че в страната нелегално се внася евтино злато. Започнах самостоятелно разследване, но за нещастие помощникът ми трябва да е бил шпионин на Ху. Тъй като знаеше, че брат ми е съдия на Бънлай, откъдето идваше незаконно внесеното злато, Ху съвсем погрешно си е направил извода, че двамата с брат ми работим съвместно за неговото разобличаване. Всъщност моят брат ми писа веднъж за някакви свои подозрения, че Бънлай е център на контрабанда, обаче аз не свързах тази бегла информация с машинациите на златния пазар в столицата. Но Ху допусна грешката, която правят мнозина престъпници: той твърде скоро реши, че е разкрит, и предприе прибързани действия. Заповяда на Гу да убие брат ми, накара да убият и помощника ми. Открадна от съкровищницата трийсет златни слитъка и накара чичо си да ме обвини в това престъпление. Успях да избягам, преди да ме арестуват, и дойдох в Бънлай под самоличността Бо Кай, за да търся доказателства за заговора на Ху. Така щях да отмъстя за убийството на брат си и в същото време да се защитя срещу лъжливото обвинение… Вашето пристигане ме постави в трудно положение. Искаше ми се да си сътрудничим, но не можех да ви разкрия кой съм, защото в такъв случай щеше да бъде ваш дълг незабавно да ме арестувате и да ме изпратите в столицата. Но направих каквото можах по заобиколен път. Намерих начин да се сближа с двамата ви помощници и ги заведох на плаващите бардаци, за да ги накарам да се заинтересуват от Ким Сан и корейското момиче, които подозирах. С тази задача се справих доста добре — Уан стрелна с поглед Цяо Тай. Едрият мъжага побърза да забие нос в чашата си. Гостът продължи: — Опитах се също да насоча вниманието им към будистките монаси, но в това отношение успехът ми бе по-скромен. Подозирах, че монасите са замесени в контрабандата, но не можех да открия никакви улики. Държах под око Храма на белия облак. Плаващите бардаци бяха обичайният ми наблюдателен пост. Веднъж видях отговорника за раздаването на милостиня Дзухай да се измъква от храма крадешком и го проследих, но за беда той умря, преди да успея да го разпитам какво се кани да прави в запустелия храм… Подпитвах Ким Сан малко по-подробно, отколкото трябваше, и той започна да се съмнява в мен. Затова не се противопостави на идването ми с вас, когато отидохте на разходка с корейската баржа. Той се надяваше, че ще може да убие и мен. После Уан се обърна към Ма Жун и каза:
— При сбиването на баржата те сгрешиха, като съсредоточиха вниманието си върху вас. Сметнаха, че аз съм нищо и никакво нищожество, и решиха да ме довършат по-късно, на спокойствие. Но аз си служа добре с ножа и когато боят започна, го забих в гърба на мъжа, който ви бе сграбчил отзад.
— Това наистина дойде съвсем навреме — с благодарност каза Ма Жун.
— Когато чух последните думи на Ким Сан — продължи Уан — и се убедих, че подозренията ми относно контрабандата на злато са били основателни, взех спасителната лодка и побързах да се прибера, за да взема кутията, в която между другите книжа пазех и бележките си, свързани с фалшивото обвинение на Ху срещу мен и с пазарните му машинации, преди сподвижниците на Ким Сан да са ги откраднали от стаята ми в къщата на Йе Бън. Тъй като те подозираха Бо Кай, реших да изоставя неговия образ и се предреших като странстващ монах.
— Като се има предвид колко вино изпихме заедно — измърмори Ма Жун, — трябваше поне да ни обясните положението с няколко думи, преди да напуснете баржата.
— Няколко думи нямаше да бъдат достатъчни — сухо отговори Уан. После се обърна към съдията: — Тези двамата са полезна двойка, макар че са малко недодялани. На постоянна служба ли са при вас?
— Разбира се — отговори Ди.
Лицето на Ма Жун светна. Побутвайки с лакът Цяо Тай, каза:
— Няма да има маршировка с премръзнали пръсти край северната граница, братко.
— Избрах образа на Бо Кай — продължи Уан, — защото знаех, че ако се преструвам на развратен поет и ревностен будист, рано или късно ще успея да вляза във връзка със същите хора, с които е бил близък брат ми. А като ексцентричен пияница можех да бродя из града по всяко време на денонощието, без да предизвикам подозрения.
— Ролята, която играехте, беше добре избрана — каза съдията Ди. — Сега ще съставя обвинение против Ху и взводът на военната полиция незабавно ще го отнесе в столицата. Тъй като убийството на магистрат е престъпление срещу държавата, мога да прескоча префекта и губернатора и да докладвам направо на столичния съд. Той веднага ще арестува Ху. Утре ще разпитам Гу, Цао, Хуйбън и монасите, замесени в заговора, и колкото е възможно по-бързо ще изпратя доклада си по случая в столицата. Чисто формално ще трябва да ви задържа в трибунала, ваше сиятелство, очаквайки официалния документ, с който обвиненията срещу вас се снемат. Това ще ми даде възможност да използвам вашата помощ във връзка с финансовата страна на случая, както и да се посъветвам с вас по въпроса за евентуалното опростяване на поземлената данъчна система в окръга. Проучих внимателно съответния регистър и ми направи впечатление, че данъчното бреме на дребните стопани е непомерно тежко.
— Изцяло съм на ваше разположение — каза Уан. — Между другото как ме разпознахте? Мислех, че ще трябва да ви обяснявам всичко.
— Когато ви срещнах в коридора на резиденцията на брат ви — отговори Ди, — подозрях, че вие сте убиецът, който се е маскирал като духа на жертвата си, за да може необезпокоявано да търси уличаващи документи, които покойният съдия евентуално е оставил. Това подозрение беше толкова силно, че още същата нощ тайно посетих Храма на белия облак и огледах трупа на брат ви. Тогава видях, че приликата между вас е толкова голяма, че едва ли би могла да се постигне с изкуствени средства. Така останах с убеждението, че наистина съм видял духа на покойника… Чак тази вечер прозрях истината. Гледах една театрална пиеса за двама братя близнаци, които се различаваха само по това, че единият беше без показалец. Това ме накара да се усъмня в реалността на духа, защото съобразих, че ако покойният съдия е имал брат близнак, последният лесно би могъл да изиграе ролята на неговия дух, като залепи или нарисува една бенка на бузата си… ако е необходимо. Тан ми беше казал, че единственият жив роднина на покойния е един брат, който все още не е успял да се свърже със съдилището. Само Бо Кай би могъл да влезе в сметките: той бе пристигнал тук непосредствено след убийството на магистрата, интересуваше се от случая, а госпожица Цао и наблюдателният келнер ме накараха да подозирам, че играе някаква роля… Ако името ви, ваше сиятелство, не беше Уан, което наред с Ли и Чан е едно от най-често срещаните, щях да ви разпозная по-рано. Защото по времето, когато се канех да напусна столицата, мнимото ви престъпление и изчезването ви бяха предизвикали доста шум. В крайна сметка забележителните способности на Бо Кай във финансовата сфера ме насочиха по вярната следа. Те ме накараха да предположа, че той може да е свързан с финансовия съвет, и тогава най-после ме осени мисълта, че както убитият съдия, така и забягналият старши секретар на съвета носят същата фамилия: Уан.
Съдията Ди въздъхна. Замисли се, поигра малко с бакенбардите си, после продължи:
— По-опитен съдия несъмнено би приключил този случай по-бързо, ваше сиятелство. Но това е моето първо местоназначение, аз едва сега започвам… — той отвори чекмеджето, извади бележника и го подаде на Уан, като каза: — Дори и сега не разбирам значението на бележките, които вашият брат е нахвърлял тук.
Уан бавно прелисти бележника и прегледа цифрите. След това каза:
— Аз не одобрявах разпуснатия морал на брат си, но не мога да отрека, че когато решеше, можеше да бъде много хитър. Това са подробни записки, отразяващи пристигането на корабите от фирмата на Гу заедно с размера на пристанищните такси, вносните мита и таксите, платени за всеки превозен пасажер. Брат ми трябва да е установил, че срещу ниските митнически такси, които е плащал, Гу не би могъл да внесе достатъчно товари, за да покрие разноските си. Затова пък таксите, които е плащал за превозените пътници, са били извънредно високи. От това следва, че е превозвал необикновено голям брой хора. Това е събудило подозренията на брат ми и го е накарало да мисли, че се извършва някаква контрабанда. Той беше ленив по природа, но когато се сблъскаше с нещо, което възбуждаше любопитството му, влагаше цялото си сърце и не жалеше труда си, докато не се добереше до решението. Такъв си беше от момчешките години. Е, това е била последната загадка, която клетият ми брат е разгадал.
— Благодаря ви — каза съдията Ди. — Това дава отговор и на последния ми въпрос. А вие ми обяснихте и загадката с призрачното видение.
— Аз знаех, че ако играя ролята на духа на покойния си брат — обясни Уан, — ще мога да правя разследвания в съдилището, без някой да посмее да ме предизвика. Малко преди смъртта си моят брат ми изпрати ключ от задната врата на покоите си. Явно е имал предчувствие за евентуалната си смърт, което се доказва и от обстоятелството, че е поверил лакираната кутия на корейското момиче. Следователят ме изненада, когато претърсвах библиотеката на брат ми, а старият чиновник ме видя, докато търсех личните
