подскачаха под прилепващата от пот риза. Той погледна към нея. Тя не се изчерви. Между бедрата й се появи ужасна болка и тя го пожела, веднага. Очите й потъмняха от страст и тя твърдо срещна погледа му.
— Чудя се дали знаеш как ме гледаш — каза той.
Сторм се почувства силна.
— Толкова е горещо — промърмори и свали шапката си с бавни движения. Косата й беше сплетена на дълга плитка, но няколко непокорни кичура се виеха около лицето й.
Чувстваше се като женско животно в любовен период. Започна да отмята косата си от лицето, а после бавно заразкопчава жакета си. Видя, че той я гледа с интерес. Очите му се бяха спрели на ръцете й, които разтваряха жакета на гърдите. Той ги дръпна с такова страстно изражение, че тя се стъписа.
— Не спирай — прошепна дрезгаво той. Тя свали дрехата. Поръбената с дантела блуза прилепваше идеално към тялото й и очертаваше великолепния й силует. Щеше й се той да я разкъса. Разкопча яката си. Погледна го.
— Брет? — Това беше молба. Той пристъпи към нея, поспря, стисна юмруци и се опита да се овладее.
— Свали си дрехите, Сторм. Заради мен.
Тя съблече блузата и полата си и остана само по кюлоти, ботуши и тънка, прозрачна риза. Учуди се, че не се срамува. Напротив, чувстваше се като прелъстителка, всяко движение на която е чувствено и възбуждащо. Вдигна бавно очи и видя, че той не помръдваше. Огромната му ерекция прикова вниманието й. Ноздрите му потръпваха. Тя се наведе и разкри пищните си гърди и част от твърдите си зърна, след което свали ботушите. Изправи се и хвана връзките на долната риза.
— Дразниш ме — промълви той.
Тя го погледна изотдолу и свали ризата презглава. Той простена едва чуто. Сторм изрита гордо кюлотите и застана гола пред него. Усмихна се, хвана плитката си и я разплете с бавни, чувствени движения, като разпиля дългите кичури по тялото си. Погледна го. Горещият му поглед сякаш я разкъсваше, особено твърдите й гърди и триъгълника между бедрата й.
Толкова си красива — каза с плътен глас и се приближи до нея. В следващия миг вече я целуваше, а ръцете му сякаш бяха едновременно по цялото й тяло, мачкащи и галещи, плъзгащи се по ръцете и раменете й, притискайки гърдите й, мачкайки зърната. Плъзна нежно длан по ханша и бедрата й. Тя се гърчеше в обятията му.
— Моя — прошепна той в ухото й и го облиза. Тя потръпна. Ръката му хвана гърдата й и се заигра с нея. — Ти си моя — каза отново и устата му се спусна надолу, твърда и настоятелна. Придържайки я с една ръка, той мушна другата между бедрата й, търсейки, докато тя не се разтрепери и не застена от остра нужда. С триумфална усмивка той я вдигна и я отнесе до одеялото. Все така напълно облечен, той коленичи между разтворените й бедра и се взря в гледката, която тя му предлагаше.
— О, Сторм — промълви той. — Искам те и ще те взема и пак, и пак, и пак, докато не замолиш за милост.
— Брет — простена тя и сграбчи раменете му. — Моля те.
Кажи ми колко ме желаеш — настоя той.
— Да — тя потръпна. — Искам те… Брет… моля те.
Той бавно погали вътрешната страна на бедрото й и тя се загърни и застена от удоволствие.
— Кажи ми — настоя той.
— Брет, ако не ме обладаеш сега, ще умра!
— Може би точно това ще стане — прошепна мъжът и наведе глава над лъсналата й плът, целувайки и търсейки с езика си. Тя веднага заби пръсти в косата му и закрещя безумно името му. Той се засмя с удоволствие, желание и чувство за могъщество. Тя го желаеше така отчаяно — и това го караше да триумфира. Продължи да я измъчва сладостно с език. Никога нямаше да й се насити.
— Сладка си — промърмори той в мократа раковина. — Толкова си сладка.
— Брет — изпъшка тя. — Искам да влезеш в мен. Моля те, Брет!
Той се надигна над нея и с едно движение разголи твърдата си, туптяща мъжественост, която притисна в нея. Тя извика; той диво се усмихна и наведе глава, за да захапе щръкналото връхче на гърдата й. Започна да го дразни с език и устни. Беше безмилостен. Тя бясно се мяташе. Накрая той вече не можеше да се сдържа и бавно и влудяващо се плъзна в нея. Тя изхълца. Той излезе почти напълно и ноктите й се забиха в гърба му; тя стенеше и пъшкаше в бурен протест. Той диво я прониза и се задвижи. Тя се надигна, за да го посрещне. Обви крака около кръста му, изкрещя и се притисна здраво към слабините му. Той извика името й и конвулсивно потръпна в нея.
Когато дойде в съзнание, той я залюля нежно в ръцете си и погали кръста й. Погледна надолу и забеляза, че и тя го наблюдава. За негово учудване тя се изчерви. Той се усмихна.
— Дива малка безпътница, а?
— Щом така ти харесва — дръзко отвърна тя, но поруменя още повече.
— Така си е, chere. — Той се засмя, после се поколеба. Обзеха го дълбоки чувства и той повече не можеше да се прави, че не ги забелязва. Беше бил с твърде много жени, за да не знае, че радостта и нежността, които изпитваше със Сторм, са единствени по рода си. Той се чу да казва тихо:
— Правя ли те щастлива, мила?
Тя легна по корем върху него е брадичка на гърдите му. Помълча достатъчно дълго, за да накара сърцето му да се свие. Изпълни го огромно разочарование. Но тогава тя отвори уста и каза нещо, което той едва чу. Една единствена дума.
— Да.
Той я погледна в очите. Топлината, която го заливаше оттам, спря дъха му. Искаше да я попита какво мисли сега за брака им, но вместо това изпръхтя и каза:
— Бракът ни е факт, но той може и да се разтрогне. — Погледна я в лицето, за да види реакцията й. Тя не му отговори. Лежеше съвсем неподвижно и го гледаше втренчено с леко открехнати устни. Не видя бунт в очите й, само нещо като надежда. Дъхът му отново секна.
— Обичаш ли ме, chere!
Тя не трепна.
— Да.
Той потрепери и я притисна към себе си.
— О, Сторм — започна, неспособен да изрази останалото, тези твърде нови и твърде властни чувства. Вместо това той нежно я целуна.
— Какво искаш, Диего? — попита Брет, изтегнат в един стол.
— Разменили сме едва десетина думи — каза усмихнат братовчед му. — Толкова ли е необичайно да разговаряш с роднина?
— Донякъде — каза Брет и се подсмихна. Сети се за Сторм, която го чакаше в леглото им.
— Бренди? — попита Диего, който вече пиеше втора чаша.
— Благодаря. — Брет прие и една пура и с удоволствие запуши. Диего седна до него и се усмихна замислено.
— Е? — попита Брет. Диего се усмихна.
— Разкажи ми за живота си в Сан Франциско.
— Няма много за разказване. — Той отпи от брендито.
— Чух, че си много богат.
— Аха. — Брет му отправи студена, невесела усмивка. — От заем ли имаш нужда?
— Много смешно — засегна се Диего.
— Много е скъпо да поддържаш семейно имение — каза Брет. — Конфискацията разори повечето калифорнийци. Семейството ти не е първото.
— Проклети американци — изсъска Диего. — Крадат собствеността ни!
Брет трябваше да се съгласи. Вярно беше.
— Лошо.
