— Тя ще се разведе с вас, Деланза. Аз лично ще се погрижа за това.
Слейд се поколеба.
— Ако Реджина реши да ме напусне, няма да се опитам да я спра.
Никълъс зяпна от изненада.
— Защо?
Слейд предпочете да замълчи.
Никълъс обаче продължи безмилостната си атака.
— Защо? Защото без своето наследство тя е напълно безполезна за вас, нали?
— Грешите! Вече не искам парите й. Снощи дори й го заявих! Истината е, че Мирамар не е приказен английски замък, а работещо ранчо. Там няма да има балове и тържества, няма да има нужда от феерични рокли и блестящи бижута. Ще водим скромен и пестелив живот.
— Исусе! — възкликна Никълъс. — Дъщеря ми никога няма да бъде щастлива, ако остане с вас.
Колкото и да се притесняваше Слейд от тази именно перспектива, сега бе изненадан да осъзнае, че е готов със зъби и нокти да брани своя брак.
— Тя знае какво я очаква. От самото начало бях откровен с нея. Реджина прекрасно осъзнава, че следващите пет години ще бъдат тежки за нас.
— Това е още една причина да й дадете развод — отвърна Никълъс, този път тихо и без злоба.
Слейд просто го погледна.
— Аз няма да ви дам парите й, за да уредите живота си. Реджина ще бъде нещастна. Познавам дъщеря си, Деланза. Още от малко момиченце тя ненавиждаше провинциалния живот и копнееше за големия град. Сега, когато вече е зряла жена, Реджина обича изящните неща — рокли, бижута, произведения на изкуството, френски вина — мога да продължавам безкрайно. Тя не е от типа жени, които ще бъдат щастливи или доволни да живеят в някакво си изолирано ранчо.
Слейд търсеше в душата си сили да отговори.
— Аз ще я направя щастлива. — Думите му прозвучаха като шепот.
— Може и да успеете. — Никълъс го гледаше съсредоточено. — Но за колко време?
Бащата на Реджина обличаше в думи собствените му най-тъмни страхове — страхове, които нарастваха като лавина, откакто съпругата му бе решила да се върне при него.
— Вървете си — прошепна Слейд.
— Ако наистина държите на дъщеря ми, ще я оставите да си отиде. У дома вече съм й уредил брак с човек, който един ден ще стане херцог. В момента Реджина може и да си мисли, че е истински щастлива, но тя заслужава много повече, отколкото вие някога можете да й дадете.
— Вървете си — извика отново Слейд, разярен. — Вървете си!
В очите на Никълъс проблесна триумф, докато спокойно се обръщаше и се отправяше към вратата. На прага се спря и се обърна.
— Мисля, че все пак не сте безразличен към нея. Тогава ще трябва да направите онова, което е най-добро за нея, нали?
25
— Мадам, мистър Деланза е у дома.
През целия един час, откакто се бе изправила решително срещу баща си, Реджина остана затворена в гостната стая. Дори не бе помръднала от дивана и през цялото време бе изпитвала натрапчивото чувство, че всеки момент ще припадне. Все още не можеше да повярва докъде е стигнала в гнева си. Не само че бе отказала да се подчини да баща си, но му бе наредила да напусне дома й.
Щом обаче думите на Бринкс стигнаха до слуха й, Реджина мигновено се изправи на крака. Вече беше пладне и Слейд очевидно бе решил да се прибере у дома за обяд. В момента повече от всичко се нуждаеше от неговата сила и подкрепа.
Но миг по-късно Бринск въведе в салона не нейния мъж, а Рик Деланза и Виктория.
— Рик, Виктория, радвам се да ви видя.
Виктория я изгледа скептично и обходи с презрителен поглед малкия салон. Рик обаче я прегърна сърдечно.
— И аз се радвам да те видя, момиче.
Смутена, Реджина си припомни последната си среща с Рик, когато избухна и ожесточено му заяви, че възнамерява незабавно да се разведе със сина му. В следващия миг си спомни също, че при последната си среща с Виктория все още се преструваше на Елизабет Сейнт Клер и че другата жена несъмнено бе разгадала двуличната й игра. Погледът й се насочи към Виктория.
Усмивката на възрастната жена беше хладна като стъкло.
— Здравей, Реджина. Какъв приятен малък дом.
Реджина се вцепени. Рик погледна жена си предупредително.
— Дойдох да ви видя и Виктория настоя да ме придружи. И двамата се радваме да видим, че двамата със Слейд сте изгладили недоразуменията помежду си. Нали така, скъпа?
Очите на Виктория потъмняха от гняв, но все пак кимна утвърдително с глава.
Реджина едва не се разсмя. Двамата със Слейд едва бяха започнали да градят отношенията си и нищо помежду им не вървеше гладко. Недоразуменията помежду им не пораждаха никакъв оптимизъм в душата й. В действителност тя се чувстваше на ръба на нервна криза.
Рик я изучаваше внимателно.
— Вече сме едно семейство, нали? — Той обгърна окуражително раменете й. — Можеш спокойно да ми кажеш какво те притеснява. Някой да не е умрял?
Неговата навременна любезност и загриженост бяха толкова неочаквани, че я затрогнаха до сълзи. В нейното състояние мъжката сила на Рик беше повече от добре дошла.
— Не. Никой не е умрял.
— Значи не е чак толкова непоправимо. — Той се усмихна бодро.
В този момент се намеси Виктория.
— Мисля, че просто меденият месец е приключил. Ако изобщо някога е започвал.
Реджина усети прилив на див гняв срещу тази жена, но с огромно усилие на волята успя да запази присъствие на духа.
— Защо не седнеш, Виктория? Много мило от твоя страна, че си решила да направиш подобна светска визита. Да ти предложа ли чаша чай?
Виктория седна и вдигна небрежно рамене.
— По кое време се прибира Слейд? — попита Рик.
— Тази вечер ще закъснее. Но по всяка вероятност можеш да го откриеш в офиса.
— Всъщност не съм дошъл, за да се видя с него. Двамата имахме възможност да поговорим миналата седмица. Исках да видя теб. — Рик се усмихна. — И двамата искахме да те видим. Искаме също да знаем кога смятате двамата със Слейд да се върнете у дома.
— Не зная. Не сме обсъждали този въпрос.
— Може би все пак ще предпочетат да останат в града — намеси се Виктория. — Носи се слух, че Чарлз Ман ви е подарил за сватбата някакво невероятно имение. Истина ли е това?
— Истина е. — С ъгълчето на окото си Реджина забеляза как Рик потръпна. — Но няма да се преместим там, дори няма да отваряме къщата. Слейд иска да се върнем в Мирамар, просто не зная кога ще стане.
Виктория рязко се изправи.
— Не ми се вярва ти — една принцеса от семейство Браг — да се чувстваш щастлива като съпруга на фермер.
— Виктория, млъкни! — извика предупредително Рик.
Реджина също се изправи в целия си ръст.
— Аз съм щастлива със Слейд и винаги ще уважавам решенията му!
