спечеля доверието на мъжа си. Той ме обвини във вероломство, защото ме хвана, че го шпионирам.
Едуард побледня.
— Мери… заради татко ли? Ще шпионираш ли мъжа си?
— Не! Не! Татко каза ли ти, че поиска да шпионирам Стивън? Никога няма да шпионирам мъжа си! Просто проявих любопитство, нали знаеш колко обичам да си завирам навсякъде носа — тя усети, че горещи сълзи започват да парят очите й. — Много съжалявам за глупавата си постъпка. Тъкмо разбрахме колко е приятен бракът, когато Стивън ме завари, че подслушвам. Сега си възстановяваме отношенията отпреди инцидента. Стивън почти ми беше простил. Може би вече беше започнал да разбира, че съм невинна, когато ти дойде. Много се радвам, че те виждам, но сега Стивън си мисли, че пак го предавам. Защото смята, че си дошъл да получиш някакви сведения от мен или за да заговорничиш с мен срещу него.
Едуард въздъхна и я поведе към масата.
— Съжалявам. Всъщност Малкълм ме прати, за да разбера защо не си успяла да го предупредиш за нападението. С радост ще му кажа, че нямаш намерение да нарушаваш брачния си обет. Всъщност вече му го казах, тъй като те познавам като себе си.
Мери прегърна брат си.
— Благодаря ти, Ед.
На върха на езика й беше да попита Едуард как е възможно баща им да иска толкова ужасно нещо от нея, но тази тема беше твърде болезнена и тя се отказа.
Вместо това си спомни за мъжа си. Представи си доклада, който ще му представят шпионите. Настроението й се оправи незабавно.
— А сега стига толкова политика. Добре ли е Едгар? Чух, че са го ранили при Карлайл.
Едуард и Фъргъс останаха за обяд. Настроението на Мери беше прекрасно. Смееше се доволно и се усмихваше постоянно. Това, което беше започнало като ужасен удар по брака й, се беше превърнало в дар от съдбата! Защото шпионите на Стивън щяха да докладват за разговора между нея и брат й с всички подробности и той щеше да узнае, че тя никога не го е шпионирала.
Стивън сигурно тепърва щеше да разговаря с шпионите, защото на обяд видимо беше недоволен. Не обръщаше внимание на Мери. Всеки път, когато смехът й отекнеше, устните му се присвиваха още по-силно. Тя не се вълнуваше от това. Скоро, съвсем скоро той щеше да узнае истината, и тогава едва ли щеше да я пренебрегва така.
Отначало между Стивън и Едуард имаше известно напрежение. Това не беше първата им среща. Бяха разговаряли в двора в Лондон преди и по време на сватбата й. Мери си спомни, че тогава те се спогаждаха много добре. Но сега, толкова скоро след Карлайл, Едуард беше мрачен и тих, а Стивън — недоволен и потънал в мисли. След като Мери получи твърд отказ на опита си да го включи в разговора, графинята се опита да изглади нещата.
А лейди Сеидре имаше голям опит в уреждането на спорове и наглед непримирими противоречия. Тя бързо въвлече и Стивън, и Едуард в разговор на невинни и безопасни теми. Напрежението спадна и изчезна почти мигновено. Скоро стана ясно, че Стивън и Едуард се харесват въпреки скорошната битка за Карлайл, въпреки продължителната война, която лежеше като зейнала пропаст помежду им. Почнаха да разговарят с нарастваща симпатия. Гледаха да избягват темите, свързани с политиката под мъдрото водачество на графинята. Тя беше видимо доволна и с удоволствие следеше как се развива разговорът.
Радостта на Мери нарастваше, докато гледаше брат си и мъжа си. Не се и съмняваше, че някой ден Едуард ще стане крал на Шотландия. Това щеше да бъде добре за Нортъмбърланд. Може би, защото брат й не беше толкова войнствен като баща й, макар и да не му отстъпваше по смелост. Беше по-миролюбив и не толкова агресивен. При неговото управление постоянните битки по границата щяха да намалеят и постепенно да спрат. Мери си представи деня, в който щеше да зацарува мир. Дори си представяше още пиршества като това. Мъжът й и брат й щяха да ядат на една и съща маса. Щяха да се държат приятелски и да бъдат добре разположени един към друг.
Едуард и Фъргъс заминаха след обяд. Бяха дошли в Олнуик с доста голям отряд. През цялото време хората им ги бяха чакали извън крепостните стени. Мери ги гледаше как си отиват от крепостта. Чувстваше се едновременно ужасно щастлива и непоносимо тъжна. Кога ли щеше да ги види отново? Дали мечтите й някога щяха да се превърнат в реалност?
Мери крачеше неспокойно из спалнята. Чакаше Стивън, който си дойде много късно тази вечер. Беше изчезнал след обяда и оттогава не го беше зървала. Очакваше с нетърпение този момент през целия следобед и вечерта. Досега Стивън трябваше да е научил, че е невинна. Най-сетне щеше да може да снеме този товар от плещите си ида почувства облекчение.
Той явно се изненада, когато видя, че е будна. След това високомерният му поглед се плъзна встрани от нея и той почна да се съблича.
Мери беше смаяна. Нищо ли нямаше да й каже? Или бе толкова горделив, че не искаше да си признае, че е сгрешил? Или просто не го интересува? Но не… това беше невъзможно!
— Господарю? Позволи ми да ти помогна.
Тя се втурна към него, но той не я погледна.
— И сам ще се справя — каза той и дръпна ръцете й от колана. — Върви в леглото.
Мери се вцепени. Нещо не беше наред.
— Стивън? — Тя сложи ръка на гърба му. Той вече беше свалил горната си туника, но се обърна рязко и ръката й падна от тялото му.
— Не ми досаждай, Мери.
— Какво… какво има?
— Какво има ли? — Той се засмя грубо. — Нищо, скъпа жено, съвсем нищо.
— Не си ли разговарял с шпионите си? — попита откровено Мери.
Той я погледна, докато си пускаше долната туника на пода. Отражението на пламъците танцуваше по широките му голи мускулести гърди.
— Шпионите ми?
Сърцето на Мери потъна в петите й.
— Нямаше ли шпиони, които да подслушват разговора ми с Едуард?
— Не, Мери, нямаше.
Мери беше толкова разочарована, че дълго не продума. Накрая в очите й се появиха сълзи.
— Много си тъжна.
Той седна на леглото и изрита ботушите си един по един.
— Защо? — прошепна тя. Всичко й беше като в мъгла и не виждаше ясно лицето му. — Защо нямаше?
— Точно поради тази причина, поради която си искала те да са там, госпожо. — Той се съблече чисто гол и мина покрай нея към леглото. — Шпионите ми нямаше да научат нищо ценно, тъй като ти нямаше да признаеш нищо друго освен това, което би поискала те да чуят и да ми докладват.
Мери беше ужасена. Дръпна се машинално от него. Цял ден се беше носила на вълната на въодушевлението. Смяташе, че най-сетне е доказала невинността си. Мислеше си замечтано за радостта, която ще навлезе отново в живота им. Представяше си как Стивън я прегръща, гальовните думи, които ще прошепне в ухото й. А сега мечтите й се срутиха с грохот и тя се озова на дъното на ада.
— Никога не съм мислела така — прошепна тя. Но не беше ли мислела именно така? Не беше ли мислела за шпионите му, докато изричаше всяка дума?
— Хайде, хайде, Мери, та ти си умно момиче! Няма да си губя времето да те шпионирам точно тогава, когато очакваш това.
Погледът му я изпепели, макар че се спря на нея само за миг. След това той се настани в леглото.
