Глава VII
Съдията Ди и сержант Хун продължават да очакват един неоткриваем студент; съдията Ди обещава да не бъде дребнав
Когато съдията Ди спря коня си пред главния вход на трибунала, до полунощ оставаше около час. Той се наведе на седлото и почука с дръжката на камшика по обкованата с желязо врата. Двамата часовои веднага разтвориха широко тежките крила и съдията влезе под каменния свод в централния двор на съдилището. Докато един гурелив коняр поемаше юздите на коня му, съдията забеляза, че облепеният с хартия прозорец на кабинета му до съдебната зала свети. Той тръгна натам с дисагите в ръка.
Седнал на едно столче пред голямото писалище на съдията, сержант Хун четеше някакъв документ на светлината на единствената свещ. Щом видя съдията, той скочи на крака и попита с тревожен глас:
— Какво стана в Мраморен мост, ваше превъзходителство? Преди половин час началникът на доброволците в селото докара женски труп. Наредих на съдебния лекар да направи аутопсия. Това е докладът му.
И подаде на съдията документа, който четеше. Съдията Ди му хвърли бегъл поглед, изправен до писалището. Според описанието трупът принадлежеше на млада омъжена жена, наръгана с нож. Острието бе проникнало в сърцето. Други телесни увреждания нямало, но по раменете й били открити грозни стари белези от неизвестен произход. Била бременна трети месец.
Съдията Ди върна документа на Хун и се настани в голямото кресло зад бюрото си. Сложи дисагите на писалището, облегна се назад и попита:
— Началникът на стражниците доведе ли Ся Куан, приятеля на Тун Май?
— Не, ваше превъзходителство, дойде преди един час и докладва, че Ся още не се бил прибрал. Вехтошарят, хазяинът на Ся, му казал, че нямало смисъл да го чакат, защото не се знаело кога ще си дойде. Понякога по ден-два не се вестявал. Началникът претърсил тавана, в който живеели Тун и Ся, и се върна в съдилището. Оставил двама стражници да наблюдават къщата до сутринта със заповед да го доведат тук, щом се появи.
Сержантът се прокашля и продължи:
— Проведох дълъг разговор с професор Оуян, ваше превъзходителство. Той не споделя високото мнение на доктор Пиен и на господин Ку за Тун. Каза, че и Тун, и Ся били умни, но разпътни младежи, обичали виното и жените, занимавали се с разни съмнителни далавери. Били много нередовни на лекциите, а през последните месеци почти не стъпвали в училището. Но ни най-малко не съжаляваше за това, защото според него присъствието им влияело зле на останалите студенти. Изрази съжаление, че такъв син се е паднал на стария господин Тун, който бил почтен и много образован човек. Доколкото знаел, родителите на Ся Куан живеели в столицата. Изглежда, се отрекли от него заради безпътния му живот.
Съдията Ди кимна. Изправи гръб, вдигна дисагите и изсипа съдържанието им върху писалището. Бутна настрани двете увити ками, после развърза носната си кърпичка и пусна костенурката на свобода. Тя изпълзя напред, премига с извънредно сериозен вид срещу свещта и се сви в черупката си. Сержант Хун в безмълвно изумление се блещеше срещу дребното животинче.
— Ако ми предложиш голяма чаша горещ чай, Хун — изрече съдията леко усмихнат, — ще ти разкажа къде и как се запознах с този приятел.
Докато сержант Хун се суетеше около масичката за чай, съдията стана и с костенурката в ръка отиде до прозореца в дъното. Надвеси се навън и постави животинчето сред изкуствените скали на малката градина, вдълбана в стената. После се върна при бюрото, седна и подробно разказа на сержант Хун за станалото в къщата с духовете. Прекъсна само веднъж, когато ефрейторът от Южната врата се яви да докладва, че нито той, нито колегите му на останалите порти са засекли мъж с прясна рана от кама. Когато стражникът излезе, съдията Ди предаде на Хун и разговора си с Ку Юанлян.
— И така, Хун — заключи съдията, — явно фактите, с които разполагаме засега, допускат две съвършено противоположни версии. Ще ти изложа и двете, но, запомни, само за най-общо ориентиране в ситуацията, колкото да планираме разследването. Налей си и ти една чаша чай.
Съдията допи своята и продължи:
— Първо, да допуснем, че господин Ку ми е казал самата истина. В този случай отровителят на Тун Май е неизвестен: някой, който е научил за продажбата на перлата и е решил да се яви на срещата с Кехлибар вместо Тун, за да грабне и перлата, и златото. Той най-хладнокръвно убива Кехлибар, било защото тя е извадила преди това кама, било просто за да не го издаде. По-малко вероятно, но също така възможно е човекът, отишъл на срещата с Кехлибар, да няма нищо общо с отравянето на Тун Май. Той със сигурност обаче е знаел предварително за сделката в запуснатата къща. Щом е научил за внезапната смърт на Тун, се е явил вместо него, за да сложи ръка на златото и на перлата. В този случай убийството на Кехлибар навярно е станало случайно, защото крадците и убийците са хора със съвсем различна нагласа.
Съдията Ди направи пауза. Известно време мълча, поглаждайки бакенбардите си, после продължи:
— Втората ми хипотеза се основава на предположението, че думите на Ку само отчасти са верни и че всъщност на него отлично му е било известно мястото на срещата между Кехлибар и Тун Май. В този случай и Тун Май, и Кехлибар са били убити по нареждане на Ку Юанлян.
— Но как, ваше превъзходителство? — възкликна сержант Хун.
— Хун, не забравяй, че Тун и Кехлибар са отрасли заедно. Тун беше привлекателен младеж, а Кехлибар — будно и хубаво момиче. Да допуснем, че са били любовници. За жалост в доста домове гледат през пръсти на интимните отношения между младите господари и прислужнички или робини и нищо чудно в дома на стария господин Тун да е било точно така. Не е изключено връзката между двамата да е продължила тайно и след като Кехлибар е отишла в дома на господин Ку.
— Но това би било черна неблагодарност от страна на госпожица Кехлибар!
— Често е трудно да бъдат разбрани постъпките на една влюбена жена, Хун. Ку е запазен, красив мъж, но е с близо двайсет години по-възрастен от нея. Аутопсията показва, че тя е била бременна. Нищо чудно бащата на нероденото й дете да е Тун Май. Ку е разкрил, че Кехлибар му изневерява, но не е казал нищо, а е изчакал удобен случай, за да си отмъсти. И го съзира, когато Кехлибар му разказва за перлата на Тун. Ку решава да убие и двамата грешници, като едновременно си върне златото и се сдобие с перлата която толкова копнее да притежава. По време на гощавката на екипажите в село Мраморен мост Ку е имал десетки възможности да отрови Тун. След като вече се е отървал от него, оставало е само да наеме някой главорез, който да отиде на срещата в запуснатата къща, да убие Кехлибар, да вземе кюлчетата злато и да намери перлата, която Тун е скрил в павилиона. Това са двете ми версии, но пак повтарям, те са само предположения. Предстои ни да проучим още много неща около замесените лица и едва тогава можем да предприемем конкретни действия.
Сержантът кимна умислен. После каза с тревожен глас:
— Ваше превъзходителство, при всички случаи трябва да направим нещо във връзка с перлата. Неочакваната ви поява е попречила на убиеца да я потърси и нищо чудно тя все още да се намира в павилиона. Дали да не се върнем още сега в запуснатата къща и да претърсим всичко?
— Не, не е необходимо. Наредих на началника на местните доброволци да постави усилена охрана. Утре сутринта ще идем и ще претърсим на светло. Има обаче и друга възможност: Тун да е носил перлата със себе си. Тук ли са дрехите му?
Сержантът вдигна един голям запечатан пакет от масичката до стената. Съдията Ди разчупи печата и Двамата с Хун най-подробно претърсиха дрехите. Опипаха всички шевове, сержантът дори разряза подметките на обувките, но не откриха нищо.
Сержант Хун опакова отново дрехите, а съдията мълчаливо изпи още една чаша чай. После изрече бавно:
