— Върви и кажи на Браг, за да видиш, че хич не ми пука. Но спипам ли те на някое друго шибано място, с теб е свършено.
Той я освободи от хватката си.
— Кучи син — каза тя, а очите й пламтяха яростно.
— В канавката ти е мястото, Мериан — отговори й той.
Шоз беше си тръгнал, когато зад тях се разнесе нечий тих глас.
— Здравей, майко. Видях те да идваш насам и се зачудих какво правиш тук.
Шоз се извърна, за да види една по-млада версия на Мериан — руса, със сини очи, без съмнение нейна дъщеря. Девойката му се усмихна много мило. Гласът й притежаваше същия непогрешим тон на добро възпитание.
— Здравейте.
Той кимна.
— Шоз е мой стар приятел, скъпа. — В гласа на Мериан се забеляза затаено раздразнение, когато представяше Шоз на дъщеря си Дарлийн.
— От Ню Йорк ли, мамо? — В тона на момичето се прокрадна лек укор. — От Ню Йорк ли сте, Шоз?
— Не.
— И аз така си помислих.
Тя отново се усмихна приятно. Смехът й беше възпитан. Той знаеше, че би била лесна плячка, отегчителна при това, но когато усети знойния полъх от гнева на Мериан, я покани на танц. Когато Дарлийн се съгласи с тих и кокетлив смях, без да откъсва големите си сини очи от лицето му, Шоз чу ясно съскането на майката.
— Толкова е горещо — заяви Люси, без да престава да си вее.
— Мога ли да ви донеса нещо, госпожице Люси? — запита Били.
— Бих искала чаша от онзи лош червен пунш, дето е подсилен с алкохол — примижа тя в лицето му.
— Аз ще го донеса — намеси се бързо Леон, но тонът му беше загрижен.
Когато той се отдалечи с горделива походка, Били го проследи с кръвнишки поглед.
— Какво ще кажете за парче торта?
— Пунш и торта — защо не? — съгласи се весело Люси.
Когато и Били се впусна да изпълнява поръчката й, тя се обърна към Джоана.
— Коя, по дяволите, е тази?
Джоана, твърде безлична в розовата си рокля в сравнение с пламтящото червено на Люси, проследи погледа на приятелката си.
— Срещала си се с Дарлийн. Не си ли спомняш?
— Не — кисело й отвърна Люси, въпреки че вече беше разпознала сестрата на Леон. Тя наблюдаваше с неприкрита ярост, смръщила в убийствен израз вежди, как Шоз и Дарлийн си проправяха път през тълпата, склонили глава един към друг.
— Тенът на тази кльощава блондинка е като на клисаво тесто — обяви Люси.
— Мисля, че е красива — каза Джоана.
— Има фигура на дванайсетгодишна — ядно й отвърна Люси.
— Защото ревнуваш.
Преди да успее да протестира, Никол се появи изневиделица и обгърна талията й с ръка. Изглеждаше много греховно в жълта мексиканска блуза, която оставяше раменете й изцяло открити, и широки пурпурни и златисти копринени фусти. На ушите си носеше огромни златни халки, които докосваха голите й рамена. Люси сметна, че външният й вид е твърде екзотичен — като на циганка.
— Кого ревнува Люси?
— Няма такова нещо — заяви Люси.
— Не изглеждаш много щастлива на рождения ден на дядо — обвини я Никол. — А празненството е страхотно! Кой има фигура на дванайсетгодишна?
Люси се намръщи, но погледът й отново откри Шоз и Дарлийн сред танцуващите. Никол проследи извивката на главата й.
— Дарлийн Клакстън — подсказа й Джоана.
— Не се тревожи — каза Никол. — Сладка е, но пред теб е едно нищо. А мъжът с нея?
Нямаше съмнение за кого питаше Никол, при което Люси остана потресена от порива на ревност, който изпита.
— Не е за тебе, Никол.
Братовчедка й я погледна засегнато.
— Смяташ, че не е мой тип? Напомня ми за татко и чичо Брет. — Тя потрепери театрално. — Не съм толкова глупава и нямам намерение да се забърквам с властен мъж. Всъщност нямам намерение да се женя изобщо.
Думите на Никол бяха нещо много повече от разиграване на спектакъл. Тя не само беше вироглава и дива, но и се бе провалила печално през първите няколко сезона на баловете в Лондон — дори преди избухването на последвалия скандал. Беше изпаднала в малко неудобно положение, след като нейната по- малка сестра, Реджина, вече беше получила няколко предложения, а Никол даже не беше осъществила дебюта си в обществото.
— И така — запита лукаво тя, — кой е мъжът?
— Паплач, наета на работа от дядо неотдавна — отговори раздразнено Люси. Не й се искаше да обсъжда Шоз с братовчедка си, защото Никол скоро щеше да се досети за всичко.
— Наистина ли? — подразни я Никол. — Много е хубав по един суров начин.
Пристигането на Леон спаси Люси от неудобството да отговаря.
— Благодаря ти, Леон — усмихна се широко тя, пое пунша и пресуши чашата до половина.
— По-полека, Люси — предупреди я той с неодобрение в гласа.
— Защо? — запита Люси. — Нали знаеш, че условностите ме отегчават.
Тя довърши чашата си, проследявайки Шоз и Дарлийн с очи. Бяха се доближили още повече един към друг, което й се стори върховна проява на лош вкус.
Леон взе чашата от ръката й.
— Какво ще кажеш за още един танц — запита с нисък глас той, — преди да си се подредила съвсем?
— Твърде ми е горещо — установи Люси. — Нали нямаш нищо против Никол да ме замести?
Сега, когато Шоз не я наблюдаваше повече, желанието й за танци се беше изпарило. Преди тя танцуваше за него, което я въодушевяваше.
Никол не би позволила на Леон да се освободи от налапаната вече стръв, затова той я поведе неохотно към танцуващото множество. Били се върна с няколко подбрани десерта и Люси опита от всеки. Когато свърши с дегустацията, Шоз и Дарлийн се бяха изпарили. Раздразнението й бе огромно. Тя претърси щателно тълпата. Къде ли бяха отишли?
— Искаш ли още пуши?
— Какво?
Когато Били повтори въпроса си, Люси кимна утвърдително. Тя знаеше къде са и какво вършат. Нямаше никакви съмнения. Нали не я засягаше — дори изпита огромно облекчение, когато той беше насочил вулгарното си ухажване към друг обект на внимание.
Стоеше изправена съвсем сама. Джоана я беше изоставила, а Били беше отишъл за още пунш. Тя сложи ръце на кръста си. Не би трябвало да шпионира, но… все пак щеше да отиде да види какво правеха.
Джоана нямаше намерение да шпионира, но Люси беше ангажирана както винаги със своите ухажори, затова тя се отдалечи в мрака по следите на красивия Шоз и флиртаджийката Дарлийн. Щеше й се
