Пътуване към рая

бебе. Тя бе пламнала и отчаяно копнееше за нещо, за него, но и тя не знаеше точно за какво. Болката в тайното й женско място бе толкова дълбока и неутолима, че тя се запита дали не е трескава и дали не умира. Чу животинско стенание. Изтръгна се от самата нея.

Част от съзнанието й се опитваше се възпротиви, когато усети как ръката му обхваща женския й хълм през гънките на роклята й. Не там! Ала горещото, неописуемо усещане отми тази мисъл и тя осъзна, че той гали това непроизносимо място — галене, което я караше да се извива неудържимо, дори и през всичките й дрехи. Тя се нуждаеше от ръката му. Изви се срещу нея.

Тя усети хладен въздух върху голата си гореща плът, когато той вдигна полите й и свали дългите й гащи. Стана толкова бързо, че тя можа само да прошепне името му. Чу го да казва:

— Обичам те, Миранда.

Гласът му бе на пресекулки. А после ръката му отново се върна там, плъзна се в долината между краката й, която бе влажна и хлъзгава, и причини миг на осъзнато объркване.

— Обичам те, Миранда — повтори той с плътен глас, който сякаш идеше отдалеч.

— Не спирай — каза тя, като се извиваше и мяташе. Нещо невероятно и се случваше — тя имаше чувството, че на всеки нерв в тялото й му бяха поникнали крила. А после извика, отново и отново, високо проплакване, докато тялото й се зарея безумно, екстатично, преди да избухне в серия от бляскави експлозии.

— Господи — каза си Дерек, като гледаше пропитото й със страст лице. С разтреперани ръце той свали дрехите й, като гледаше поруменялото й лице и черните мигли, подобни на гъсто ветрило. Гърдите й се надигаха и спускаха в неравномерен такт. Очите й продължаваха да са затворени, когато тя остана гола. Той коленичи и плъзна ръце около нея. Целуна клепките, страните, носа й. Откри устните й и потръпна от собствената си жажда. Очите й рязко се отвориха.

Той се усмихна срещу изумения й поглед.

— Миранда.

— Аз… какво стана?

Той я целуна по ухото, по слепоочието.

— Току-що изпита женското удоволствие, скъпа. Това се случва, когато двама души се любят. Когато съм вътре в теб е даже още по-добре. — При мисълта и думите му се прииска да умре.

Тя го загледа, а после се изчерви.

Той хвана лицето й и меко я целуна, като едва се сдържаше.

— Дерек? — каза тя и това можеше да се изтълкува като молба или протест или по малко от двете.

Той милваше гърдите й, като отказваше да се отдели от устните й. Тя потръпна. Той се наведе над нея, все още с препаската на кръста си, за да не я уплаши.

— Няма да те нараня — рече той.

Тя се скова.

Искаше да й достави още удоволствие, искаше го отчаяно, но самият той бе толкова близо, по дяволите. Плъзна ръка между краката й, като търсеше деликатно, умело.

— Дерек? — рече тя с полувъздишка.

Той изстена, плъзна се върху нея, хвана задника й с една ръка и я вдигна към себе си. Целуна сладката, влажна цепнатина, а после започна да търси през розовите гънки с езика си. Тя възкликна, седна и го избута.

— Не!

— Толкова си вкусна — промълви той, без да обръща внимание на слабите й усилия да го отблъсне, докато опитваше най-интимната й част и й се наслаждаваше.

Тя простена и падна назад, като безпомощно се предаде. Той увеличи усилията си и тя затрепери, като се извиваше под търсещата му уста. Оргазмът й настъпи толкова бързо, че го изненада. Тя бе там, открита и влажна и после викаше, отново и отново, високо, без да може да се овладее.

Той лежеше много неподвижен, положил буза на бедрото й, затворил очи, докато тя не можеше да се отърси от преживяното. Той имаше много малко свързани мисли. Скоро щеше отново да я вземе там, но тогава щеше да е заровен колкото може по-дълбоко в нея. Мисълта го накара да я докосне и той плъзна показалеца си в нея, като възкликна от малкия й, тесен отвор. Господи, помисли си той, като мушкаше нежно и я разтягаше, за да му е удобно.

— Дерек — простена тя.

С древен ритъм той мушна двата си пръста в нея. Тя потръпна, а хълбоците й се издигнаха. Възбуден отвъд повратната точка, той се изправи и с едно движение захвърли препаската си. Стисна хълбоците й, вгледа се в поруменялото и лице и се вмъкна.

Изстена от изключителното, неописуемо удоволствие. Миранда, помисли си той, като тласна. Моя.

Той се движеше бавно, като се опитваше да се сдържа, да удължи най-невероятното и красиво преживяване в живота си, вперил поглед в съвършеното й лице. Той бе в нея, изпълваше я докрай, тя бе негова. Очите й се отвориха и срещнаха погледа му. Той видя израза на изумление в тях.

— Толкова си малка — каза й той дрезгаво. — Как ти се струвам аз?

Устните й бяха разтворени. Тя не отговори, но затвори очи и надигна неумело хълбоците си към него. Той се спусна върху нея, хвана я за ханша, насочи я, като влизаше с все по-бързи тласъци, потънал в нея. Обичаше я лудо. Извика името й, когато се изпразни в нея и сърцето му запулсира диво.

А после възкликна, когато усети контракциите й и чу виковете й. Влезе още веднъж, и още веднъж, протягайки ръка надолу, за да я докосне и да удължи удоволствието й. Виковете й стихнаха и двамата лежаха много неподвижни.

61

Сънят я остави на мързеливи, бавни етапи. Тя се опита да го продължи, толкова бе изтощена, че не искаше да се събужда. Задряма. В нея нахлуха спомени за Дерек и я разбудиха. Обзе я върховна радост. Страните й се обагриха от гореща руменина. Тя отвори очи и видя, че вън е късно, вече бе ярка дневна светлина.

Дерек не бе в леглото им. Тя отново се изчерви замислена. Той се люби с нея толкова пъти този следобед и вечерта, че тя не можеше да ги преброи. Не мислеше, че е заспала преди полунощ, а може би доста по-късно. И това стана в топлите му, нежни обятия. Може би призори, когато небето навън едва просветваше, обагрено в розовосиво, тя се събуди и усети, че той я целува и влиза в нея. Зарадва му се.

Нещо тъмно и болезнено прободе топлата, розова мъгла на мислите й. Тя го отпъди.

Протегна се. Беше се схванала, но се чувстваше чудесно. И бе протрита, усещаше го. Тя въздъхна, преситена.

Ти не си дама.

Тя възкликна, като искаше да забрави, че изобщо е чула тези омразни думи. Но той ги бе изрекъл и после устата му се бе спуснала и той се бе любил с нея. Блаженството, което последва бе изтрило съдържанието на думите му. Тя се напрегна, почна да рови в ума си и се опита да си спомни точния им разговор.

— Пожелах те още в първия миг, в който те видях — бе казал Дерек, като я прегърна и целуна бузата й.

— Това е, понеже си разгонен козел — отвърна Миранда. Той се захили.

— И ти ме искаше.

— Не е вярно!

— Помня как постоянно ме зяпаше страхливо и запленено.

— Това не е истина. — Тя се опита да си спомни дали наистина го е гледала по този начин.

Той се засмя, а ръката му се плъзна по гърдите й.