да се върне в своята стая и да седне на леглото будна и сама.
Тя преглътна. Въпреки твърдата решимост сега цялото й същество бе завладяно от хлапашко малодушие. Тя вдигна колебливо ръка, за да почука на вратата.
— Колко време смяташ да стоиш така? — долетя отчетливо гласът на Слейд.
Реджина подскочи от изненада. До момента дори не беше предполагала, че е възможно присъствието й да бъде забелязано. Кръвта се отдръпна от лицето й. Почувства се като хлапак, уловен да върши нечувани пакости.
Слейд се изправи и впери нетрепващ поглед в нея. Стойката на тялото му беше решителна, а очите му излъчваха опасен блясък. Приличаше на човек, готов за люта битка.
Прииска й се да избяга. Но не можеше.
— С-Слейд.
— Какво си мислиш че правиш?
— Аз… — Гласът й изневеряваше. — Н-не мога да з-заспя.
Той направи крачка към нея и се закова на място. Остана там, в средата на стаята, окъпан от ярката лунна светлина. Прозрачната мрежа разделяше пространството помежду им. Погледът му обходи бавно фигурата и от главата до петите. Веждите му се свъсиха гневно.
— Едва ли ще заспиш, ако стоиш права пред стаята ми.
Реджина остана изумена. Беше стигнала толкова далече, а Слейд отказваше дори да я покани в стаята си. В съзнанието й неканен изплува споменът за официалната вечеря след сватбеното тържество. През цялото време той бе седял до нея почти без да говори. Не беше груб, а напрегнат и затворен в себе си. И кой знае защо, не беше докоснал нито шампанското, нито виното, което му беше сервирано. Тогава Реджина беше твърде погълната от собствените си мисли, за да се опита да проумее причините за поведението му. А сега дори не се осмеляваше да гадае.
— И какво, по дяволите, правиш пред вратата на моята стая?
— Аз… — В момента беше неспособна да изтъкне каквато и да било разумна причина. Лицето й пламна отново. Той я гледаше решително и нито за миг не измести погледа си от лицето й. Изражението му беше мрачно.
Опитът й да пророни и дума се оказа обречен на провал. Погледът й неизменно се плъзгаше по голото му, влажно от пот, тяло, по гладкия му твърд корем. Никога преди не беше виждала мъж по бельо. Но това не беше просто някой мъж — беше нейният съпруг, човекът, когото обичаше. Шортите му привличаха вниманието й, както магнитът привлича метал. Ленената материя беше тъмна и непроницаема за нейния поглед.
— Връщай се в стаята си — нареди й Слейд.
— Д-днес е нашата първа брачна нощ.
Лицето му потъмня от гняв.
— Мислиш ли, че не го знам?
Ужас изпълни душата й.
— Няма ли да ме поканиш да вляза?
Погледът му се плъзна по фигурата й.
— Не. Върви си. Ще се видим на закуска.
Реджина беше повече от шокирана.
Въпреки острите си думи Слейд не й обърна гръб. Всъщност той изобщо не се и помръдна. Краката му все още бяха раздалечени в отбранителна поза. Диафрагмата му се повдигайте учестено и неравномерно. Оскъдните му слипове изглеждаха препълнени, ленената материя заплашваше да се пръсне.
— Предупреждавам те — изръмжа Слейд.
Реджина преглътна мъчително. Жените трябваше да се подчиняват на съпрузите си. Но ако го послушаше сега, всичките й мечти щяха да рухнат в прахта. Не можеше да проумее защо Слейд я отпраща, но женският й инстинкт й подсказваше, че думите са в противоречие с чувствата му. Вкопчила пръсти във вратата, тя я отвори и направи решителната крачка напред.
Очите му се разшириха.
— Какво си мислиш, че правиш?
А после я погледна, сякаш виждаше всичко през ефирната материя на нощницата й.
Реджина си припомни, че отдолу не носи абсолютно нищо. Лицето й се обагри в руменина. Странна топлина и непозната влага пареха между краката й, където в момента плътта й пулсираше болезнено. Тя обгърна гърдите си с ръце.
— Това е нашата първа брачна нощ.
— О, не! — възкликна гневно Слейд. — Върви си! Махай се! Веднага!
Реджина не вярваше на ушите си.
— Какво?
— Чу ме правилно — изрече сковано той. Лицето му пламтеше повече от нейното. Капчиците пот по кожата му се сгъстиха. — Вън! Излизай!
Реджина нямаше време за размисъл. Ако някога трябваше да действа, това беше най-подходящият момент. И тя го направи. Гъвкавото й тяло се приближи към него, а ръцете й се озоваха върху влажните му твърди гърди.
Слейд се напрегна. Явно не вярваше на очите си.
— Т-тази вечер т-трябва да бъдем заедно — едва успя да промълви Реджина.
Слейд сякаш се съвзе и вкопчи болезнено пръсти в китките й.
— Не.
Реджина не чувстваше болката в ръцете си. Бедрата й се отъркаха в неговите. Кръвта сякаш кипна във вените й, По тялото й мина мъчителна тръпка. Тя поклати глава, неспособна да говори, и се притисна към него.
В следващия миг слабините им се срещнаха — пламък срещу пламък, с надежда и жар. Слейд потръпна.
Реджина простена, изумена от странното чувство.
Слейд стисна решително зъби.
— Не го прави! — Но не се отдръпна от нея.
— Кое? — попита Реджина, натежала от сласт. Клепките й трепнаха и се затвориха. Бедрата й сякаш се събуждаха за свой собствен живот, неистово притиснати към твърдата му мъжественост. Гърдите й се повдигаха учестено и докосваха голата му плът. Нощницата прилепна безпомощно към тялото й, влажна от пот и напълно прозрачна.
Слейд не се помръдна, но тялото му пулсираше, опряно плътно в нейното. Облян в лепкава пот, той се бореше за всяка глътка въздух. Ръцете му се вкопчиха още по-здраво в китките й. Реджина простена, но не от болка. Той отдръпна тялото й на инч разстояние от своето.
— Не мога да повярвам. — Гласът му беше приглушен и плътен. — Аз съм в ролята на светеца, а ти си глупачката.
Реджина отвори очи. Сърцето й сякаш замря, а после заблъска безумно в гърдите й. Не беше очаквала да види такава несдържана страст в очите му; не беше готова да зърне такова диво обещание. Краката й се подкосиха. Погледът му се плъзна по тялото й, спря се подробно на щръкналите зърна на гърдите й, на болезнената гънка между бедрата й. Реджина се досети, че очите му проникват през ефирната материя. От устните й се изплъзна несдържан стон. Не можеше да понесе огромното разстояние между телата им. Опита се да се откъсне от желязната хватка на ръцете му, да почувства първичната сила на гърдите му.
— Предавам се — прошепна Слейд, очите му проблеснаха с опасен пламък, гласът му съдържаше грубо предупреждение.
Той обгърна лицето й в топлите си длани и започна да я целува така, както мъж целува жена, която обича от цялата си душа и която не е виждал от много дълго време.
Реджина простена, обгърна раменете му и се потопи в магията на жадните му устни. Тази целувка не беше мека, нежна или закачлива. Нямаше нищо общо с целувката, която бяха споделили на път за Мирамар. Не приличаше и на онази, която я остави зашеметена на брега. Тази целувка не познаваше граници и
