му книжа в този кабинет. Вас срещнах също съвсем случайно, когато тършувах из багажа му. Позволете ми да ви поднеса искрените си извинения за дръзкото си поведение при този случай.
Съдията Ди се усмихна мрачно.
— Приемам извиненията ви на драго сърце — отговори той. — Още повече че оная вечер в Храма на белия облак, когато ми се явихте за втори път в призрачната си маскировка, вие ми спасихте живота. Трябва да призная все пак, че при този втори случай наистина много ме уплашихте. Ръката ви изглеждаше съвсем прозрачна и ми се стори, че буквално се разтворихте в мъглата. Как постигнахте този зловещ ефект?
Уан слушаше съдията Ди с нарастващо недоумение. Накрая попита смутено:
— Казвате, че съм се явил пред вас втори път? Трябва да имате грешка. Никога не съм ходил в храма предрешен като духа на брат си.
В дълбоката тишина, която се възцари след тези думи, се дочу хлопването на врата, която се затваряше някъде из сградата — този път съвсем леко.
Информация за текста
© 1959 Роберт ван Хюлик
© 1996 Явор Въжаров, превод от английски
Robert van Gulik
The Chinese Gold Murders, 1959
Сканиране, разпознаване и начална редакция: Galimundi, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Робърт ван Хюлик. Златното божество
Редактор: Красимир Мирчев
Коректор: Юлия Шопова
Технически редактор: Стефка Иванова
Оформление на корицата: Виктор Паунов
ИК „Труд“, 1996
ISBN 954–528–046–8
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14985]
Последна редакция: 2010-01-15 16:00:00
1
През 665 г. съдията Ди е преместен от Бънлай в Ханюан, а през 668 г. — в Пуян, провинция Кянсу. През 670 г. става магистрат на Ланфан, на западната граница, където прекарва пет години. През 676 г. заминава за Бейджоу, далеч на север, и разрешава там последните си три случая като окръжен съдия. През същата година е назначен за председател на Столичното съдилище — Б.авт.
