голите й бедра и смъкваше ефирните бели гащички от нея.
Реджина нямаше избор. Едната му ръка уверено я направляваше и я притискаше надолу и напред. Ръцете й се вкопчиха безпомощно в дървената облегалка на стола.
Слейд целуваше бясно врата й и притискаше възбудения си член към голия й гръб. Реджина простена и се изви в остра дъга, за да му позволи да плъзне горещата си длан по чувствителната кожа на бедрата й и нагоре между тях. Несдържан вик се изтръгна от устните й, когато ръката му притисна пламналата плът между краката й. Този път Слейд вкара в нея два пръста — грубо и настъпателно.
Реджина се гърчеше сдържано. Стоновете й едва бяха заглъхнали, когато задавеният й хленч отекна глухо в помещението. Тя беше ужасена, дълбоко потресена от несдържаната какофония от звуци, която сама създаваше, но тялото й настойчиво изявяваше неотложните си нужди, които не се поддаваха на никакъв привиден контрол. Плътта около пръстите му пулсираше неудържимо. Още миг и щеше да го помоли да я обладае — за несравнимото удоволствие да го почувства между краката си, твърд и горещ. Но в този миг Слейд пъхна пръстите си още по-дълбоко и нямаше време да се сдържи. Тялото й се разтресе в нови опияняващи спазми.
Риданията й отекнаха във въздуха около тях.
— Да! — викаше Слейд като обезумял. — Да!
Ехото върна думите му, примесени със затихващите звуци от собствените й неудържими стонове. В следващия момент той плъзна внушителната си мъжественост дълбоко в недрата на тръпнещата й плът.
Реджина нададе екзалтиран вик. Стаята го върна умножен, докато Слейд придържаше с опитните си ръце бедрата й и нахлуваше е яростни тласъци в нея. Реджина се чу изумена да го окуражава, и то не веднъж, а цели три пъти. Чу се да го моли, а всеки звук, изтръгнат от устата й, отекваше като разбунен хор, сякаш стаята около тях имаше свой собствен глас и се надсмиваше над примитивната им страст.
Слейд повдигна нагоре бедрата й, а тласъците му ставаха все по-чести, по-яростни, напълно безмилостни. Реджина потръпна отново, плътта й се впусна в бесни конвулсии, а от устните й отново се изтръгна неговото име. Слейд нададе яростен вик.
Стаята се завъртя около нея. Слейд… Слейд… Слейд. Стените пееха в странен хор. Тя политна напред, но силните ръце на Слейд я притискаха здраво. Притисната в облегалката на стола, Реджина слушаше ехото от собствените си вопли, докато гласът й затихна и накрая съвсем замря.
Тя потръпна. Внезапно си спомни за огледалото и любопитно се извърна натам. Изглеждаше точно толкова дива и безсрамна, колкото бе прозвучал и гласът й преди миг. Косата й се бе измъкнала от стегнатата хватка на изящния й кок. Застанал плътно зад нея, Слейд притискаше ребрата й и изтикваше гърдите й нагоре и напред. Позата й беше крайно прелъстителна. Роклята й беше надиплена в безпорядък високо на гърба, задните й части блестяха в ослепителната си белота, притиснати плътно към слабините на Слейд. Той бе облечен само с бялата си риза. Очевидно във върховния момент бе изритал панталона си далече встрани.
Реджина затвори очи. Обля я гореща вълна. Не биваше да поглежда в огледалото. И, мили боже, целият този шум! Никога нямаше да забрави тези звуци. Но споменът за неудържимите стенания, съчетан с онова, което се отразяваше в огледалото, я накара отново да потръпне от желание.
Беше също толкова хубаво, колкото и последния път. Слейд дишаше тежко във врата й.
— Ужасно — успя да прошепне Реджина. — Беше ужасно. — После потръпна, защото просторната стая за тържества не беше свършила с ироничното си представление и нетърпеливо върна думите й — по- силни и стократно умножени. Ръцете му подсилиха желязната си хватка.
— Ти го искаше точно толкова, колкото и аз самият. Не се опитвай да отричаш.
Гласът му възбуди сетивата й. Беше дрезгав, приглушен и примамливо сексапилен, когато изпълни напрегнатата тишина на стаята. Тя не му отговори. Нямаше смисъл да отрича очевидното.
Слейд извърна глава и Реджина разбра, че съзерцава отраженията им в огледалото.
— Слейд — опита се да протестира тя с натежал от сласт глас. Той посегна да повдигне предната част на полата й.
— Не — прошепна тя, а стаята повтори шепота й. Накрая не се сдържа да не погледне какво се случва в огледалото.
Луксозната материя разкри глезените и закръглените й прасци. Под полата лъснаха изваяни крака, обвити в тънки чорапи. Слейд оголи коленете й. Почувства се замаяна, но не намери в себе си сили да погледне встрани. Носеше дантелени жартиери, поръбени с розови панделки. Когато полата й се устреми по-нагоре, Реджина понечи да протестира, да му нареди да спре, но така и не издаде звук.
Слейд повдигна полата й още повече. Голите й бедра бяха съблазнително изваяни и блестяха в цвета на слонова кост. Реджина потръпна. Зад нея членът на Слейд се издигна неудържимо и се притисна в голото й седалище. Той вдигна полата над пъпа й.
— Не — сепна се Реджина, но собственото й голо тяло в огледалото я изпълваше с непознати досега емоции.
Слейд плъзна свободната си ръка по гладката кожа на корема й и нетърпеливо я зарови в къдравите косъмчета на слабините й.
— Ти ме желаеш — прошепна приглушено той. Дори не се опитваше да сниши гласа си. Очевидно се забавляваше с присмехулното ехо на стаята.
Реджина тръсна глава, докато думите му отекваха в смълчаната тишина.
Той се изсмя — грубо, безочливо, похотливо. Смехът му вибрираше настойчиво в пространството около тях, а пръстите му настоятелно разгръщаха плътта между краката й. Реджина се притискаше към него.
— Моля те! — извика диво тя. — Моля те! Моля те!
— Молиш ме за това? — Запита грубо Слейд, а пръстите му проникнаха по-надълбоко в плътта й.
— Да. — Гласът й бе сподавен стон. Осмели се да погледне отново в огледалото. Вече не изглеждаше шокирана и ужасена. Тялото й бе твърде напрегнато, гърчещо се от горещо желание.
Внезапно Слейд я завъртя и я постави седнала на стола. Вместо да свали полата й надолу, той я повдигна още по-високо. Преди Реджина да успее да протестира, Слейд сграбчи брадичката й и зацелува диво устата й. Неспособна да му се противопостави, тя грабна лицето му и страстно отвърна на целувката. Устните им се сляха, езиците им нетърпеливо се преплетоха.
Изведнъж Слейд се плъзна пъргаво на пода и разтвори широко бедрата й. Реджина изкрещя неистово, поразена от сръчната атака на езика му. С палците на ръцете си той придържаше плътта й широко разтворена, а езикът му настъпваше дълбоко в нея — настойчив и безмилостен завоевател. Тялото й бе разтърсено от диви тръпки, а погледът й случайно попадна върху огледалото.
Твърде късно. Беше твърде късно да протестира и твърде късно да спре. Тя се вкопчи несдържано в косата му и отметна глава назад, а безумните й крясъци изпълниха въздуха около тях и отекнаха отново и отново. Когато най-сетне се облегна назад, отмаляла от изтощение, виковете й все още отекваха в наелектризираната тишина. Слейд се изправи пъргаво на крака, пъхна ръка под седалището й, за да я повдигне към себе си, и отново нахлу във влажната й пещера. Миг по-късно той наклони стола назад, така че гърбът й се опря в стената. Подхвърляно от мощните му тласъци, тялото й подскачаше неудържимо и отново се отпускаше. След малко Слейд реши, че и това вече не го задоволява. Той се отпусна бавно на пода и отнесе Реджина със себе си. После отново нахлу безмилостно в нея.
Реджина вече не се чувстваше изморена. Тя се вкопчи неистово в него, високо го окуражаваше, подтиквана от луда страст и несдържано вълнение. Тежкото дишане на Слейд отекваше в стаята. Във въздуха се извисяваше шумното пошляпване на телата им. Нейните неудържими писъци ехтяха в пространството. Слухът им вибрираше от шумове. Дишането му премина в кресчендо. Унесена в първичния ритъм на любовта, Реджина премина отвъд ръба. Той я последва, този път крещящ от облекчение.
За пореден път Реджина се оказа неспособна да повярва какво са извършили. Лежеше просната на голия, хладен под, гола до кръста. Слейд беше плътно притиснат към нея, обгърнал собственически с ръка
