Люси зяпна от изненада, но не помръдна, защото хватката му бе сякаш от желязо. Какво го ядоса? И защо гневът му изобщо не я плашеше? Разделена само на една ръка разстояние от него, тя не усети как погледът й се закова в чувствените му устни. Той изруга, изблъска я от себе си и закрачи неспирно нагоре- надолу. Този път нямаше грешка — разочарование й бе истинско. Бе поискала от него да я целуне. Странно, но чувствата й бяха уязвени. Тя отиде до близката грамада от камъни и седна върху един голям каменен блок. Ставите я боляха, а босите й нозе се бяха разранили в обувките. Шоз се бе извърнал. Тя се загледа в него и се зачуди какво му стана. Дали пък няма да го хванат и пратят обратно в затвора? Или пък щеше да свърши на въжето на палача? Не трябваше да я интересува, ала съдбата му не й бе безразлична. Не искаше да го види пак зад решетките, защото изведнъж почувства подсъзнателно, че не той е убил коняря. Той се извърна към нея.
— Ще ми направиш дупка в гърба с този поглед. — Люси се разсмя, но не отвърна очи от него. Изучаваше го спокойно и изпитателно. Това само усили раздразнението му. — Престани да ме гледаш така, госпожице Браг!
— Извинявай — каза тя и се надигна. Тонът, с който й говореше, я засегна отново.
— Да се махаме оттук. И без това прахосахме достатъчно време.
Той хвана коня за юздите. Люси видя как се опита да се протегне, сякаш да уталожи болката в гърба си. Превръзката на доктор Джоунс прозираше под ризата.
— Нека погледна това, Шоз — приближи се решително към него Люси.
— Защо ти е?
— Защото ще си сам, когато ме изоставиш, а раната трябва да се прегледа.
След кратко колебание той седна на една скала, разкопча ризата и я изхлузи от гърба си. Великолепен мъж, помисли си Люси, останала за миг хипнотизирана от мускулестото и изваяно тяло. Насочи мислите си в друга посока и се захвана внимателно да развързва бинта. Превръзката беше прашна и замърсена отвън, затова тя се зарадва да види под марлята чиста рана, осеяна само тук там със следи от антисептичното лекарство. Беше хванала коричка и очевидно оздравяваше бързо. Не се забелязваха никакви следи от инфекция.
— Изглежда добре — каза тя и захвърли мръсните превръзки в прахта. Дланта й погали рамото му. Усещането бе като от допира до гладка, топла коприна. — Боли ли?
— Сега не — изправи се внезапно той. — Да вървим. Колкото по-бързо стигнем до Каситас, толкова по-добре.
Не го бе грижа, че няма да се видят повече. Люси си спомни, че е човек извън закона, престъпник, очевидно закоравял. Въпреки че не я нарани, това съвсем не бе основателна причина да му съчувства. Не бяха дошли тука на пикник. Той я похити, за да я използва. Ала основното, което я вълнуваше, бе предстоящата раздяла. Потеглиха към Каситас, а опасните й мисли бяха единствено за него. Шоз беше най- привлекателният мъж, когото бе срещала. Тялото му разгаряше в нея чувственост и желание. Знаеше го от опит и не можеше да се примири със загубата. Осъзнаваше, че е лоша, покварена и скандална, но го искаше. Желаеше неговите целувки, грубия му допир, начина, по който я любеше, повече от всичко друго. Никога не й бяха отказвали нищо, а сега щяха да я лишат от всичко. В продължение на цяла миля тя се опитваше да оспори съвсем вяло обзелите я настроения. И така успя да реши внезапно, веднъж завинаги да не се възправя срещу самата себе си и да не подлага на съмнение собствената си воля. След взетото решение изпита върховно вълнение, което я изпълни с непоколебимост.
— Усещам как червенокосата ти глава ще се пръсне от мисли — изръмжа той.
— Тъкмо си мислех за теб — каза тя и се извърна с лице към него. Той настръхна и я придърпа още по-плътно към голия си торс. Устните му се докоснаха до ухото й.
— Мислиш си как ще намажа въжето?
— Не — отговори му кротко тя, — нито за миг.
Той рязко закова коня.
— Каква игра играеш — притисна я още по-силно той.
— Не играя нищо — едва успя да каже тя. Той я отпусна леко, но натискът на голото му тяло към гърба й бе все още осезаем. Конят под тях показваше признаци на нервност.
— Не смятам, че разчитам погрешно сигналите ти, нали?
Сърцето й заби лудо, и за момент тя на успя да поговори.
— Шоз, аз… — Люси не знаеше как да продължи.
— Единственото, за което мечтаеш, е отмъщение.
Гласът му трепереше от ярост. Тя бе поразена от силата на неговия гняв. Нетърпимият му тон я оскърби и изтръгна сълзи от очите й. Не й остана време за размисъл, защото в следващия миг той я целуна. Грубо, болезнено, насилнически. В действието му нямаше нищо изискано, затова Люси се опита да го отблъсне с ръце. Като че поместваше огромна канара. Той размаза устата й с груба целувка и тя си помисли, че не ще може да я понесе. Изведнъж всичко се промени. Устните му застинаха, а когато я целуна отново, допирът му беше недоловим като шепот, толкова гальовен и възбуждащ, колкото грубиянски преди това. Във вените й лумна бясно желание. Ръката му започна да я гали навсякъде. Тя се вкопчи в него, изпъната като струна, докато езикът й се съедини с неговия. Потребността да се любят я прободе така безмилостно, че едва не загуби свяст. Конят, изпръхтя и сякаш приземи Шоз в реалността. Без да престава да скимти от страст, Люси се домогна до устните му. Изведнъж той я сграбчи за косата и я възпря.
— Достатъчно. — Тя изплува отново на повърхността от дълбоката бездна, в която се бе гмурнала, и пое дълбоко въздух. Той я гледаше с изгарящ поглед. — Би могла да изкушиш и светец — изрече грубо. — А още по-лесно грешник като мен.
— Знам — отвърна тя.
— Какво искаш да кажеш? — сбърчи чело той. — Не мога да разбера накъде биеш.
Люси се изчерви. Беше много по-трудно, отколкото си го представяше. Как би могла да го привлече по-изтънчено? Докосна го по бузата.
— Никога няма да се видим отново, Шоз.
— По този начин ли смяташ да си вземеш сбогом? — запита невярващо той. Тя кимна, а руменината й се сгъсти още повече. — Не мога да разбера какво си просиш.
— Знаеш по-добре от мен какво. — Той се вкамени, неспособен да каже нищо. — Тогава никой не разбра — продължи тя, — няма да разберат и сега.
— Премислила ли си всичко добре?
— Да.
— И няма да излъжеш татко, че съм те изнасилил?
— Естествено, че не, това би ме унищожило.
Той се изхлузи от коня заедно с нея. Люси се озова в ръцете му и посрещна с гърди и бедра тялото му.
— Защо не ми каза досега, че си го искала? — изхриптя той.
Люси не намери приемливо обяснение. Той я прихвана изотзад, издигна я нагоре и я изтика към едно дърво. Устните му жадно поглъщаха нейните. Люси се вкопчи в широките му рамене, докато той я целуваше и се отъркваше о нея. Запъхтяното му дишане се чуваше отчетливо. Тя самата едва успяваше да си поеме дъх. Поклащането на тялото му бе така недвусмислено и неустоимо, че тя го задърпа, за да е по-близо до нея. Едната му ръка се намери изведнъж под полата, между краката й, под гащичките й. Той я потърка ловко и плавно, разтваряйки бедрата й, готов да се настани между тях.
— Надявам се, че си готова — дрезгаво каза той, — защото аз със сигурност съм.
Люси едва успя да осъзнае какво й казва, защото докосването му бе като зов едновременно от ада и рая. Той сграбчи единия й крак и го уви около кръста си. Тя не разбра какво става, докато той не проникна здраво и дълбоко в нея. Тя изпищя изненадано, но той не й обърна внимание, а вдигна и другия й крак, така че тя го обхвана напълно около кръста с гръб към дървото. Когато той започна да навлиза в нея, виковете й отстъпиха място на приглушено стенание. В мислите си тя го молеше за още. Той шепнеше в ушите й неразбираеми обещания. Изведнъж всичко загуби значение и тя експлодира подобно на вулкан. Той зарови лице в шията й с глухо стенание. Яснотата започна да се възвръща и тя почувства как той се освободи в нея. Ноктите й браздяха дълбоко раменете му, а краката й отказваха да го пуснат. Той се отпусна върху й, след което бавно свали бедрата й надолу. Преди още да открие, че не може да стои изправена, Люси се
