Тя предателски се изчерви.
— Не знам — промълви сподавено.
— Няма значение — спокойно каза той. — Просто ще трябва да им кажем истината, нали? — Той се обърна и влезе с широки крачки в кабинета си. Тя хукна по стълбите, силно уплашена. В мига, в който бе казала на ония кокошки, бе разбрала, че прави грешка. Затова ли беше ядосан? Защото го е накарала да се чувства като глупак? Е, добре! Как ли е изглеждала пък тя, докато той е бил при любовницата си само седмица след сватбата им? И защо той криеше гнева си зад тази учтива маска, когато би трябвало да помете къщата с нея?
— Ще видим какво ще им кажем — промърмори си тя.
След като се преоблече за сън в синя копринена нощница с висока яка, ефирна и прилепваща, но и наполовина не толкова неприлична, както някои други дрехи, тя освободи Бетси и се шмугна в леглото. Беше изтощена емоционално и физически. Но едва беше затворила очи, когато Брет влезе през междинната врата. Сторм подскочи, когато той запали нощната й лампа. Гледаше я. Тя разбра защо е дошъл и се притисна към възглавниците. Морскосиният му халат беше така небрежно завързан, че тя виждаше пъпа му и къдравите косъмчета отдолу.
— Брет, не ми се говори точно сега — промълви тя.
— Добре — каза той. — Нито пък на мен. Тя видя жегата в очите му.
— Махай се.
Той сложи коляно на леглото. Сторм се зави по-плътно. Леглото хлътна; той се качи върху нея и големите му, силни ръце хванаха раменете й и я задържаха.
— Не — ахна тя. Очите му засияха по-силно. Приличаха на черни пожари. Той се надигна и отхвърли завивките, които ги разделяха.
— Сторм — дрезгаво каза той и изведнъж улови лицето й и я зацелува. Целувката му беше невероятно мека и нежна. Той прокара устни по нейните, пъхна коляно между бедрата й и ги разтвори. Настани се между краката й и тя с паника усети горещата му мъжественост. Започна да се изхлузва.
— Спокойно, chere — прошепна той и дъхът му беше топъл и възбуждащ. Ръката му погали нейната и усещането за облечена в коприна плът бе неповторимо. Сторм видя леката му усмивка. Обърна глава, за да не я целуне. Той се разсмя възбудено и захапа шията й. Кръвта й пулсираше мощно, зашеметяващо. Слабините й се надигаха в отговор на неговите. Когато езикът му докосна ухото й с безкрайна нежност, тя ахна. Ръцете му напипаха гърдите й, погалиха ги нежно през коприната, погалиха зърната им, които щръкнаха болезнено. Устните и дъхът му върху ухото й бяха разтапящи. Сторм чу дрезгав стон и осъзна, че излиза от гърлото й.
— Това е то, chere — прошепна той. — О, да, остави се — за мен, Сторм, заради мен.
Думите му се забиха в съзнанието й. Той беше невероятен. Докосването му беше самото съвършенство. Той свободно използваше невероятните си изкусителни способности и тя падаше в мрежите му. Устата му се върна върху нейната и леко я погали. Едната му ръка стискаше бедрото й. С другата той дразнеше зърното на гърдата й. Сторм беше възпламенена, но отказа да разтвори уста под езика му. Беше бясна.
— Отвори устните си, Сторм, отвори ги за мен — прошепна той и стисна и двете й бедра, вдигайки я към твърдата си ерекция.
— Не — каза Сторм. Грешка. Езикът му нахлу в устата й и се завъртя там еротично, силно и предизвикателно. Умът й заповядваше пак да каже не, но тялото й вече не й принадлежеше и ръцете й сграбчиха раменете и тила му. Той простена. Този мъжествен звук и неудържимата тръпка, която я прониза усилиха пулсирането в тялото й. Без да им заповядва, ръцете й сами хванаха силните му бедра. Брет възкликна и вдигна ръце.
— Господи, Сторм, искам те…
— Да — простена тя, притегли ханша му към себе си и обви бедрата му със своите. — Да, Брет, да!
Той простена в отговор и изведнъж тя усети голата му мъжественост, която се плъзгаше по бедрото й. Разтърси я тръпка от главата до петите и тя се изви диво срещу него, стенейки, целувайки го, хапейки устните му. Езикът й изскочи от устата и обходи неговата. Той плъзна ръце по тялото й, стенейки, хвана гърдите й и ги стисна. Зъбите им се удариха при целувките. Тя притисна мократа си женственост към него. Ръцете му се спуснаха по гърба й, докато устата му се разхождаше по шията й. Захапа кръглите й гърди, пак и пак, стенейки името й и обсипвайки ги една след друга с буйни целувки. Захапа едното зърно и го погали с език. Тя изкрещя. Органът му, горещ и твърд, се придвижи непоколебимо срещу нея и се потърка във влажното й лоно. Стори й се, че умира. Щеше да умре. Лежеше, разтворена и мокра, и чакаше.
— Моля те — изстена тя. — Моля те, моля те, о, Брет!
Ръцете му се плъзнаха под ханша й и го повдигнаха.
Той се заби в нея, разкъсвайки за миг преградата на девствената й ципа. Тя ахна при неочакваната болка и той застина, навлязъл дълбоко в тялото й. Постепенно болката отслабна. Сторм се присви около огромния член и Брет извика. Започна да се движи, отначало бавно и нежно, с къси и леки удари. Сторм стенеше, движеше се заедно с него плавно, естествено, стискайки го с бедрата си, опитвайки се да го поеме още по-дълбоко в себе си. Той се задвижи по-бързо и по-силно. Тя изскимтя, простена. Ударите му станаха интензивни, решителни, все по-бързи и по-бързи. Тя не можеше да го понесе. Удоволствието я хвърляше в агония. И тогава дойде жестокото, разтърсващо освобождаване и викове, викове, викове.
Когато ритъмът на сърцето му се поуспокои, разумът му дойде на мястото си. Брет почувства с цялото си тяло жената, с която се беше любил така всеотдайно. Боже господи, помисли си той, изумен от страстта й. Заляха го топли, ликуващи вълни. За миг прегръдката му стана по-силна и той вдъхна аромата й. След това усети триумфа и чувството за притежание. Усмихна се широко. Излезе от нея и легна отстрани, вече готов за втори път. Усмихна се и я погледна. Ръката му се плъзна по нейната и се наслади на копринената кожа. Нощницата беше омотана около кръста й и гледката му хареса. Но тя го погледна смразяващо и се извърна така рязко, че леглото подскочи. Брет настръхна, чудейки се какво е това ново безумие. Погали гърба й и желанието отново го заля.
— Не — извика тя и рамената й затрепериха. Той не можеше да повярва — тя плачеше?
— Сторм?
— Махай се — изхълца тя отчаяно. — Махай се от мен.
Той се скова. Защо беше разстроена? Тя го беше желала точно колкото и той нея. Беше отговорила на страстта му с невероятна сила. Намръщи се и докосна талията й.
— Сторм?
Тялото й се стегна, сякаш отблъскваше допира му. Той се дръпна и сърцето му заби по-силно.
— Защо плачеш?
Не последва отговор, само сподавени ридания. Умът му препускаше, работеше. Боже! Да не би да е бил твърде груб? Не беше искал. Почувства страх.
— Нараних ли те? Сторм? По дяволите.
— Махай се — каза тя с пречупен глас. — Моля те, моля те, махай се.
Наранил съм я, помисли си той, и нещото стегна за гърлото.
— Прости ми — чу собствения си глас — странно тих и момчешки. Тя изхълца. Искаше да я успокои, да я прегърне, да я залюлее в обятията си, но вече се страхуваше да я докосва. Пресегна се и погали косата й. Тя се отдръпна.
— Сторм — започна колебливо той. — Аз… всичко е наред. — Погали великолепната й коса. — Съжалявам. Боли само първия път. Следващия няма да има болка.
Тя се изправи като свещ в леглото и той забеляза гнева й.
— Следващия път ли? Следващия път? Следващ път няма да има!
Той се стресна.
— Ти ме измами — изплака тя. — Прелъсти ме. Копеле такова, ти знаеш, че не искам този брак. Знаеш, че не те искам, мразя те, копеле… — Тя се разплака отново, повече от гняв, отколкото от тъга.
Ръката му замръзна. Цялото му същество се вкамени. Тя не го искаше. Думите й бяха ехо, нещо повече, ужасен спомен за нещо минало. Пригади му се. Току-що й беше дал повече страст, отколкото подозираше, че притежава, а тя не го искаше. Мразеше го. Знаеше си. Как можеше да е забравил?
