ръководеше заговора. Най-сетне проумях какво е било зловещото видение, което се е мярнало на Ма Жун и Цяо Тай през мъглата на брега на канала. Разгледах внимателно картата на града и видях, че домът на Гу се намира близо до първия мост. Разбрах, че в мъглата сигурно сте загубили представа за разстоянието, което сте изминали, и сте помислили, че в момента на инцидента се намирате край втория мост. И там сте отишли да търсите на следващия ден. Близо до това място живее Йе Бън и затова бях заподозрял този безскрупулен, но невинен търговец. А иначе очите не са ви подвели. Само че хората на Гу не са убили жив човек, а са натрошили глинения модел, който той тайно е направил, за да бъде отлят калъпът за златната статуя. Именно този калъп, поставен в сандък от палисандрово дърво, е бил изпратен от Гу на нищо неподозиращия игумен на Храма на белия облак. Хуйбън е отворил сандъка и е използвал кремацията на покойния монах като претекст, за да бъде запален огромен огън, необходим за разтопяването на събраните златни пръчици и отливането на златната статуя. Видях палисандровия сандък със собствените си очи и се учудих, че е нужен толкова голям огън за кремирането на едно тяло. Но не заподозрях нищо… Преди половин час, когато отидохме от храма в дома на Гу и го претърсихме, намерихме там статуята от кедрово дърво, направена от майстор Фън. Тя беше грижливо разрязана на десетина парчета. Гу е планирал да ги изпрати в столицата, където да бъдат сглобени и доставени в Храма на белия кон. А златната статуя е щяла да бъде предадена на ръководителя на заговора. Не му е било трудно да се отърве от глинения модел, той е бил натрошен на парчета и хвърлен в канала. Ма Жун е стъпил на парчетата с полепналата по тях опаковъчна хартия.
— Е — каза Ма Жун, — доволен съм, че все още мога да вярвам на очите си. Бях започнал да се тревожа, че не мога да различа кошница с отпадъци от седящ човек.
— А защо доктор Цао се е присъединил към заговорниците, ваше превъзходителство? — попита сержантът. — В края на краищата той е учен човек и…
— Доктор Цао обича разкоша — прекъсна го съдията. — Той не е могъл да се примири със загубата на парите си, която го е принудила да напусне града и да заживее в тази стара кула. Всичко около този доктор беше фалшиво, дори и брадата му. Когато Гу го е посветил в заговора и му е предложил голям дял от печалбата, той не е устоял на изкушението. В тояжката, която е носел монахът Дзухай онази нощ, когато е срещнал госпожа Гу и Бо Кай, е имало златна пръчка. Тя е била част от дела, който докторът редовно е получавал… Гу е направил сериозна грешка, като е позволил страстта му към госпожица Цао да надделее над предпазливостта и е заповядал на доктор Цао да му я даде за жена. Това ми подсказа, че между двамата мъже има някаква връзка.
Съдията въздъхна, изпразни чашата си и продължи:
— Гу Мънпин е безскрупулен и алчен човек, но не той е бил водач на бандата. Само е изпълнявал заповеди. Но аз не можех да го оставя да спомене името на главатаря си. Защото този главатар сигурно имаше свои хора сред присъстващите и те щяха да го предупредят. Още тази нощ, или по-точно още тази сутрин, ще изпратя в столицата взвода от конни военни полицаи, които сте видели да чакат отвън на двора. Те ще предадат по най-бързия начин обвиненията ми срещу този престъпник на председателя на столичния съд. Между другото командирът на взвода току-що ми докладва, че военната полиция е заловила оня юнак У, прислужника на Фан, когато се опитвал да продаде конете. Той действително е открил убийството веднага след като А Куан е напуснал чифлика. У се е уплашил, че ще бъде заподозрян в извършване на престъплението, и затова е избягал с кутията за пари и с конете — точно както предполагахме.
— Но кой е бил главният престъпник, ръководителят на организираната контрабанда, ваше превъзходителство? — попита сержант Хун.
— Естествено, подлият разбойник Бо Кай! — извика Ма Жун.
Съдията се усмихна.
— Колкото до въпроса на сержанта — каза той, — наистина не мога да му отговоря, защото не зная кой е. Очаквам Бо Кай да ми каже името му. Честно казано, не мога да разбера защо Бо Кай още не се е появил. Очаквах, че ще дойде тук незабавно след завръщането ни от храма.
Тримата помощници, изумени, започнаха да се надпреварват да задават въпроси, но в това време на вратата се почука. Началникът на стражниците се втурна в кабинета и докладва, че Бо Кай най-спокойно влязъл през главния вход на съдилището. Стражниците веднага го арестували.
— Доведи го тук — с равен глас каза съдията — И без стража, ако обичаш.
Когато Бо Кай влезе, съдията Ди бързо стана и се поклони.
— Моля, седнете, господин Уан — любезно каза той. — С нетърпение очаквах тази среща, ваше сиятелство.
— Аз също — спокойно отговори посетителят. — Разрешете ми, преди да пристъпим към деловите въпроси, малко да се почистя.
Без да обръща внимание на тримата мъже, които го гледаха в пълно изумление, той отиде при мангала за подгряване на вода, взе една мокра хавлиена кърпа и внимателно избърса лицето си. Когато се обърна, моравите петна, които правеха лицето му да изглежда подпухнало, както и червенината на върха на носа му бяха изчезнали. Веждите му сега бяха тънки и прави. Той извади от ръкава си кръгло парченце черен пластир и го залепи на лявата си буза.
Ма Жун и Цяо Тай ахнаха. Това беше лицето, което бяха видели в ковчега. Двамата извикаха в един глас:
— Покойният съдия!
— Неговият брат близнак — поправи ги съдията Ди, — господин Уан Уандъ, старши секретар на финансовия съвет в столицата — после се обърна към госта и продължи: — Тази бенка трябва да е спестила на вас и на брат ви доста недоразумения, ваше сиятелство, да не говорим за родителите ви.
— Така е, наистина — отговори Уан. — С изключение на нея, двамата си приличахме като две капки вода. След като пораснахме, това вече нямаше толкова голямо значение, защото тогава горкият ми брат служеше в различни провинции, докато аз останах завинаги в столичния финансов съвет. Наистина, малко хора знаеха, че сме близнаци. Но в случая това няма значение. Дойдох да ви благодаря, господин съдия, за блестящото решение на загадката около убийството на брат ми и за това, че ме снабдихте с данните, от които се нуждаех, за да опровергая фалшивото обвинение, отправено срещу мен в столицата. Тази нощ присъствах на тържеството в храма маскиран като монах и чух как успешно разрешихте този заплетен заговор, докато аз бях стигнал само до някои смътни догадки.
— Предполагам — живо каза съдията Ди, — че шефът на Гу е някой висш сановник в столицата?
Уан поклати глава.
— Не — отговори той. — Това е един доста млад човек, но стар мошеник. Заема поста младши секретар на столичния съд и се нарича Ху. Племенник е на нашия генерален секретар Ху Куан.
Съдията пребледня.
— Секретарят Ху? — възкликна той. — Та това е един от приятелите ми!
Уан сви рамене.
— Често се случва — забеляза той — човек да сгреши, като преценява кой му е приятел. Младият Ху е способен мъж. С течение на времето сигурно щеше да стигне до висок пост. Но е решил, че може да намери кратък път към богатството и властта, като си служи с различни измами. А когато е разбрал, че е разкрит, не се е поколебал да извърши и подло убийство. Постът, който заемаше, беше много удобен за изпълнението на злостния му план. Защото чрез чичо си е научавал всичко за работата на финансовия съвет, а пък като секретар на съда е имал достъп до всички документи в съдебния архив. Именно той е ръководителят на заговора.
Съдията Ди прокара ръка през очите си. Сега той разбираше защо Ху, който преди шест дни го бе изпратил в пивница „Скръб и радост“, толкова настойчиво го увещаваше да се откаже от намерението да отпътува за Бънлай. Ди си спомни умолителното изражение, което бе видял в очите на Ху. Поне приятелските му чувства не бяха престорени. А сега точно Ди бе предизвикал сгромолясването на Ху. Тази мисъл отрови доброто му настроение, което го беше обзело след разрешаването на случая. Той запита Уан с погаснал глас:
— Как стигнахте до първата улика срещу заговорниците?
— Небето ме е надарило с особени способности в областта на математиката — отговори Уан. — На това дарование се дължи бързото ми издигане до старши секретар на съвета. От един месец насам започнах да забелязвам противоречия в бюлетините за златния пазар, които редовно се издаваха от съвета. Заподозрях,
