болката й.
Докато Маргарет се молеше безмълвно със свещеника, Мери се измъкна тихомълком от стаята. Облегна се на стената в коридора. Дамите на майка й я наобиколиха и я заляха с градушка от прошепнати въпроси.
Мери ги разблъска. Знаеше, че загрижеността им е непресторена и че всички до една се боят много за кралицата си. Но тя не знаеше отговора и на един техен въпрос. Не знаеше какво да им каже. Слезе някак си на долния етаж.
Младежът, който им беше съобщил вестта за смъртта на Малкълм, седеше на една маса в голямата зала и ядеше лакомо. Мери седна на пейката до него. Повдигна й се при вида на храната.
— Нима това е истина? — промълви дрезгаво тя. — Наистина ли Малкълм е мъртъв?
Младежът блъсна чинията си настрана. Сините му очи бяха пълни със сълзи.
— Войската му беше нападната в гръб. А след това му отрязаха пътя към неговите хора. Това не биваше да се случва.
Пратеникът гледаше настрани.
Мери сграбчи ръката му със сила, която не беше и подозирала, че притежава.
— Чия войска го нападна?
— На Нортъмбърланд.
Мери усети, че й се завива свят. Масата заплува пред очите й. Стивън ли бе повел атаката, която бе погубила Малкълм? Той ли е бил?
— Принцесо — изрече пресипнало пратеникът. — Има и още нещо.
Мери разтърка очите си. Надяваше се зрението й да се проясни. Масата пак си беше както преди, но целият свят й стана като в мъгла.
— Не — каза тя, — не бива да има още.
Той облиза устните си.
— Раниха Едуард.
— Не! — Мери стисна масата, за да не залитне и падне на земята. — Той не е…
— Раната е лоша. Но беше жив, когато тръгвах за насам.
— Той ще живее — изрече уверено Мери. Затвори очи. Този път й се зави свят от облекчение. — Никой проклет норманин нямаше да убие Ед — С мъка се удържа да не почне пак да трепери. Няма да изпада в истерия точно сега. — А… Олнуик?
— Отблъснаха ни при Кумбрия. Положението се промени. Намираме се отново на мястото, където бяхме преди — изрече мрачно момчето. — Още се води битка за Карлайл. Но сега вече без Малкълм и без Едуард…
Мери затвори очи.
— Едмънд е голям воин, както и другите вождове на кланове…
— Вождовете постоянно се бият помежду си, принцесо. Само Малкълм разполагаше с достатъчно сила, за да ги обедини. — Момчето се подвоуми. — Не всички вярват на Едмънд.
Мери нямаше какво да му отговори. Брат й не беше особено добър по характер. Но щом Ед бе ранен, а Малкълм е загинал… тя незабавно пропъди тези мисли. Нямаше да мисли за баща си, няма. Вместо това щеше да се моли за Ед.
Не биваше да мисли и за Стивън, не и сега, когато хората му бяха убили баща й и ранили брат й. Не биваше.
— Мамо, моля те, пийни малко от това. Това е собствената ти билкова настройка.
Маргарет не й отвърна. Като че ли изобщо не я чуваше. Откакто отец Джозеф си бе отишъл преди часове, Маргарет беше изпаднала в някакво подобно на сън състояние. Никои не можеше да я събуди. Това не беше обикновен сън. Ако Мери не беше забелязала, че майка й още диша, макар и съвсем слабо, тя би я помислила за мъртва.
Мери не беше съвсем на себе си. Не беше спала от дни. Не смееше да се отдели от майка си, не и сега, когато Маргарет като че ли умираше пред очите й. Мери беше взела твърдо решение. Нямаше да й позволи да умре. Не биваше. Но какво можеше да направи, за да го предотврати?
Взе ледените ръце на майка си в своите и ги стопли. Силното почукване на вратата й подейства утешително, защото отклони вниманието й от мрачните мисли. Мери се стресна, когато в стаята влезе Едгар. Видя го за последен път преди три нощи, точно преди първата битка за Карлайл.
Той беше неузнаваем. Беше пребледнял и изглеждаше изтощен. Под очите му имаше тъмни кръгове. Приличаше на съсипан мъж на средна възраст, а не на весел седемнадесет годишен момък. Погледът му се плъзна бързо по Мери и се спря върху майка им.
— Не разбирам — промълви прегракнало той. — Долу ми казаха, че тя е на смъртно легло.
Мери се изправи. Ставите й се бяха вкочанили и я боляха от дългите часове, през които беше стояла на колене пред леглото на майка си. Цялото й тяло я болеше, но тази болка изобщо не можеше да се сравни с мъката в гърдите й.
— Вестта за гибелта на Малкълм не й подейства добре — каза неуверено Мери. Появата на Едгар заплашваше да разклати трудно постигнатия контрол над чувствата й. Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои. — Когато пристигнах, я заварих в ужасно състояние. Не беше яла и спала от дни наред. Беше се поболяла от тревоги. Струва ми се — каза тя прегракнало, — че е предчувствала смъртта на Малкълм.
Очите на Едгар блеснаха от нахлулите сълзи.
— Той умря като истински воин. Умря точно така, както винаги бе желал. По начина, по който всички мъже се надяват да умрат, гордо и смело във вихъра на битката.
Мери потрепери. Бързо кръстоса ръце пред гърдите си. Не биваше да мисли сега за Малкълм, не биваше. Утре, когато Маргарет се оправеше малко, е, тогава щеше да си позволи да поскърби.
Едгар прекъсна мислите й.
— Едуард е мъртъв.
Мери изкрещя.
Едгар светкавично прекоси с два скока малката стая и я взе в обятията си. Мери стисна силно очите си. Под клепките й напираха горещи сълзи и ги опариха, но тя не ги остави да рукнат на воля. Едуард, не Едуард, най-големият й брат, скъпият приятел, нейният герой! Не вярваше на думите му, те просто не бяха верни!
Едгар зашепна в ухото й, галейки я по гърба. Едгар, който никога не я беше прегръщал и не й беше показвал открито обичта си с такава нежност. Едгар, който вчера беше момче на седемнадесет години, а днес приличаше на петдесетгодишен мъж.
— Раната беше смъртоносна. Той загуби твърде много кръв. Слава богу, умря, докато спеше. Не е усетил никаква болка.
Едуард беше мъртъв.
— Няма да го понеса — изрече сподавено Мери.
Изведнъж Едгар се дръпна рязко от нея.
— Мъжът ти стоеше начело — процеди той.
Мери изправи гръб.
— Той е непобедим! Нахлу съвсем сам дълбоко в нашите редици. Изложи се неколкократно на гибел, но никой не можеше да се приближи до него, без да стане жертва на меча му. Прегази всички по пътя си. Всички казват, че е обзет от някакъв зъл дух или че е самият дявол.
Едгар се помъчи да се успокои и малко по малко се овладя.
Мери се беше вцепенила. Стивън беше научил някак за бягството й. Не се съмняваше в това. Стивън не беше обладан от дявола, а просто беше обзет от нечовешка ярост. Тя се смрази от страх.
Едгар я дръпна рязко за ръката.
— Заклел се е да си пробие път до теб, Мери. Пусна един от пленниците, за да ни изпрати това съобщение. Точните му думи са, че те иска обратно не въпреки вероломството ти, а именно заради него.
Мери потрепери.
