даваше всичко от себе си. Сигурна беше, че съпругът й винаги оставя едно малко пространство само за себе си, че изгражда непреодолима стена около чувствата си, че влага всички свои сили, за да не задълбочи прекалено духовната си връзка с нея, своята съпруга. Преди няколко дни бе изтръгнал от устните й пламенно любовно признание, но Реджина започваше да се опасява, че никога няма да получи подобна декларация от него.
Опитваше се да си втълпи, че това не е толкова важно, че може да живее и без любов, стига само той да е до нея. Но сърцето и душата й копнееха за повече, за много повече.
Когато Слейд за пръв път се върна от работа след безмълвно сключеното между тях примирие, Реджина сама го посрещна на вратата. Цялата сияеше. При вида й на устните му също разцъфна широка и ведра усмивка.
Тя пое куфара от ръката му и го притегли в преддверието.
— Здравей! Как мина денят ти?
Слейд обгърна раменете й с ръка.
— По този начин ли ще ме поздравяваш всеки път, когато се прибирам у дома?
— Да — прошепна тя, а топлите й длани се плъзнаха по силния му гръб.
— Предполагам, че това е моментът да похваля преимуществата на брака — пошегува се той и горещо я целуна. Реджина се притисна към него. Струваше й се, че са изминали дълги дни, а не броени часове, откакто за последно се е видяла с него.
Когато най-после дългата скандална целувка приключи — все пак, прислугата беше наоколо, — Реджина го дръпна припряно в салона.
— Имам нещо да ти покажа.
— Обзалагам се, че е така — отвърна закачливо той.
Тя го изгледа внимателно и посочи дивана пред себе си. Слейд сякаш се вцепени, усмивката му се стопи. Диванът беше покрит с различни по десен парчета плат.
— Какво е това?
— Мостри — отвърна ведро Реджина. — Първо ще обзаведа твоя апартамент. В новия ни дом на „Франклин стрийт“. Какво мислиш? — Тя се втурна към дивана, преизпълнена с ентусиазъм, и вдигна във въздуха парче зелено като мъх кадифе. — За мек и удобен стол в кабинета ти? А това — за твоя диван? И понеже знам колко много обичаш бургундско, помислих си, че може да харесаш това за леглото. — Тя размаха във въздуха мек плат с индийски мотиви и нетърпеливо погледна мъжа си. Слейд не каза нищо.
Реджина върна плата на дивана, а усмивката й мигновено се стопи.
— Не ти ли харесват? Нито един от тях?
— Не е там работата.
— Не разбирам.
Слейд стисна зъби.
— Няма да се местим в къщата „Хенеси“.
Тя се смути.
— Защо не?
— Защото не мога да си го позволя — отвърна решително Слейд.
Реджина беше смаяна. След миг, изглежда, се отърси от вцепенението.
— Разбира се, че можеш! Разполагаме с моето наследство, не помниш ли? Татко ще пристигне всеки момент и незабавно ще прехвърли сумата в твоята банка и…
— Не!
Реджина премигна объркана.
— Моля?
— Казах не.
— Не те разбирам, Слейд. — Не й харесваше мрачното му затворено изражение. Тя приседна смутено на няколко мостри. Тялото й видимо трепереше.
— Няма да се възползвам от твоето наследство.
— Какво?
Той прекоси безмълвно стаята и си наля чаша уиски.
— Не искам да взема и цент от парите ти.
Пред очите й притъмня. Ледена тръпка плъзна по тялото й. Той не искаше парите й, не и сега, след като се бе оженил за нея преди всичко заради наследството й.
— Имам си гордост. Не искам да използвам съпругата си заради нейните пари.
— О, Слейд. — Реджина се изправи и преплете отчаяно ръце. Едва ли се ръководеше само от гордост. Вероятно се притесняваше заради нея.
Слейд я наблюдаваше мрачно и бавно отпиваше от парливото бренди.
В следващия миг съзнанието за пълната значимост на онова, което се случваше, я връхлетя като гръм.
— А Мирамар? Ти се нуждаеш от пари, за да спасиш Мирамар!
— Заех известна сума от Чарлз.
Реджина отново седна на дивана и трескаво премисли ситуацията.
— Значи Мирамар е в безопасност?
— Няма да е лесно. — Той я гледаше втренчено. Гласът му съдържаше някакво смътно предупреждение. — Следващите пет години ще бъдат тежки за нас. Ще трябва да живеем скромно, в лишения. Но до пет години се надявам да извадя първите печалби.
— Разбирам. — Реджина се взираше сляпо пред себе си. — Но не е ли глупаво да живеем по този начин, след като разполагаме с всичките пари, които някога могат да ни потрябват?
— Не. Казах, че няма да взема пари от теб и не възнамерявам да се отричам от думите си.
Внезапно у нея припламна гневна искрица.
— Но това е нелепо! И какво ще правим с новата си къща?
— Ще я затворим. Може и да я продадем. Обмислям вариантите. Ако не я продадем, след пет или десет години ще можем да я отворим и да я използваме за уикенди и ваканции. Дотогава, ако пожелаеш, можеш да я използваш, когато идваш в града.
— Слейд! — Тя се изправи. — Това е абсурдно. Имаме прекрасен дом и няма да ти позволя да го продадеш!
Той я погледна право в очите.
— Няма да ми позволиш да го продам?
Реджина знаеше, че трябва да отстъпи, но не го направи.
— Не.
Той просто я гледаше безмълвно, а лицето му потъмня от гняв.
Реджина трепереше и вече не се чувстваше никак смела, но независимо от всичко продължи:
— Нито пък да я затвориш за десет години! Моля те, размисли! Ти знаеше, че съм богата наследница, когато се ожени за мен — в действителност ти точно затова се ожени за мен. Защо е нужно да изнемогваме и да живеем като просяци, щом не се налага? Това е нелепо!
— За трети път ме обвиняваш, че говоря нелепости! — Тонът му стържеше като трион.
— Не! Не съм искала да…
— Няма да живеем като просяци, Реджина — прекъсна я грубо Слейд. — Поне не и според моите стандарти. Но може би според твоите стандарти ще живеем в пълна нищета! Искаш ли да ме напуснеш?
Последният въпрос беше толкова неочакван, че я свари неподготвена.
— Не! Разбира се, че не!
— Значи въпросът е приключен — отбеляза сухо Слейд и тръшна чашата си върху масата. После се обърна и излезе от помещението.
Реджина потъна в меката тапицерия на дивана. За миг остана напълно неподвижна, разстроена и разтреперана. После взе в ръката си една от мострите — зеленото като мъх кадифе — и го притисна мъчително към гърдите си. Една сълза се изтърколи по лицето й и навлажни меката пухкава материя.
Слейд бе заявил, че всичко е решено, но тя изпитваше болезненото предчувствие, че проблемите едва започват. В съзнанието й назряваше мъчителната мисъл, че току-що е отворила кутията на
