направят. Пулсът й се ускори, но мъжът не каза нищо, а заработи уверено и бързо, сякаш беше намествал изкълчено цял живот. Тя започна да се отпуска, докато го наблюдаваше. Щеше ли да бъде така добронамерен, ако имаше намерение да ги нарани? Навярно тя драматизираше положението повече от необходимото. Като се изключи грубиянщината, той не им беше сторил никакво зло.
Джоана изглеждаше глуха за болката. Начинът, по който гледаше смуглото лице на скитника, внезапно върна Люси в настоящето. В действителност не беше красавец, въпреки че профилът му би могъл да бъде творение на голям майстор. Тя призна с неудоволствие, че непознатият беше привлекателен по необикновен, груб и заплашителен начин.
— Така по-добре ли е? — запита той.
Джоана кимна и промълви обичайните думи на благодарност. Той я взе на ръце, без дори да иска съгласието й. Тя се вкопчи в него, докато я отнасяше обратно към лагерния огън. Ядът на Люси се усили, но тя не пожела да се запита за причината.
— По-добре ли си? — имитира го подигравателно тя, докато ги следваше.
Когато се върна, Джоана се беше разположила удобно върху постелката на непознатия, а той поддържаше огъня. Изгледа я през тънките процепи на свитите си очи. Тя не му остана длъжна и отвърна на погледа му с ръце на хълбоците. Мъжът бръкна в една от торбите и й подхвърли консерва, която Люси едва успя да хване. После изръси от другата торба тиган и отварачка.
— Започвай да готвиш — каза той.
— Защо пък аз? — наежи се Люси.
— Защото приятелката ти е ранена.
— Ами ти?
— Ти си жената.
Люси никога не беше отваряла консерва през живота си. Не мислеше да го прави и сега. Отношението му бе оскърбително. Тя му запрати консервата обратно.
— Отказвам да ти прислужвам — озъби се тя. — За твоя информация жените са равни на мъжете по всички линии. Така че можеш да си готвиш сам.
— Жените били равни на мъжете — разсмя се той.
Присмиваше й се, без Люси да може да разбере злонамерения намек.
— По всички линии. Но не очаквам човек от горските пущинаци като теб да е запознат с такива либерални възгледи.
— Аз съм истински либерал — отвърна той, без да престава да се смее. — Ако дойдеш тук, ще ти покажа колко съм либерален и ще можем да проверим на практика твоята теория за равенството.
— Шегувате се с нещо, което не разбирате.
Когато той стана, усмивката му бе изчезнала.
— Като си толкова равнопоставена, принцесо, защо не се просна ти в прахоляка да оправиш лъскавата купчина метал?
Люси се изчерви.
— Ти не вярваш в равенството, а в потеклото.
— Не е истина. Майка ми е видната суфражетка Грейс Бр…
Люси не се осмели да разкрие фамилията си в случай, че той се окажеше толкова неморален, колкото изглеждаше. Неспособна да продължи, тя се вторачи в него.
— По дяволите равенството. Започвай да готвиш, ако искаш да ядеш.
— Преяла съм.
— Може би понички с чер хайвер?
— Обядвахме до насита днес следобед в Сан Антонио — излъга тя.
— Много добре — каза той и отвори консервата.
Люси не можа да повярва, че се наложи толкова лесно. Разгорещена от спора, тя приседна до Джоана, която неусетно беше заспала. Стомахът й започна да къркори при вида на месото и сушения боб, но се надяваше той да не разбере. Гозбата не изглеждаше апетитно, но ухаеше чудесно. Истината бе, че двете с Джоана само бяха закусили нея сутрин. Люси съжали, че не можеше да върне лъжата назад, но нямаше да позволи за нищо на света той да разбере, че е гладна. Мъжът съсредоточено бъркаше в съда, без да поглежда към нея. Само веднъж вдигна глава и се заслуша в протяжния вой на самотен вълк. Люси реши да се държи непринудено, докато той се хранеше. Мъжът смъкна яденето от огъня и започна да яде направо от тигана. Тя остана слисана от обноските му, а когато осъзна, че той нямаше никакво намерение да я покани, неволно отрони дълбока въздишка. Непознатият се обърна рязко и я погледна въпросително. Тя се надигна разтреперана.
— Ще отида да се измия преди лягане — каза Люси и се отдалечи припряно.
Потокът беше съвсем малък, само една тънка кална струйка, скрита зад малка горичка от недорасли дървета. Тя гребна вода и я плисна на лицето си с мисълта какъв ужасен човек бе той. Във вените му нямаше нито капка благородническа кръв — да се храни пред нея, без да я покани! Люси откри съкрушена колко мръсна беше водата и се отпусна върху глинестия бряг. Нозете й пулсираха, умираше от глад, беше мръсна и усещаше как се разплаква.
След като подсмръкна веднъж-дваж, тя се почувства по-добре. Всичко ще мине, каза си, и внимателно изтри очи. Скоро щеше да си бъде при дядо Дерек, мислейки за преживяното като за лош сън. Споменът за авантюрата щеше да я кара винаги да избухва в смях.
Изведнъж чу шум.
Какво беше това грухтящо същество — животно или човек?
4
Защо се бавеше толкова?
Погледът му обхвана осветения от огъня кръг, безучастно подмина спящата Джоана и се постара да проникне в отвъдния мрак, но не успя да пробие нощната тъма. Беше чул плясък на вода и женски плач, но в момента до ушите му не достигаше нищо освен крясъка на самотни кукумявки. Стори му се, че е заминала преди доста време, но в действителност бяха изминали само десетина минути. Трябваше да прояви търпение, защото знаеше, че то е начин за оцеляване. Въображението му извика жестоки с яснотата и яркостта си образи. Представи си я как разкопчава блузата си и оголва налетите бели гърди. Изправи се нервно и закрачи напред-назад, защото не беше свикнал да изпада в такива затруднения. Беше разглезен от жените. Всички без изключение го намираха за неустоим. Доколкото си спомняше, не бе срещал никоя, която да му се опре. Но тази… Богаташка глезла — той не харесваше такива. Много малко жени му допадаха и Люси не беше сред тях. Познаваше нейната порода. Беше се отказал от дами като нея и Мериан много отдавна.
Тя, естествено, го желаеше, помисли си усмихнат той. Презираше го и го считаше за пропаднал, но го искаше. Можеше да я има само с едно мръдване на малкия си пръст, защото усещаше прекрасно как тя си умира да му показва своите хубави крачета. Напуши го смях. Крака! Сякаш бяха достатъчни, да възбудят мъж като него. Напоените й от пот елек и блуза можеха да свършат повече работа.
Не го възпираше благоприличието, защото той не познаваше това чувство. В известен смисъл момичето му напомняше съвсем слабо на доведената му сестра Кристина — тъмно руса и красива, същинско сърдечно терзание, малко разглезена и арогантна, но със златно сърце. Въздържаше се заради приликата на принцесата със сестра му и поради младостта й.
Той не обичаше девственици. По този въпрос обаче съществуваха известни съмнения. Нямаше да се изненада, ако тази дебютантка във висшето общество съвсем не е вода ненапита. Той заора в земята върха на износения си ботуш. Дали не беше заспала? Или се опитваше отново да избяга?
Тази мисъл го откъсна от бляновете и го накара да се спусне в мрака след нея. Придвижваше се леко, като се стремеше съзнателно да не вдига шум, защото беше три-четвърти апах, възпитаван едновременно според традициите на индианския си корен и западната цивилизация. Още повече, че последните пет години бяха наложили върху него отпечатък на непрекъсната бдителност. Предпазливостта се беше превърнала в
