добре! Материя И дух — земя и небе — и двете изиграха ролята си в това тук! Смей се, робе на сетивата! Ти заслужи правото да се смееш.
Тези възгласи смутиха съня на Джорджиана. Тя бавно отвори очи и погледна в огледалото, поднесено от съпруга й за тази цел. Слаба усмивка пробяга по устните й, като видя колко трудно забележима бе сега алената длан, която някога грееше така ужасно ярко, сякаш за да пропъди цялото им щастие. След това обаче погледът й потърси лицето на Ейлмър с тревога и страх, които той по никакъв начин не можеше да си обясни.
— Бедния ми Ейлмър! — промълви тя.
— Бедния ли? Нищо подобно! Най-богатия, най-щастливия, най-облагодетелствувания! — възкликна Ейлмър. — Моята несравнима жена! Успяхме! Сега си съвършена!
— Бедния ми Ейлмър — повтори тя с една нежност, надвишаваща всичко човешко, — ти се целеше високо и се справи блестящо. Не се разкапвай, задето с толкова възвишено и чисто чувство отхвърли надоброто, което природата бе в състояние да ти предложи. Ейлмър, скъпи Ейлмър, аз умирам.
Уви, това бе истина! Фаталната длан се бе вплела в тайната на живота и бе оная връзка, чрез която ангелският дух поддържаше своето единение с тленното тяло. Докато алената сянка на белега — този единствен знак на човешкото несъвършенство — изчезваше от бузата й, последното дихание на съвършената сега жена се отдели във въздуха и душата й, спряла за миг край съпруга, полетя към небесата. Тогава прегракналото хихикане се чу отново! Нелепата земна съдба както винаги ликуваше в неизменната си победа над безсмъртното начало, което в това неясно състояние на недоразвитост търси една съвършена завършеност. И все пак, ако Ейлмър бе постигнал по-дълбока мъдрост, той не би се отказал по такъв начин от щастието, което би съградило земния му живот от същия материал, както и небесния. Временното обстоятелство се оказа твърде силно за него — той не съумя да прозре през мъглявините на времето и дошъл един път завинаги във вечността, да намери съвършеното бъдеще в настоящето.
Информация за текста
© Весела Кацарова, превод от английски
Nathaniel Hawthorne
The Birth-Mark, 1843
Източник: http://dubina.dir.bg
Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 15 юли 2003 г.
Книжното тяло е любезно предоставено от Галина Янакиева
Публикация:
Натаниъл Хоторн, ГОЛЯМОТО КАМЕННО ЛИЦЕ
РАЗКАЗИ
Преведе от английски ВЕСЕЛА КАЦАРОВА
Съставител НАТАЛИЯ КЛИСУРСКА
Художник КОСТАДИНКА МИЛАДИНОВА
Редактор ОГНЯНА ИВАНОВА
Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ
Технически редактор ПЕТЪР БАЛАВЕСОВ
Коректор АЛБЕНА НИКОЛАЕВА
АМЕРИКАНСКА. ПЪРВО ИЗДАНИЕ. ИЗДАТЕЛСКИ НОМЕР 800. ДАДЕНА ЗА НАБОР 10. 1. 1983 г. ПОДПИСАНА ЗА ПЕЧАТ 12. II. 1983 Г. ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ 25. V. 1983 Г. ФОРМАТ 1/16/60/90. ПЕЧАТНИ КОЛИ 17. ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 17. УСЛОВНО ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 15.71.
ЦЕНА 1.34 лв.
ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“, СОФИЯ „Г. ДИМИТРОВ“. КЛОН ЛОЗЕНЕЦ, БУЛ. „Г. ТРАЙКОВ“ 2а
ТНЕ portable hawthorne
viking press, new york 1969
hawtornes short stories
vintange book’s, new york 1946
Съдържание:
[[2396|Предговор от Наталия Клисурска]]
[[2397|Голямото каменно лице]]
[[2398|Творецът на прекрасното]]
[[2399|Дъщерята на Рапачини]]
[[2400|Злочестината на господин Хъгинботъм]]
[[2401|Егоизъм или змия в гърдите]]
[[2402|Експериментът на доктор Хейдигър]]
[[2403|Белегът]]
[[2404|Беловласия покровител]]
[[2405|Моят роднина майор Молино]]
[[2406|Кроткото момче]]
[[2407|Амбициозният гост]]
[[2408|Мантията на лейди Елеанор]]
[[2409|Големия гранат]]
[[2410|Пророчески портрети]]
[[2411|Сестрите-години]]
[[2412|Итън Бранд]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2403]
Последна редакция: 2007-04-29 13:46:25
1
(1193(?)–1280), немски философсхоластик, учител на Св. Тома Аквниски. — Б. пр.
2
Италиански философ. — Б. пр.
3
(1493–1541). швейцарски лекар и алхимик. — Б. пр.
4
Роджър Бейкън (1214–94) — английски философ и естествоизпитател. — Б. пр.
