ръката.
— Отвлечи вниманието на служителя. Помоли го за… за карта. Питай го къде е връх Пит, дали става за пикник, как се стига дотам. Аз ще изтичам горе само за минута.
— Откъде знаеш в коя стая е?
— Вчера питаше за пощата си — усмихна се Люси, — и мъжът на рецепцията погледна в кутия 525. Това е апартаментът, в който дядо настанява най-добрите си приятели — намира се на най-горния етаж. А сега върви!
Люси наблюдаваше как Джоана се приближи към чиновника, след което отстъпи към неотдавна поставения асансьор. Скоро те поведоха разговор, но мъжът беше с лице към нея. Люси вдигна очи към тавана. Такава глупачка ли беше Джоана? Трябваше да го накара де се обърне! Най-накрая, когато мъжът влезе в офиса, Люси натисна бутона за повикване, вратите се отвориха, тя хвърли още един поглед към рецепцията, където Джоана стоеше сама, и се хвърли в асансьора. Вратите се затвориха със завръщането на чиновника, и тя сметна, че не я бе видял. Сърцето й биеше лудо в гърдите. Апартаментът на губернатора. Беше наречен така още от времето, когато губернаторът беше отседнал в него за първи път преди тридесет години. Люси се изненада, че Шоз имаше пари, за да си позволи такова настаняване. После си помисли злобно, че ги нямаше и щеше да напусне града без да плати сметката. Почука на вратата.
Той й отвори моментално. Беше надянал само прилепналите и избелели джинси, докато коланът и копчелъкът му бяха незакопчани. Гърдите му бяха влажни и голи. Очите му се разшириха.
Преди да успее да проговори и дори да я покани, Люси се шмугна покрай него в стаята.
— Затвори вратата — извика тя, — преди някой да ни е видял.
Той се подчини усмихнато.
9
Шоз се облегна на вратата, пъхнал палци в гайките на своя „Левис“. Оголените му от усмивката зъби лъщяха от белота.
Люси трепереше, застанала само на няколко крачки от него. Въпреки че беше обширен, апартаментът й изглеждаше тесен и малък. Изведнъж двамата се почувстваха сам сами. Чувството пораждаше тайнствена интимност и беше извънредно обезпокоително.
Тя забрави за момент решителността си и причината за посещението и поиска да избяга.
Защо не си облечеше ризата? Беше много трудно да се съсредоточи върху задачата си, застанала пред неговите лъскави от влага голи гърди и стегнат стомах. Погледът й се спусна към копчелъка на джинсите и тяхното провокативно съдържание, едва удържано от избелелия деним. Джинсите му бяха непристойни. Целият беше непристоен. Усмивката му се изпари и погледът му стана напрегнат.
— Не мислех, че ще е толкова лесно. Ела, принцесо!
Той се отблъсна от вратата и се приближи към нея. Гласът му беше дрезгав, лишен от враждебност и антагонизъм.
Люси беше хипнотизирана от гласа и близостта на полуголото му тяло, но успя някак си да осъзнае какво става. Беше я разбрал напълно погрешно! Ръцете му бяха изненадващо ласкави, когато се сплетоха собственически около раменете й и я притиснаха.
— Харесва ми как ме гледаш — измърмори той.
Тя се взираше в лицето му. Погледна го в очите и видя затаения пламък. Гърдите й се повдигаха и спускаха, сърцето й препускаше лудо, обхвана я пулсираща нужда, която тя познаваше, но не желаеше.
Този мъж не я харесваше. Беше го казал много ясно. Беше я употребил. Този мъж можеше да я предаде.
Той беше копеле.
— Не — възви се тя енергично встрани.
За един кратък миг очите му изразиха изненада, след което ъгълчетата на устата му се повдигнаха. Той я погледна наперено.
— Нищо не разбирам! — Тонът му беше предизвикателен, но тя успя да схване единствено смисъла на думите.
— Не разбираш? — Тя се разсмя колебливо, докато се добираше до другата страна на дивана, следвана лениво от него.
— Имам новини за вас, господин Купър — аз съм жена, която никога няма да притежавате.
— Наистина ли? — Беше я заклещил до леглото и се смееше, без Люси да намира изобщо нещо забавно в ситуацията. — Тогава какво правиш тук? Не можа да издържиш, нали?
Арогантността му я вбеси — тя бръкна в чантата, намери банкнотата и я плесна с все сила в голите му гърди.
— Ще ти покажа какво правя тук.
— Какво е това? — Той я улови за китката и задържа ръката й.
— Пари!
За секунда той остана неподвижен, след което се усмихна невесело. Ръката му я стисна още по- здраво и тя изпусна банкнотата със стон.
— Парите после — каза той. — Най-напред имаме да довършваме една стара работа. — Той я придърпа плътно към себе си.
Голата й ръка беше като в менгеме между телата им. Тя усети с длан копринената гладкост на кожата и стоманената твърдост на гърдите му. Беше я стегнал с ръка около талията, а един от здравите му крака се беше вклинил между нейните, така че тя го бе възседнала, при което спонтанната му ерекция се притисна към бедрото й. Люси се опита да го отблъсне, но движението й само я нагласи още по-удобно срещу него, придвижвайки я нагоре към слабините му.
Дланите й, които блъскаха неистово по гърдите му, се свиха в юмруци. Тя го заудря бясно, извърнала лице встрани, за да избегне целувките му. Смехът му милваше ухото й, но въпреки всичко беше студен и яден, докато тя не усети езика му.
Горещи вълни на удоволствие се разляха по цялото й тяло и тя се усмири.
— Добро момиче — изгука той. Едната му длан прихвана задничето й, докато езикът му продължи мързеливо да я проучва.
Люси притвори очи, за да си позволи само за миг да почувства трепета от действията му. Устата му се придвижи знаещо към врата й.
— Не трябва да плащаш за това — каза той, докато разтриваше бавно полукълбата на задника й. — Обикновено го правя гратис.
Тя разтвори широко очи.
— Но в твоя случай ще направя изключение. — Дъхът му пареше врата й.
Ръката му се промъкна крадешком между краката й. Овладеният му глас, планомерната му страст, начинът, по който я докосваше със студена пресметливост, започнаха да потушават огньовете, които беше разгорял, което й позволи да започне да разсъждава. Тя размисли, че нещо не е наред. Той я възбуждаше, пръстите му си играеха с нея. Независимо, че бе разтърсена от наслада, Люси се отскубна със сетни сили и намери убежище от другата страна на дивана. Бездиханна, тя го гледаше объркано.
Той дишаше тежко. Лека влага изби по голия му торс, а изливащата се през открехнатите пердета слънчева светлина караше кожата му да лъщи. Не беше възбуден, а вбесен.
Желанието, което беше разпалил у нея, бързо се уталожи. Люси се вкопчи в облегалката на дивана.
— Малка мръсница — изръмжа той. — Останалите кучки като теб поне не използват сила, защото им е останала капчица благоприличие.
— Какви ги дрънкаш?
— Но ако искаш да си платиш, малката, давай. Ще се постарая да си заслужа парите.
Тя зяпна от възмущение.
