няколко дни пътуваха.
Следваше ги дълга каруца с гюрук и копринени перденца. В нея трите съпруги на съдията Ди, децата му и прислужничките се мъчеха да подремнат, свити сред възглавници и пухкави юргани. Последните две коли бяха натоварени с багаж. Неколцина слуги седяха върху денковете и сандъците, други предпочитаха да крачат редом с облените в пот коне.
От последното село тръгнаха на зазоряване и вече цял ден се клатушкаха през безлюдни планини. Не срещнаха жива душа, освен неколцина дървари. След пладне загубиха няколко часа и заради едно счупено колело и сега, сред падащия здрач, планината изглеждаше все по-неприветлива.
Начело яздеха двама стройни мъже. На гърбовете им висяха широки мечове, за седлото на всеки бе привързан лък, в колчаните потракваха стрели. Това бяха Ма Жун и Цяо Тай, предани помощници на съдията Ди и въоръжени охранители на групата. Друг помощник на съдията Ди — мършав мъж с леко приведени рамене на име Тао Ган, завършваше шествието заедно със стария домоуправител.
Когато излязоха на превала, Ма Жун дръпна юздите на коня си. Надолу пътят се спускаше към гориста долина, отсреща се виждаше друг стръмен склон. Ма Жун се извърна на седлото си и извика на кочияша:
— Преди един час каза, че наближаваме Ланфан, песоглавецо. А ето че ще трябва пак да се катерим!
Кочияшът смотолеви нещо за гражданите, дето все бързали, после унило го успокои:
— Не се тревожи, от следващото било ще видиш под себе си Ланфан.
— Негодникът само за това следващо било говори — обърна се Ма Жун към Цяо Тай. — Много е неудобно, че пристигаме в Ланфан вечерта. Досегашният съдия сигурно ни чака още от пладне. Ами чиновниците от администрацията на окръга, ами угощението в чест на пристигането ни? Бас държа, че и техните кореми стържат като моя!
— Да не ти казвам колко ми е пресъхнало гърлото! — додаде Цяо Тай, обърна коня си и препусна към колата на съдията. — Имаме да прекосим още една долина, господарю — докладва той, — и след нея вече сме в Ланфан.
Сержант Хун едва потисна дълбоката си въздишка.
— Жалко, че се наложи да напуснем Пуян — обади се той. — Вярно, още с пристигането си там се сблъскахме с две сериозни престъпления, но все пак мястото беше много приятно.
Съдията Ди се усмихна накриво и се опита да се облегне по-удобно на вързопите с книги.
— Изглежда, оцелелите от будистката клика — поде той — успяха да се съюзят с приятелите на търговците от Котан и това доведе до преждевременното ми преместване от Пуян, преди изтичането на мандата. И все пак съдийският пост в един отдалечен окръг като Ланфан може да бъде много поучителен. Сигурно ще се сблъскаме с някои особености, за които е невъзможно да се научи из по-големите градове във вътрешността на страната.
Сержантът се съгласи, но си остана мрачен. Беше прехвърлил шейсет години и изживяваше тежко неудобствата на дългия път. От дете служеше в семейството на съдията Ди. Когато съдията започна попрището си, направи Хун свой доверен съветник и където и да постъпеше на служба, неизменно го назначаваше за секретар на съдилището.
Камшиците на кочияшите изплющяха. Шествието прехвърли билото и се заспуска по тесния криволичещ път. Скоро се озоваха най-долу и пътят потъна в сянката на високи кедрови дървета, извисени над гъстия шубрак от двете страни. Съдията Ди се канеше да нареди на слугите да запалят факлите, когато се чуха някакви викове и отпред, и отзад. От гората изневиделица изскочиха мъже с черни шалчета, завързани през лицата.
Двама хванаха Ма Жун за десния крак и го смъкнаха от коня, преди да успее да изтегли меча си. Трети се метна на коня зад Цяо Тай и падна заедно с него на земята, като го стискаше за гърлото в смъртна хватка. В края на шествието други двама разбойници се биеха с Тао Ган и домоуправителя. Кочияшите скочиха от каприте и мигновено потънаха в гората. Слугите на съдията Ди се спуснаха презглава след тях.
На прозореца на колата на съдията Ди се появиха две маскирани лица. Един удар по главата свали сержант Хун в несвяст. Съдията едва избегна острието на запратено напред копие, но успя да сграбчи дръжката му с две ръце. Разбойникът отвън затегли с все сила към себе си. Съдията се възползва от това и в един миг рязко блъсна с дръжката през прозореца. Нападателят се претърколи. Съдията Ди изтръгна копието, скочи през прозореца и развъртя оръжието около себе си, за да държи двамата си нападатели на разстояние. Онзи, който удари сержант Хун, стискаше боздуган, а след като пусна копието, другият набързо извади дълъг меч. Нахвърлиха се яростно върху съдията. Той си даде сметка, че няма да устои дълго на двамата решителни противници.
Разбойниците, смъкнали Ма Жун от коня му, вдигнаха мечовете си, за да го посекат, когато се надигне. Но те просто не знаеха, че са попаднали на страшен противник. Едва допреди няколко години, преди съдията Ди да направи от Ма Жун и Цяо Тай нови хора, те бяха побратими от зелените гори. За Ма Жун в боя нямаше тайни. Вместо да се опита да стане, той се претърколи, докопа за глезена единия нападател, който политна, и едновременно с това изрита втория в коляното. Сега вече можеше да скочи на крака. Той стовари тежкия си като камък юмрук върху главата на олюляващия се мъж, обърна се светкавично и изрита в лицето другия, който се държеше за коляното. Главата на нападателя се отметна рязко назад, вратът му за малко не се пречупи.
Ма Жун изтегли меча си и се втурна към Цяо Тай, който отчаяно се мяташе по земята с вкопчения в гърлото му мъж. Двамина с дълги ножове стояха до тях и дебнеха сгоден момент, за да наръгат Цяо Тай. Ма Жун заби меча си в гърдите на единия, после, без да губи време да вади меча, се извъртя към втория и с един ритник в слабините го просна превит одве на земята. Изтръгна дългия нож от ръката на бандита и го заби под лявата плешка на вкопчения в Цяо Тай нападател. Тъкмо помагаше на Цяо Тай да се изправи, когато прозвуча викът на съдията Ди:
— Внимавай!
Той се дръпна на мига и боздуганът на нападателя на съдията Ди, дотичал да помогне на другарите си, мина на косъм от главата му и се стовари с тъп удар върху рамото му. Ма Жун се свлече с люта ругатня на уста. Разбойникът вдигна боздугана над главата на Цяо Тай, който обаче вече с изваден нож се стрелна под ръката на бандита и заби оръжието си до дръжката в сърцето му.
Сега вече съдията Ди приключи набързо с единствения си противник, въоръжен с меч. Направи финт с копието и нападателят вдигна меча, за да се предпази. В този миг съдията приложи един номер от фехтовката, известен като „падаща колона“ — завъртя копието във въздуха, изхвърли дръжката му към главата на противника си и го повали. Съдията Ди остави Цяо Тай да завърже бандитите и изтича към колата с багажа. Един разбойник лежеше на земята и с обезумяло изражение се държеше с две ръце за шията. Друг мъж, с боздуган в ръка, надничаше под колата. С един страничен удар на копието по главата съдията Ди го повали до колата. Отдолу изпълзя Тао Ган, стиснал края на тънка връв.
— Какво става тук? — попита съдията. Тао Ган се ухили до уши и обясни:
— Аз паднах почти без дъх и останах да лежа като пън. Те решиха, че са приключили с мен, и се приготвиха да разграбят багажа. Надигнах се и надянах изотзад примката на шията на по-близкия. После се мушнах под колата и опънах здраво. Вторият нямаше как да ме последва, а боздуганът не му вършеше работа. Тъкмо се чудеше какво да прави, когато господарят разреши колебанията му.
Съдията Ди се усмихна и побърза да се върне при Ма Жун, който ругаеше разпенено. Тао Ган извади от ръкава си връв от котешки черва и здраво стегна с нея ръцете и краката на двамата разбойници. После разхлаби примката от врата на полузадушения нещастник. И той, както и другарят му, се бе подвел от безобидния вид на Тао Ган.
Тао Ган беше мъж на средна възраст, едва ли можеше да се нарече доблестен боец, но беше невероятно хитър и години наред си бе изкарвал хляба с професионални измами. Стана така, че съдията Ди го измъкна от една каша и го направи свой помощник. Тао Ган познаваше като петте си пръста нравите и обичаите на престъпния свят, което се оказа изключително полезно при откриването и залавянето на престъпници, както и при събирането на доказателства. Бандитът с посиняло лице за своя сметка се бе уверил в неизчерпаемите му възможности да измисля най-невероятни и най-неочаквани номера.
В челото на групата съдията Ди свари Цяо Тай в ръкопашна схватка с един от първите нападатели на Ма
