гол до кръста, току-що изкъпан и с все още влажна коса. Понадигна се, когато Кармен със свиреп израз едва не изтръгна вратичката на едно шкафче. Люси не го погледна, но знаеше, че той я наблюдава внимателно.
Кармен мърмореше гневно, докато преравяше дрехите си един, втори, трети път. Изви се с рязко движение, при което полата й описа широка дъга и откри чифт хубави крака.
Отвори уста, за да подхване поредната тирада, но думите заседнаха в гърлото й, когато видя начина, по който Шоз фиксираше Люси. Тя го сграбчи за ръката.
— Защо трябва да й давам от моите дрехи?
— Защото аз казвам така.
Кармен се нацупи и измъкна една яркооранжева блуза, за която Люси сметна, че ще изглежда ужасно в комбинация с червеникавата й коса. После добави и една грозновата кафява рокля от вълна, твърде неподходяща за времето навън, и й ги подхвърли с триумфална усмивка.
— Вземай.
Шоз стана, избута я встрани и започна собственоръчно да преглежда съдържанието на шкафа. Кармен се развика и занарежда шумно, но той не й обърна внимание. Най-после се спря на една зелена блуза, която Люси оцени като много подходяща за външността й. Последва червена фуста и обагрена в цветовете на дъгата пола. После Шоз отиде до съседното бюро и отвори едно чекмедже. Този път Кармен се опита да не реагира толкова бурно.
— Не можеш да й дадеш от красивото ми копринено бельо!
— Защо не? Аз съм ти го купувал.
Той подбра един чифт страхотно бели, къси и богато гарнирани с дантели долни гащи и ги прибави към купчината дрехи на леглото.
— Съжалявам, принцесо, но Кармен не носи ризи, камизоли, корсети и други тям подобни, по които дамите като теб толкова припадат.
— Разбира се, че не би и могла — отбеляза сухо Люси, взе дрехите и му обърна гръб, вирнала високо глава. Вътре в себе си можеше да бъде кълбо от изтъкани до скъсване нерви, но външно реши да показва само аристократично презрение и достойнство. Тя беше Люси Браг от клана Браг, така добре познат в Ню Йорк и Тексас, и щеше да бъде трижди проклета, ако позволеше на някой да го забрави.
Влезе в своята стая и затвори вратата след себе си. Отново се бе разтреперила. Доближи се до бюрото и се огледа мрачно в окаченото на стената кръгло огледало. Грешка от нейна страна. Очакванията й от предполагаемата гледка бяха далеч надминати. На всичко отгоре екзотичният и еротичен външен вид на Кармен не преставаше да я тормози.
Люси разбираше, че никога не бе изглеждала по-зле, но това нямаше никакво значение в тази дупка. Лицето й бе потно и покрито с прах и мръсотия. Косата висеше отзад на конска опашка, а множество непокорни кичури се ветрееха във всички посоки. От падането в клисурата бузата й бе цялата издрана. Тя се измъкна от опърпаното си елече и го пусна на земята, купчината от дрехи на пода нарасна значително, докато Люси не остана само по тънка долна риза и една от подкъсените си фусти.
Видът й бе толкова безсрамен, колкото и на Кармен. Люси издаде ханш, постави ръка на него и се изпъчи напред. Гърдите й бяха стегнати и налети и изпъваха тънката риза така, че фината и скъпа материя да очертае ясно съвършената им форма. Зърната й прозираха подобно на две тъмни сенки и започваха да стават твърди и вирнати нагоре. Люси прецени размера на тънката си талия — шестдесетина сантиметра, които отговаряха напълно на нейните метър и осемдесет височина. Ефектът се подсилваше допълнително от широките й рамене. Изпита лек пристъп на самодоволство. Нямаше нещо, което Кармен да притежава, а тя не. Просто онази си беше родена мръсница, която обича да се показва, докато Люси си оставаше потомствена дама и аристократка, даже нещо повече, наследница на цяла империя. Тя възнагради отражението си с доволна усмивка.
— Сложи си нещо.
Тя рязко се извърна, за да срещне гневното изражение на Шоз. Замръзна на място, когато погледът му се спря върху едва прикритите й гърди. Той вдигна елечето й от пода и й го подхвърли. Тя побърза да се прикрие, защото зад рамото на Шоз надничаше едно похотливо мъжко лице. Шоз я изгледа мрачно и отстъпи встрани, за да даде възможност на двама мургави и прашни мъже да внесат стара дървена вана.
Непознатите имаха противен вид, характерен за най-пропаднали отрепки, затова Люси се престори, че не ги забелязва. За разлика от нея мъжете я виждаха добре и се стараеха да разберат колкото може по-добре какво се крие зад продрания елек и скъсан фустан. Тогава Шоз ги подкани да побързат.
Двамата сведоха поглед, оставиха ваната на земята и бързо се изнизаха навън. Уплашиха Люси така, както Шоз никога не го беше правил. Тя вдигна големите си сини очи към него.
Той затвори вратата с ритник. Звукът отекна като гръм, разцепил небето точно над нея.
— Това не ти е Парадайз! — изкрещя й той.
— Сигурна съм, че не е — стреснато каза тя.
За свой ужас усети, че гласът й е разтреперан и е готова да се разплаче. Седна върху леглото, а елечето се свлече в скута й. Опита се да възвърне равновесие. По-скоро би умряла, отколкото да му позволи да разбере колко е разстроена.
— Люси…
Напрегнатият му тон я накара да го погледне. Очите му се заковаха в нея. Против волята си тя остана запленена за един безкраен миг, докато вътрешно изпитваше желание да закрещи в лицето му, че е негодник и лъжец, женен при това. Люси се съвзе и се скри отново зад елечето си.
Той също възвърна спокойствието си.
— Недей да се перчиш — не и тук!
— Да се перча?
Беше станала на крака. Той ли щеше да я обвинява, че кокетничи, докато жена му парадираше наоколо без риза, без корсети всичко останало?!
— Мога да държа изкъсо хората си — каза той и посочи към почти голите й гърди, — но не и след нечестиви провокации.
— Нечестиви провокации!
— Освен ако не са били предназначени за мен?
Тя го замери с дрехата. Той я хвана и я запрати на пода.
— Надуто магаре! — каза тя и го зашлеви с все сила в лицето.
Изведнъж й олекна. Беше си го заслужил не заради обвиненията, че прави фасони, а заради това, че е женен. Той беше като зашеметен. Остана за известно време неподвижен, невярващ, сякаш изчакваше ехото от звучния шамар да заглъхне. Изведнъж осъзнала стореното, Люси заотстъпва назад, но леглото се изпречи на пътя й и тя седна тежко отгоре му.
Не остана дълго така, защото той я притегли към себе си и тя усети всеки инч от мускулестото му тяло.
— Кучка — каза той и я целуна.
Люси не искаше да я целуват. Устата му беше толкова твърда и нападателна, че тя отказа да разтвори своята. Всичко в него стана грубо и агресивно, затова Люси се опита да се отскубне от твърде интимния допир, но той не й позволи. Вместо това я прихвана изотзад и я притисна към жарката и корава издутина в джинсите си.
За щастие, а Люси оценяваше късмета си, защото разбираше, че не може да му противостои, единият от мъжете почука на вратата и повика Шоз. И двамата се умириха, неспособни да си поемат дъх. Той я избута грубо от себе си, взе елечето й от земята и го тикна в ръцете й. Люси го грабна и мигом се дръпна на безопасно разстояние. Мъжът влезе с две кофи, които вдигаха пара, последван от приятеля си, който също носеше кофи, но със студена вода.
Шоз напусна стаята с дълги и тежки крачки, след като двамата напълниха ваната догоре. Тя чу как вратата на съседната стая се затваря с трясък. За известно време не посмя да мръдне. Бандитите й се бяха ухилили, преди да излязат. Люси се втурна към вратата и я затвори. Добре поне, че имаше резе.
Облегна се с гръб към вратата, неспособна да се овладее. Гняв, страх и дори желание се смесваха в смазващ емоционален товар. Измина дълго време, преди да се успокои достатъчно, за да се съблече и
