— Как мина снощи, Хун?
Сержантът му разказа най-подробно за срещата си с Шън Ба. Накрая добави:
— Шън Ба явно бе наясно, че има нещо гнило около така наречения нещастен случай с Тун Май. Подочул е и за някакви машинации със залозите. Дори намекна издалеч, че щом доктор Пиен е закъсал с парите, може и сам да е изкупил залозите и да е спечелил от загубата на собствената си лодка.
Съдията вдигна вежди.
— Сериозно? — подръпна той мустак. — Това представя доктора в доста особена светлина. Доколкото знам, той се ползва с име на заможен и солиден гражданин, почтеността му не е била подлагана на съмнение. А и видът му е достолепен, с това сериозно бледо лице и катраненочерните мустаци. Все пак трябва да призная, че малко ме сепна настойчивостта му смъртта на Тун да се обясни със сърдечен удар. Да си чувал да го одумват, Хун?
— Не, ваше превъзходителство. Общо взето, минава за един от най-добрите лекари в града. Жалко, че Шън Ба толкова го усукваше. Бас държа, че знае повече, отколкото ми каза, и за Тун Май, и за Ся Куан. Само че той по-скоро ще умре, отколкото да заяви нещо черно на бяло.
Съдията Ди кимна.
— Явно ни насочва да разпитаме за Тун и Ся жената, която е споменал. Ще идем да поприказваме с нея предобед. Ся още ли не се е прибрал? Иска ми се първо лично да си поговорим с него, а после да чуя какво има да ни каже госпожицата на Шън Ба за него и за Тун.
— Уви, ваше превъзходителство, Ся не се е прибирал. Както току-що разбрах от началника на стражата, върнал се е един от мъжете, оставени да наблюдават квартирата на Ся, и е докладвал, че Ся не се е мяркал — Хун замълча за миг и продължи с колеблив глас: — Като стана дума за изгората на Шън Ба, ваше превъзходителство, възможно е старият разбойник да е дочул нещо за продажбата на перлата и да се опитва да ни подскаже, че госпожицата може да ни даде някакви сведения. Иначе защо толкова недвусмислено ще настоява пред мен, че е работила в императорския дворец?
Съдията сби рамене.
— Хун, не забравяй, че в двореца работят хиляди жени, като се включат чистачките, миячките на чинии и прочее. Избий си от главата легендата за прословутата Императорска перла. Стигнах до извода, че цялата история е несъстоятелна. Измислица от начало до край!
Стъписаният сержант отвори уста да каже нещо, но съдията побърза да продължи:
— Чиста измислица, за да бъдем подхлъзнати, Хун. Нещо повече, убеден съм, че и Ку е наясно с това. Снощи не можах да заспя и в главата ми все се въртеше историята за перлата. Отново и отново си повтарях как е изчезнала и как е попаднала у Тун Май. И така стигнах до извода, че тази перла не съществува. Слушай внимателно! Както вече ти обясних, повече от вероятно е Тун Май и Кехлибар да са били любовници. Преди месец-два Кехлибар съобщава на Тун, че е бременна и че той е бащата на бебето. Двамата си дават сметка, че вече не могат да пазят връзката си в тайна, и решават да избягат. Само че откъде да вземат пари? Тогава измислят историята за Императорската перла. Кехлибар казва на съпруга си, че Тун е скрил перлата на сигурно място, и предлага тя лично да отиде и да осъществи покупката. Така любовниците ще се срещнат в павилиона и ще избягат с десетте кюлчета злато. Хитър план! Обаче те не си дават сметка, че Ку вече знае за тайната им връзка и просто изчаква сгоден случай да си отмъсти. Само глупак няма да се сети, че безопасното скривалище, което и Тун, и Кехлибар познават, е някъде около запуснатата къща. Ку се преструва, че е повярвал на историята. Отравя Тун и наема главорез да убие Кехлибар в павилиона и да му върне златото. Как ти се струва, Хун?
Известно време сержантът гледаше недоверчиво. Накрая каза провлачено:
— Снощи се въздържах да коментирам версията ви за вината на господин Ку, защото само нахвърляхме различните насоки за разследване. Но след като вече се оформя определено обвинение срещу Ку, трябва да призная, че не мога да си представя един тих и възпитан човек с изискан вкус, като господин Ку, да е извършил толкова отвратително престъпление. А има и много други версии, които трябва да се обмислят. Току-що обсъждахме доктор Пиен и неговите…
— От ревност и най-смиреният човек може да извърши чудовищни неща — прекъсна го съдията Ди. — Но както и да е, да идем да огледаме отново павилиона на запуснатата къща. Убеден съм, че перлата не съществува, но искам да видя местопрестъплението на дневна светлина. Пък и няма да ни се отрази зле малко езда рано сутринта. Ако след това Ся Куан още не се е появил, отиваме право при приятелката на Шън Ба, за да ни упъти къде да търсим този неоткриваем човек. Трябва на всяка цена да поговоря с него преди предобедното заседание на съда.
Докато съдията Ди ставаше от стола, погледът му падна на книгата, по която бе пъплила костенурката.
— Щях да забравя — каза той. — Както вече ти казах, снощи спах зле и се събудих един час преди разсъмване. Почетох малко от една интересна книга, която взех преди няколко дни от библиотеката на трибунала.
Съдията вдигна книгата, отвори я на отбелязаната страница и продължи:
— Това са сведения за нашата област, публикувани поверително преди около петдесет години от тогавашния съдия, който живо се интересувал от история. Той посетил и порутения храм на речната богиня в мандрагоровата горичка. По негово време Дотам все още имало проходим път. Ето описанието му:
Външният зид и портиерската будка са сериозно засегнати от земетресението, но централната зала и прочутата статуя на богинята са си все още на мястото. Статуята е висока над десет стъпки, изправена върху пиедестал, издялан от монолитен мраморен блок. Олтарът пред статуята е изработен от същия блок. Действително забележително произведение на изкуството!
Съдията Ди приближи книгата до очите си и продължи:
— А тук някой предишен читател е добавил с червен туш:
Многоуважаваният ми колега греши. Посетих храма десет години по-късно и установих, че всъщност олтарът е издялан от отделен мраморен блок. Изстъргах цимента между пиедестала и олтара, защото бях чувал, че навремето монасите издълбали в олтара ниша, за да държат в нея златните обредни съдове. Реших, че такива скъпоценности трябва да се преместят на по-сигурно място, например в съкровищницата на министерството на ритуалите и обредите. Но по нищо не личеше олтарът да е кух. Туан, съдия на Пуян.
— Туан беше съвестен служител — отбеляза съдията Ди. — А сега продължавам с печатния текст:
На левия показалец на статуята има златен пръстен с огромен разкошен рубин. Според думите на началника на доброволната стража в селото хората вярвали, че този рубин е зло око, което може да урочасва, затова никой не смеел да го открадне. В двата горни ъгъла на олтара има по една дупка за въжетата, с които връзвали избраните с жребий жертви всяка година на петия ден от петата луна.
Първожрецът прерязвал вените на младежа с нефритов нож, след това напръсквал цялата статуя с кръвта му. После празнична процесия отнасяла тялото на речния бряг и там тържествено го предавали на вълните. Варварски обичай, за щастие отменен преди няколко години по нареждане на мъдрите ни управници. Твърди се, че статуята винаги е мокра, и аз установих, че гладката й повърхност наистина е влажна, но дали това се дължи на някаква свръхестествена причина, или на росата, оставям начетеният читател на настоящите редове да реши сам. Силно ме порази особената атмосфера на това чудновато място и побързах да си тръгна, като взех за свидетелство една старинна тухла от рушащата се стена.
— Това е. Странна работа!
Съдията Ди остави книгата на бюрото и направи знак на сержант Хун да го последва. В двора нареди на началника на стражниците да изведе два жребеца от конюшните. Излязоха от града през Южната врата. Препуснаха бодро за Мраморен мост покрай канала, обвит в студена утринна мъгла. В селото потърсиха началника на доброволците. Хората му се били прибрали на разсъмване след крайно напрегната нощ. Един разправял, че чул гласовете на духове да си шепнат в мандрагоровата горичка, друг — че нещо бяло
