Реджина поднесе лицето си за топлата целувка на възрастния човек. Погледът на Слейд беше интимен, гласът му — дрезгаво приглушен. Опитваше се да разгадае странното му настроение. Внимателно го наблюдаваше, докато прекосяваше помещението, и уверено се насочваше към нея. И ако преди миг сърцето й се обръщаше от новото вълнение, то сега препускаше в галоп.
Слейд беше поразително красив, невероятно елегантен, непривично изискан. Струваше й се убийствено привлекателен.
Никога преди не го беше виждала, облечен във вечерен фрак. Как бе могла дори за миг да си помисли, че този човек няма да се чувства комфортно в нейните среди? Той щеше да подхожда на всякакви среди, щеше да се чувства у дома си дори на аудиенция при кралицата.
Слейд се закова до нея, без да направи и опит да я докосне.
— Здравей, Реджина.
За миг двамата останаха безмълвни, вторачени един в друг. И тогава се намеси Едуард. Той пристъпи уверено напред и се изправи срещу Реджина.
— Опасявам се, че ще се наложи да прекъсна тази трогателна среща. — Той се усмихна любезно, пое ръката на Реджина и кавалерски я целуна. — Ако брат ми е онемял от изумление, това е напълно разбираемо, сестричке. Тази вечер ти си по-очарователна от всякога. Когато Слейд те представи на градската общност, несъмнено ще избухне истински фурор.
Реджина се изчерви, но така и не успя да откъсне поглед от Слейд. За нейна изненада той меко промълви:
— Брат ми е напълно прав.
Това беше комплимент! Реджина бе толкова развълнувана, че щеше да избухне в сълзи. Тя извърна бързо глава, за да прикрие мощните емоции, които простичките думи незабавно извикаха в душата й. Едва сега напълно осъзнаваше, че е като мек памук в ръцете на този мъж. Преди време бе наранил дълбоко чувствата й; сега й доставяше райско удоволствие. Реджина се боеше — боеше се да не остане отново наранена, ако позволеше този брак да продължи. Но как би могла да му откаже един последен шанс? И нима присъствието й тук тази вечер не показваше, че вече е взела своето решение?
Настаниха се в салона с по чашка аперитив в ръка. Въпреки че разговорът се водеше основно от Чарлз, който умело насочваше вниманието предимно към нея, Реджина чувстваше наелектризиращото присъствие на Слейд, който бе избрал стола точно до нея. Макар вече да бе узнала, че съпругът й води двойствен живот, очакваше да види у него поне намек за предишния Слейд. Но до нея седеше напълно нов човек. Напрежението, което бликаше от тялото му, нямаше нищо общо с онзи гняв. Беше достатъчно зряла, за да проумее, че съзнанието му е обсебено единствено от нея.
— Как ти се струва нашият прекрасен град, мила моя?
— Обожавам го. Винаги съм го харесвала. Често идвах тук преди, за да навестявам своите роднини, семейство Д’Аршан.
— О, да. Брет и неговата съпруга са наистина прекрасни хора. Кажи ми сега, познаваш ли добре града?
— Не твърде.
Чарлз веднага се обърна към Слейд.
— Допускаш сериозен пропуск, синко. Пренебрегваш прекрасната си съпруга, за да се грижиш за моите дела. Това трябва незабавно да се промени.
За нейна изненада Слейд се усмихна.
— Напълно си прав, Чарлз.
Чарлз отвърна на усмивката му.
— Защо не й покажеш града? Заведи я в консерваторията, покажи й вкусните деликатеси и пенливо вино на „Кърми стрийт“, обиколете нашите музеи и арт галерии. Заведи я и в китайския квартал. Ходила ли си някога в китайския квартал?
— Не.
— Струва си да се види.
Реджина погледна колебливо съпруга си. Идеята той да я разведе из града й се струваше вълнуващо примамлива, макар да се предполагаше, че няма търпение да получи развод. С всяка изминала секунда разрушителните й намерения избледняваха.
В момента го гледаше втренчено. Не можеше да прикрие изумлението си. Това не беше мъжът, за когото се омъжи в Мирамар — видът му в момента беше най-красноречивото доказателство за това. При всяка тяхна среща, откакто бе пристигнала в града, той сякаш разкриваше нови и нови страни от загадъчната си личност, които не бе забелязвала досега. Копнееше да узнае още, всичко за него.
— Какво ще правиш утре? — попита я внезапно той с напрегнато изражение на лицето.
Реджина с мъка осъзна, че е почти неспособна да му отговори.
— Н-нищо — заекна тя и потръпна от силата на погледа му. — Искам да кажа, че нямам конкретни планове за деня.
— Ще те взема в десет.
Трябваше да му откаже. Разумът й нашепваше, че още в този момент трябва да стане и да напусне този дом. Присъствието на Слейд й се струваше по-опасно от всякога. Истината беше, че от момента, в който за пръв път го зърна, този мъж я очароваше, хипнотизираше я. Караше я да забрави всичко останало, включително колко болезнено бе наранил душата й. Реджина обаче последва зова на сърцето си, с надеждата, че по-късно няма да съжалява за малодушното си отстъпление.
— Ще бъда готова.
Очите на Слейд проблеснаха, изпълнени с чувства, които Реджина се боеше да назове. Надяваше се да са нещо повече от обичайното мъжко задоволство. А Чарлз плесна одобрително с ръце.
— Много добре! А теб, Слейд, не искам да те виждам в офиса през остатъка от седмицата.
На вечерята Чарлз помоли Реджина да седне отдясно на него като почетен гост. През цялото време възрастният човек беше усмихнат и очевидно изключително доволен да домакинства на това приятно събиране на семейството и техни близки приятели. Слейд небрежно се настани на стола до нея. Срещу нея седеше Ксандрия, която изглеждаше зашеметяваща в кървавочервената си рокля с дълбоко деколте. До нея се разположи Едуард, очарователен, както винаги, и ослепителен в бялото си официално сако и черна вратовръзка.
Вечерята беше превъзходна — истинско кулинарно чудо, сътворено от ръцете на готвача французин. Подредбата на масата и обслужването бяха безупречни. Блюдата бяха поднесени върху белгийска ленена покривка във френски кристал и изискан порцелан. В центъра бе разположена изящна ваза с тропически цветя. Сякаш Реджина се намираше в някой изискан аристократичен дом в Лондон.
По време на вечерята съпругът й остана мълчалив, но мълчанието му не бе така потискащо, както в Мирамар. От една страна, изглеждаше й по-отпуснат и спокоен, отколкото някога го бе виждала; от друга страна, Реджина инстинктивно долавяше, че той се притеснява от присъствието й не по-малко, отколкото тя от неговото.
Разговорът се лееше свободно и от прекрасните вина „Бордо“ и „Совиньон“, и двете от прочутите винарни „Ротшилд“ във Франция. Чарлз, Ксандрия и Едуард до насита се насладиха на вкуса на божествения еликсир. Когато накрая им поднесоха десерта, Ксандрия каза:
— Татко, какво ще кажеш вие, господата, да не се оттегляте след вечеря в библиотеката, за да вземем заедно по едно последно питие?
— Нямам нищо против. — Чарлз погледна въпросително Едуард и Слейд. — Какво ще кажете, джентълмени?
— Аз съм съгласен — отвърна провлечено Едуард и извърна лениво поглед към сияещата Ксандрия. — Компанията определено ми допада.
Тя му се усмихна топло.
— На теб винаги ти допада компанията на красиви жени — каза сухо Слейд и се намести удобно на стола си. Очите на Реджина се разшириха, когато почувства допира на ръката му.
— За разлика от теб — отвърна Едуард развеселен, — който не би обърнал внимание, дори ако най- красивата жена на света влезе в помещението.
Слейд се усмихна.
