Съдията се облегна в креслото си. Поглади дългата си брада и внимателно огледа тези мъже, които така навреме и вярно му бяха служили. После заяви:
— Всички вие поехте службата си при извънредни обстоятелства и достойно я носихте. Сега положението е спокойно и аз ви освобождавам. Ако някой от вас иска да остане постоянно на служба в съдилището, е добре дошъл!
— Всички ние и аз най-много — с почтително сведена глава отговори Фън — сме задължени безкрайно на негово превъзходителство. Много бих желал да остана на поста си, но ще трябва да напусна града заради дъщеря си, защото тук всичко й напомня за трагедията, сполетяла семейството ни. Кандидатът У Фан ми предложи място на началник на охраната в дома на един приятел на неговия баща. Службата ме привлича и защото научих от посредник, че господин У възнамерява да поиска ръката на по-малката ми дъщеря Черна Орхидея, щом си вземе втория държавен изпит.
— Виж я ти, неблагодарницата! — възмутено прошепна Ма Жун на Цяо Тай. — Нали аз й спасих живота, нали пред мен се яви така, както само съпругът й може да я види!
— Шшт! Че какво повече искаш, хубавицата ти е позволила да й се полюбуваш!
— Моля за разрешение — продължи Фън — синът ми да остане в Ланфан. В цялата Цъфтяща империя той няма да намери по-добър господар от негово превъзходителство. Затова моля да бъде задържан на служба в съдилището, независимо от малките му способности.
Съдията изслуша думите му със сериозно изражение и отговори:
— Бъди спокоен, Фън, синът ти остава на служба. Лично аз се радвам, че небесата в безкрайната си милост пожелаха благополучието на две семейства да възмезди едно гнусно злодеяние. Когато запламтят червените свещи на сватбата, надеждата за честити бъднини ще покрие като с мехлем раните, кървящи в твоето бащино сърце. Със съжаление приемам оставката ти, която влиза в сила от утре.
Началникът на стражата и синът му коленичиха и се поклониха няколко пъти. Трима от стражниците заявиха, че искат да се върнат към старите си занятия, останалите предпочетоха да останат на служба. Съдията закри заседанието.
Тълпата пред съдилището чакаше търпеливо. Стражниците вече бяха качили госпожа Ли и Ю Ки в каруцата. Отдалеч се виждаха табелите на гърбовете им с имената и престъпленията им.
Голямата порта се разтвори, показа се паланкинът на съдията, предшестван от редица стражници. Ма Жун и сержант Хун яздеха на коне от лявата му страна, Цяо Тай и Тао Ган — от дясната. Най-отпред с маршова стъпка четирима войници носеха опънато платно с надпис „Съдия на Ланфан“. Стражниците удариха гонговете и шествието се насочи към Южната врата.
Най-отзад се поклащаше каруцата с осъдените, заобиколена от гъсто множество. Докато минаваха по мраморния мост, зората заигра с кървави отблясъци по пагодата в лотосовото езеро.
На лобното място паланкинът бе посрещнат с поклон от началника на гарнизона, който поведе съдията към една издигната през нощта платформа. Войниците се наредиха в плътна редица пред нея.
Палачът заби меча си в земята и свали куртката си. Голият му торс бе целият в яки мускули. Помощниците му смъкнаха осъдените от каруцата и ги отведоха в средата на лобното място.
Те отвързаха Ю Ки, махнаха му табелата и го отведоха до един побит стълб с напречна греда. Единият помощник завърза осъдения за стълба през врата, другият омота с въжета ръцете и краката му за напречната греда.
Палачът избра сред инструментите си много дълъг тънък нож, застана пред Ю Ки и вдигна очи към съдията. Съдията кимна, в следващия миг ножът прониза сърцето на престъпника. После нарязаха тялото на Ю Ки на парчета.
Госпожа Ли припадна от ужасната гледка, неколцина от зрителите закриха очи с ръкави. Накрая палачът поднесе окървавената глава на съдията, той надписа челото й с червената си четчица и тя бе хвърлена в един кош при останалите късове.
Двамата помощници на палача поднесоха кадилница под носа на госпожа Ли, за да дойде на себе си. Замъкнаха я пред платформата и я накараха да падне на колене. При вида на палача и неговия бич госпожа Ли запищя неистово, замоли с изхвръкнали от ужас очи за милост. Всичко това не бе в състояние да затрогне палача и двамата му помощници. Единият от тях сграбчи дългите плитки на осъдената и изтегли надолу главата й, докато другият смъкна елечето й и завърза ръцете й на гърба. Палачът претегли големия бич в ръката си. Ремъците завършваха с железни топчета, този страховит инструмент се използваше само за изпълнение на смъртно наказание.
Съдията даде знак и бичът се стовари върху гърба на госпожа Ли със звук, от който всички присъстващи изтръпнаха. Осъдената полетя напред и щеше да падне на земята, ако двамата помощници не я държаха здраво. Госпожа Ли нададе пронизителен крясък, когато успя да си поеме дъх. Палачът замахна отново, после пак. На шестия удар гърбът на осъдената бе раздран от раменете до кръста. Кръвта течеше обилно от раздраната плът. Тя изгуби съзнание. Съдията вдигна ръка. Мина време, докато госпожа Ли се свести. Палачът вдигна меча, помощниците му поставиха осъдената на колене. Съдията даде знак, тежкият меч падна и с един удар отдели главата от тялото. Съдията надписа челото с четчицата си и главата потъна в кошницата, за да бъде изложена в продължение на три дни на една от градските врати.
Първите лъчи на слънцето заиграха по шлемовете на войниците, когато съдията се качи в паланкина и се отправи към Храма на покровителя на града, следван и от коменданта на гарнизона. Двамата мъже запалиха благовонни пръчици и дълго се молиха. Съдията изповяда пред божествения закрилник всички престъпления, извършени в града, после се раздели с коменданта и се завърна в съдилището.
Там побърза да се затвори в кабинета си. Изпи чаша силен чай и изпрати сержанта да закуси. По-късно през деня щеше да напише доклада до висшите власти за изпълнението на смъртните присъди.
Сержантът се присъедини към своите побратими в големия двор. И тримата оживено ръкомахаха, докато Ма Жун се оплакваше от това, колко невярна излязла Черна Орхидея.
— Сигурен бях, че иска да се омъжи за мен. Та тя за малко не ме уби, когато ни нападнаха в планината! Но си ми харесваше.
— Бъди доволен, братко! — утешаваше го Цяо Тай. — Като бръснач й беше езичето на тази мома. Честно ти казвам, щеше много да си патиш с нея.
Ма Жун се плесна по челото.
— Ти ме подсещаш за нещо! — извика той. — Знам аз какво ще направя. Ще откупя Тълби! Доста е засукана, а пък не отбира думица китайски. С нея ще ми е мирна главата.
Тао Ган поклати унило глава. Лицето му се издължи още повече и той каза мрачно:
— Не си го и помисляй, братко. Само след седмица това женище ще ти надува ушите от сутрин до вечер. И то на китайски!
Но Ма Жун се беше разпалил:
— Още тази вечер отивам да я търся. Ако иска някой, да дойде с мен. Да знаете само какви жени има там! И никак, ама никак не се опъват!
Цяо Тай затегна пояса си и каза нетърпеливо:
— Точно за жени ли намерихме да си говорим? Я по-добре да отидем да хапнем нещо! Няма по-добро нещо от чаша топло вино на гладно.
Всички се съгласиха, че това е най-мъдрото, което могат да направят, и се отправиха към главната врата на съдилището.
През това време съдията се бе преоблякъл в ловен костюм и нареди на един стражник да каже в конюшнята да подготвят любимия му кон. Метна се на седлото, зави устата си с шалчето и се отправи към Южната врата.
Улиците бяха пълни със селяни от околността, които оживено обсъждаха сутрешните екзекуции, и никой не обърна внимание на самотния конник.
След като излезе от вратата, той пришпори коня. На лобното място стражниците разглобяваха платформата и засипваха с пясък кървавите петна. В полето съдията Ди отпусна юздите. Вдъхна сутрешния полъх и се огледа. Но дори ласкавата природа не носеше покой за измъчения му дух.
Както всеки път след изпълнение на смъртно наказание съдията се чувстваше смазан. Докато
