Художникът бе организирал тържествен обред. Настоял бе да плати всичко и сам да изпипа най- дребните подробности. У сякаш бе станал друг човек. Вече не пиеше и по този повод се скара жестоко със съдържателя на „Непресъхващ извор“. Кръчмарят възприе въздържанието му като люта обида спрямо неговите напитки. Всичките квартални пияници със сълзи оплакаха края на едно възвишено приятелство.
У продаде всичките си картини и си нае една стаичка в пристройката до храма на Конфуций. Задълбочи се в изучаване на класическите съчинения, излизаше единствено за да се види с Фън в съдилището. Двамата мъже много се сближиха. Художникът прекарваше часове наред в караулното.
Един следобед съдията седеше в кабинета си и разсеяно преглеждаше някакви официални документи, когато вратата се отвори и влезе сержант Хун с голям запечатан плик.
— Един императорски вестоносец току-що донесе това, господарю.
Лицето на съдията просветля. Той разчупи печата и набързо прегледа свитъка документи. Докато ги сгъваше обратно, поклати глава със задоволство. Потупа ги с пръст и обясни на сержанта:
— Това са окончателните присъди, произнесени от Императорския съд по делата на Ю Ки и госпожа Ли. Вероятно и ти с облекчение ще приемеш вестта, че правителството е решило само да се заеме със заговора на уйгурите и че са започнали преговори между министерството по варварските въпроси и уйгурския хан. Утре ще прочета присъдите и… най-сетне ще бъда свободен човек!
Сержант Хун не можа точно да разбере какво има предвид господарят му с последните си думи, но той прекъсна въпроса му и започна да дава наставления за утрешното специално заседание на съда.
На следващия ден-два часа преди разсъмване съдилището се оживи. Пред главния вход запламтяха факли, стражниците подготвяха каруците, с които осъдените щяха да бъдат откарани на лобното място отвъд Южната врата. Независимо от ранния час отпред скоро започна да се събира тълпа. Със злорад интерес зрителите се стараеха да не изпуснат нито една подробност. Появи се дружина от копиеносци, подбрани от войниците в гарнизона, които се построиха в кордон.
Час преди зазоряване големият гонг на съдилището удари три пъти. Пазачите най-сетне отвориха тежката порта и тълпата нахлу в осветената от десетина големи свещи зала. В тържествено мълчание съдията се качи на подиума и зае мястото си зад голямата маса. Носеше официалната си роба от зелен брокат с алена наметка върху нея, което бе знак, че ще се произнесат смъртни присъди.
Пръв въведоха Ю Ки. Докато коленичеше на плочите, един стражник разгъна на масата пред съдията голям свитък. Магистратът придърпа по-наблизо свещника и прочете с тържествен глас:
— Престъпникът Ю Ки се обявява за виновен в държавна измяна. Престъплението трябва да бъде наказано с бавна смърт и рязане на парчета на живо. Но предвид огромните заслуги на баща му — негово високопревъзходителство Ю Шушиен, към държавата и китайския народ, както и това, че този прославен баща е оставил посмъртна молба за милост към сина му. Императорският съд постановява присъдата да бъде смекчена и тялото да се нареже посмъртно. Все от уважение към паметта на покойния губернатор Ю главата на сина му няма да бъде излагана на градската врата и имуществото му няма да се конфискува.
Съдията Ди изчака известно време, след това подаде един лист на началника на стражата.
— Давам на престъпника право да се запознае с молбата за милост, оставена от покойния му баща — каза той.
Началникът подаде листа на Ю Ки, чието лице бе останало безучастно през цялото време досега. Но когато прочете прочувствените думи, написани от баща му, се разтресе в ридания.
Двама стражници извиха и вързаха ръцете на осъдения на гърба и окачиха на врата му табела с надпис, който описваше престъплението и наказанието, което го очакваше. От уважение към стария губернатор бе назован само с малкото му име. Стражниците изведоха Ю Ки и съдията продължи:
— Императорското правителство съобщава, че в столицата е пристигнало пратеничество на уйгурския хан начело с най-големия син на хана, което е представило пред трона извинения за престъпните начинания на княз Улджин и молба за подновяване на клетвата за вярност. В своето великодушие правителството е взело решение да помилва своя васал и е предало на пратениците княз Улджин и четиримата му съучастници, предоставяйки на хана възможност да вземе необходимите мерки.
Ма Жун пошушна на Цяо Тай:
— Ако си кажем право нещата, братко, това значи, че ханът първо ще опържи княза, а после ще накълца на ситно онова, което е останало от него. Негова милост май никак не обича да му пъхат пръти в колелата.
— Синът на хана — продължи съдията — е получил покана да продължи своя престой в столицата като почетен гост на императорското правителство.
От тълпата се надигнаха одобрителни възгласи. Щом синът му бе задържан като заложник, този път ханът щеше да спази клетвата си.
— Тишина! — прокънтя гръмовният глас на съдията. След няколко минути началникът на стражата доведе госпожа Ю и нейния син Ю Шан пред подиума.
— Госпожо — с доброжелателен тон каза съдията, — вие имахте възможност да се запознаете с истинското завещание на вашия покоен съпруг, открито в тайния павилион в лабиринта. Двамата със сина ви получавате цялото имущество на губернатора и аз съм сигурен, че то попада в добри ръце. Не се лъжа, струва ми се, вярвайки, че под вашите грижи Ю Шан ще израсне като достоен син на великия си баща и достоен носител на едно голямо име.
Дълбоко затрогнати, госпожа Ю и синът й се поклониха няколко пъти. Когато те излязоха, старшият писар постави нов документ на масата пред съдията.
— Сега ще прочета решението на Императорския съд по делото за смъртта на генерал Дън — той поглади бакенбардите си и извиси глас: — Столичният съд се запозна с всички факти, отнасящи се до смъртта на генерал Дън Хугуо. Съдът намира, че наличието на едно име, изписано върху дръжката на четката, в която е било скрито оръжието на убийството, не е достатъчно доказателство, че именно това лице е превърнало четката в смъртоносно оръжие, нито че четката е била подарена именно с цел да убие генерала. Вследствие на това съдът съобразно със своите правомощия записва случая в регистрите като нещастен случай.
— Добър пример за юридически увъртания — промърмори сержант Хун в ухото на съдията, докато той навиваше документа.
Съдията кимна леко с глава и отвърна шепнешком:
— Направили са каквото трябва, за да не замесват името на губернатора в тази история.
После взе червената си четчица и попълни нареждане за тъмничаря. След малко двама стражници избутаха госпожа Ли пред подиума. Страхът от смъртта я бе променил изцяло през тези дни на очакване. Нямаше и помен от самодоволството, с което бе описвала престъпленията си. Лицето й бе изпито, очите й уплашено пробягаха по алената наметка върху раменете на съдията, по гигантската снага на един мъж, изправен до него с огромен меч в ръцете, по двамата други зад гърба на първия, стиснали ножове, триони и въжета. Тя осъзна, че това е палачът с помощниците си, и залитна. Наложи се двамата стражници да я подхванат, докато коленичеше. Съдията започна:
— Престъпничката Ли, по баща Хуан, е призната за виновна в отвличането на едно младо момиче с цел удовлетворяването на извратен порок, както и в предумишлено убийство. Осъжда се на бой с камшик и обезглавяване. Държавата се отказва от претенции по отношение на имуществото на престъпничката и то ще бъде дадено като обезщетение на семейството на жертвата. Главата й ще стои изложена в продължение на три дни на градската врата за назидание.
Госпожа Ли запищя пронизително. Незабавно един стражник залепи през устата й лента намаслена хартия, двама други завързаха ръцете й на гърба и после окачиха на врата й табела с името, описание на престъплението, което бе извършила, и бъдещото наказание.
Отведоха злодейката обратно в тъмницата и зрителите вече се насочваха към изхода, когато съдията удари силно с чукчето по масата.
— Тишина! — извика той. — Сега ще прочета списъка с имената на временните служители в това съдилище.
И той започна с Фън, след това изброи и останалите бивши разбойници, които бе взел за стражници и пазачи на втория ден след пристигането си в Ланфан. Всички те стояха мирно, наредени пред подиума.
