— Знаеш ли, че баща ти е в града?
— Слейд! — извика тя и се втурна лудешки към него. Когато сключи ръце около него и го притисна с всичката си сила, той отговори на прегръдката й със същата несдържана страст. — Баща ми е идвал при теб? — Тя повдигна лице от гърдите му.
— Не искам да говоря — прошепна Слейд. Внезапно обгърна лицето й в шепите си и жадно я целуна. Тялото й, обзето от сладостна отмала, сега потръпна от яростната му атака. Езикът на Слейд решително настъпваше към нейния. Миг по-късно той я вдигна на ръце и двамата се озоваха в леглото.
— Липсваше ми — прошепна Реджина, докато той разтваряше халата й и развързваше дантелените връзки на нощницата й. Горещите му целувка възпламеняваха голата кожа на гърдите и.
— Ти също ми липсваше — отвърна Слейд, а ръцете му разтвориха краката й под тънката копринена материя на нощницата й.
Очите им се срещнаха. Реджина остана без дъх. Слейд я желаеше с такава ненаситна страст, че просто не можеше поне малко да не я обича.
Целунаха се. Слейд се суетеше с непокорните копчета на панталона си. Засмяна, безумно щастлива и грейнала, Реджина му помогна и побърза да го насочи към тръпнещата плът между бедрата си. Миг по-късно Слейд се движеше на мощни тласъци дълбоко в нея, а тя го прегръщаше в забрава, сляпа и глуха за всичко останало, освен за този кратък миг и за този мъж, когото безумно обичаше.
Облекчението я връхлетя толкова бързо и с такава сила, че дори самата тя бе изненадана. От устните й се изтръгна накъсан звук, едновременно чувствен и ликуващ. А след миг и той извика и се отдаде на екстаза с такава сила, каквато Реджина никога не беше виждала у него.
Двамата лежаха, ревностно вкопчени един в друг. В ръцете на съпруга си Реджина чувстваше неземно блаженство. А после реалността придоби нормалните си очертания. Не искаше да си припомня събитията от деня, но беше неизбежно. Реджина впери поглед в тавана и вече не се чувстваше никак щастлива.
Слейд стана да свали обувките и остатъка от дрехите си. Вече напълно сериозен, той се обърна отново към нея.
Реджина преглътна и придърпа нощницата над гърдите си.
— Наистина ли баща ми е идвал при теб?
Слейд стисна зъби. Болезнено.
— Не бих казал, че беше точно светска визита.
— Какво се случи?
— Поговорихме.
Реджина не успяваше да проникне през безизразната маска на лицето му.
— Баща ми дойде и тук. Не е никак щастлив от нашия брак, поне засега, но несъмнено ще се примири. — Реджина чу гласа си. Не звучеше убедително дори и за самата себе си.
— Мислиш ли?
— Да, той ще го приеме. Сигурна съм в това!
Слейд приседна на леглото.
— Защо трепериш? Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще заплачеш. Какво ти е казал баща ти?
За нищо на света Реджина не искаше да му разкрива истината, защото в нея мъждукаше искрица надежда, че старият Шелтън няма да е отправил и към него същите заплахи, които бе изрекъл пред нея. Но, кой знае защо, не залагаше много на подобна възможност.
— Н-никога не съм го виждала толкова ядосан. Не мислех, че ще бъде чак толкова лошо.
Слейд я гледаше вторачено. Тя успя да се усмихне.
— За баща ми е нормално да бъде ядосан, а аз лесно се разстройвам. Моля те, не се притеснявай за татко. Моля те!
— Ти си страхотен дипломат.
— Не, не съм.
— Очевидно се притесняваш за него и очевидно си много разстроена.
— Не се притеснявам. Наистина. Просто съм малко напрегната, това е всичко.
— Така ли е наистина?
— Да!
— Не се опитвай да ме излъжеш, Реджина.
Тя потръпна.
— Не ми допада идеята да заставам между вас с баща ти! Никак не ми допада!
Очите й се разшириха.
— Слейд, двамата с баща ми имаме силна и трайна връзка помежду си. Всичко ще се оправи, ще видиш. Може би не толкова бързо, колкото съм очаквала, но ще се оправи.
— Не ми изглеждаш напълно убедена.
Реджина не му отговори. Знаеше, че Слейд е прав. Не беше сигурна в думите си. Никога досега не беше отказвала да се подчини на баща си, никога досега той не бе оставал така разярен от действията й, така че нямаше откъде да знае как ще свърши всичко това. Но не биваше да позволява на Слейд дори да заподозре за нейните съмнения. Тя реши просто да смени темата.
— Твоят баща също беше тук днес.
Очите му се разшириха.
— Какво, по дяволите, искаше?
— Слейд! Рик иска да се върнеш у дома. Иска двамата да се върнем у дома.
— Той ли те помоли да ми го кажеш?
— Всъщност помоли ме, но аз му отговорих, че е по-добре да ти го каже сам. Все пак си помислих, че е редно да знаеш, че е бил тук и за какво сме разговаряли.
— Не се намесвай в тези неща.
Реджина се вцепени.
— Да не се намесвам? Слейд, аз съм твоя жена!
Той придърпа завивките нагоре. Очите му пръскаха гневни искри.
— Реджина, може и да си моя жена, но това не ти дава правото да се бъркаш в моите работи!
— Да се бъркам?
— В момента дори не желая да мисля за Рик — отвърна ожесточено Слейд. — И ако иска да ми каже нещо, може и сам да го стори.
Реджина го гледаше втренчено. Изпита остра болка. Изпита и гняв. Внезапно тя се изправи в леглото.
— Баща ти те обича, Слейд. Двамата с него трябва да изгладите недоразуменията помежду си. В противен случай животът ни в Мирамар ще се превърне в истински кошмар.
Слейд не вярваше на ушите си.
— Току-що ти казах да не се месиш в отношенията ни!
Реджина обгърна раменете си. Очите й плуваха в сълзи.
— Какво точно очакваш от мен, Слейд. Да ти топля леглото? Очевидно. Да се грижа за дома ти? Очевидно. Но не и да участвам в живота на семейството ти — или на твоя собствен?
Той отметна завивките и се изправи.
— Какво, по дяволите, означава всичко това?
— Означава точно това, което казах — отвърна предизвикателно Реджина. — Искаш да бъда иконом на дома ти и твоя любовница — и нищо повече!
Слейд я гледаше вторачено. Дълго време не намери сили да проговори.
— И какво точно искаш да бъдеш за мен, Реджина?
Думите му я извадиха от равновесие.
— След като сам не си се досетил, няма смисъл да ти го казвам.
Той я наблюдаваше внимателно, докато покриваше лицето си с ръце. После много тихичко пророни:
— И какъв точно искаш да бъда аз?
