— На мен не ми изглеждаш особено щастлива — отвърна язвително Виктория.
Рик започна да губи търпение.
— Нали се разбрахме да не започваш отново!
Виктория не му обърна никакво внимание. Нито пък Реджина.
— Знаеше ли коя съм аз преди венчавката, Виктория?
Другата жена се усмихна.
— Можеш да заблудиш всеки друг, но не и мен.
За миг Реджина погледна към Рик, преди да продължи настъпателно:
— Ти ли прерови багажа ми?
— Да. Онзи безличен медальон те издаде. — Хладният триумф в очите на тази жена окончателно влуди Реджина.
— Ако някога отново си позволиш да се бъркаш в личния ми живот, ще те накарам да съжаляваш.
Виктория гръмко се разсмя.
— Ти ме обвиняваш в безчестие? Не аз, а ти беше тази, която си устройваше маскаради, мила моя. И определено не беше много благородно от твоя страна.
— А ти защо не се намеси? — атакува я отново Реджина.
— Защото макар да знаех, че не си Елизабет Сейнт Клер, нямах представа, че си наследница на семейство Браг. Мислех те за заблудена измамница, която преследва богатство и охолен живот.
Реджина кипна. Но Виктория беше съпруга на Рик и двете трябваше да се разберат, ако искаха да живеят заедно за в бъдеще.
— Виктория, колкото и да ти се иска, не можеш да промениш моя произход. Затова ще трябва просто да изгладим споровете помежду си. Ще оспориш този факт?
— Не — отвърна невъзмутимо Виктория. — Вероятно не мога да променя произхода ти, но може и да не се наложи. Защото в момента, в който размислиш трезво, ти сама ще осъзнаеш, че мястото ти е в големия град, а не в някакво си ранчо. Защо двамата със Слейд просто не се пренесете в приказното си имение и не уредите живота си с парите от наследството ти?
— Това е невъзможно, Виктория — отвърна Реджина, вече по-спокойно. — Виждаш ли, аз прекрасно съзнавам, че сърцето и душата на Слейд винаги ще принадлежат на Мирамар. И обичам Слейд дотолкова, че съм готова да живея с него там до края на живота си. Не мога да постъпя по друг начин.
Очевидно излязла от кожата си от гняв, Виктория напусна стаята с широки крачки. Реджина остана втренчена след нея. Почти бе забравила за присъствието на Рик, докато гласът му не прозвуча зад гърба й.
— Тя ще се оправи. Ти как си?
— Добре съм.
Рик се усмихна.
— Имала си повече кураж, отколкото човек би предположил. Няма смисъл да се притесняваш от нея. Тя обича да лае, но никога не хапе.
— Не се притеснявам — отвърна искрено Реджина. В момента съзнанието й бе обременено от толкова проблеми, че последната й грижа беше враждебното отношение на Виктория.
— Виж какво, мила — обади се начумерен Рик, — защо не поседнем за малко?
Реджина послушно приседна на дивана, любопитна да чуе онова, което Рик очевидно се канеше да й разкрие. Той се изкашля.
— Трябва да ти призная нещо.
Тя дори не се помръдна.
— Знаеш, че аз те харесвам, много те харесвам, и то още от момента, в който те видях за първи път. Няма смисъл да те убеждавам в това. — Рик се размърда неспокойно на мястото си. — Отчасти може да се каже, че и аз знаех истината, и то от самото начало.
— Отчасти?
— Добре, знаех коя си в действителност. Компаньонката ти ми разказа всичко, броени минути преди да умре.
— О, Рик.
— Виж, мила моя, не е чак толкова лошо, колкото ти се струва в момента! — Той вдигна умиротворително ръце. — Признавам, че в първия миг бях воден от мисълта, че богата наследница като теб би могла да спаси ранчото от незавидната му съдба. Но после видях как гледаше Слейд — и той как те гледаше. Искам да кажа, че ако някога съм виждал двама души, които определено да са родени един за друг, то това несъмнено сте точно вие двамата.
Разчувствана, Реджина сведе замислено глава.
— Какво има? Сърдиш ли ми се?
Тя поклати глава.
— Не мога да ти се сърдя, Рик. От самото начало те харесвам. — Реджина се насили да се усмихне. — И наистина ти вярвам, защото знам колко много обичаш Слейд.
Рик поруменя от смущение.
— Е, добре… Сега, след като Виктория я няма, спокойно можеш да ми разкажеш какво не е наред.
Реджина изпитваше необясним порив да излее душата си пред този човек. Той имаше сложен и труден характер, но пред нея винаги се разкриваше откъм добрата си страна, която несъмнено беше щедра и благородна. Но Слейд никога нямаше да й прости, ако разкриеше семейните им проблеми пред баща му. И понеже му дължеше лоялност, тя поклати глава.
— Всичко е наред наистина.
Рик изглеждаше разочарован, може би заради липсата на доверие от нейна страна.
Реджина реши да смени темата.
— Ксандрия Кингсли и Чарлз Ман организират в петък тържество по случай нашия брак. Ще дойдеш ли, Рик?
Рик се начумери.
— Това покана ли е?
— Определено.
— Хм, не смятам да ходя на никакво тържество.
Усмивката замря на устните й.
— Защо? Не можеш ли да останеш в града още няколко дни?
— Вероятно мога, но няма да го направя. Не съм дошъл да споря за някакво си тържество.
— Тогава защо дойде, Рик?
Той се пое дълбоко дъх.
— Реджина, ще бъде откровен с теб. Искам двамата със Слейд да се върнете у дома. Моля ви да се върнете у дома.
Реджина остана напълно неподвижна. Сърцето й замря. Без значение какви притеснения изпитваше относно неразрешените проблеми със Слейд не можеше да остане безразлична пред думите на Рик. Той искаше синът му да се върне у дома.
— Ще трябва да помолиш него самия — отвърна твърдо тя.
— По дяволите, ти си негова жена. Кажи му, че е време да се върне у дома, където му е мястото.
Реджина остана все така неподвижна и скована. После промълви много тихо:
— Трябва да му кажеш, че ти искаш той да се върне у дома, Рик.
Възрастният човек изглеждаше смутен.
— Преди всичко не съм бил аз този, който го е помолил да си тръгне. И със сигурност не мога да го помоля да се върне у дома. Но ти можеш да го направиш.
Реджина поклати глава.
— Няма да го моля вместо теб.
Рик стана и закрачи нервно из стаята.
— И ти ли си твърдоглава като него?
