреме.
Докато спореше с Прат и Рандъл, очакваше като се обърне, щом свършат, да види Пиърс, седнал в залата. Но вече бе време да започва, а Пиърс още не бе пристигнал.
След всичко постигнато дотук, бе изключено да помоли съдия Брон за кратка отсрочка или дори за прекъсване. Принуден бе да жонглира и да поддържа темпото и можеше само да се надява, че ще задържи топките във въздуха, докато не дойде време за главната атракция.
— Казвам се Ейбрахам Глицки. Имам ранг лейтенант в полицейското управление на Сан Франциско, а в момента оглавявам отдел „Убийства“.
— И откога заемате този пост?
— От пет години.
— А преди това?
— Ваша светлост — скочи на крака Скот Рандъл. — Всички познаваме лейтенант Глицки.
— Това възражение ли е, адвокате? — Възраженията, както и толкова други неща в съдебната зала, представляваха част от инсценирания спектакъл на правосъдието и трябваше да се основават на отклонения от правилника. Изявлението, че всички познават Ейб Глицки, изобщо не се вписваше в тази категория. Нещо повече, отговорът на Брон повторно потвърди убеждението на Харди, че Скот Рандъл вече не разполага с приятел на съдийската маса. — Но, господин Харди — добави Брон, — нека продължим.
— Опитвам се да запозная съда с благонадеждността на лейтенант Глицки, ваша светлост.
— Добре, но по-накратко, моля.
Отне му не повече от две минути. Пет години лейтенант в отдел „Убийства“, дванайсет години инспектор в същия отдел, сигурно изкачване по служебната стълбица от улично ченге, през нравствения отдел и отдел „Обири“, до чиновник. Четири награди от Управлението, медал за храброст.
Хората, разбира се, се променят и за лошо, но Харди искаше да покаже на Брон, че ако някой пророкува, че Глицки ще се озове сред тях, подобно предположение би било доста налудничаво и невярно.
Брон бе наредила да бъде кратък и тъкмо това възнамеряваше да направи с Глицки: да го извика на свидетелската банка, да го представи като добър и честен полицай, за да види дали Рандъл ще клъвне въдицата и ще се опита да го срине, и по този начин да се дискредитира сам.
— Толкова за този свидетел — заяви той. — Противниковата страна?
Младият обвинител умираше от нетърпение.
— Да. — Рандъл отиде до свидетелското място и се изправи точно пред Глицки. — Лейтенанте, в качеството си на началник на отдел „Убийства“, включихте ли се от самото начало в разследването на убийството на Брий Бомонт?
— Не активно. Само в качеството си на администратор.
Привикнал през дългогодишната си практика със свидетелското място, Глицки бързо схвана удобния случай, който му даваше Рандъл, и очерта характеристиките на работата си: разполагал с екип от инспектори, които му се отчитали и си сътрудничели със следователите от отдела за оглед на местопрестъпленията, със съдебните експерти, с лаборантите, с градските и областни следователи по убийствата за събиране и сравняване на уликите.
Всичко това нямаше нищо общо нито с Рон, нито с Брий Бомонт и Харди не би могъл директно да му отдели и една дума. Но разчиташе на обстоятелството, че Рандъл преследва лични цели. Младият обвинител искаше да докаже на Брон, че нетрадиционната му и дори извънзаконова тактика се оправдава изцяло, тъй като началникът на „Убийства“ е корумпиран. Харди можеше да възразява, без да спира, но с радост остави Рандъл сам да си окачи въжето на шията.
— А когато служителите ви съберат уликите, лейтенанте, и решат, че е налице престъпление, и набележат заподозрян, какво предприемате тогава?
— Обръщаме се към Областната прокуратура, а там решават дали да отправят обвинение към съответното лице и какво точно да бъде то. За тежко, предумишлено и така нататък.
— И колко време е необходимо — най-грубо — от извършването на убийството, докато го предадете на Областната прокуратура?
— Различно — от няколко дни до няколко години.
— Добре. — Рандъл се простираше в добре позната на всеки адвокат област, но се усещаше съвсем явно, че го прави заради Брон. Задълбочи се в подробностите: — В случая с Брий Бомонт е минал повече от месец. Можете ли да обясните на съда защо?
— Първият инспектор, когото назначих да разследва случая — Карл Грифин, — бе застрелян и почина пет дни след убийството на Брий. Смъртта му донякъде позабави нещата.
Лек, нервен смях се разнесе из залата. Рандъл сякаш не забеляза, а Брон не реагира.
— И тогава ли се включихте лично в разследването?
