оженил за нея зад гърба ми!
— Той не ме е прелъстявал! — прошепна Реджина, ужасена от насоката, която бе приел този разговор. Никога не беше предполагала, че нещата ще тръгнат толкова зле.
Баща й беше изключително хитър и проницателен човек.
— Той може и да не те е прелъстил преди венчавката, Реджина, не и в леглото, но е завъртял главата ти с красиви думи. И можеш ли да ми заявиш, че не те прелъстява и сега? Доколкото разбрах, в един момент ти си дошла на себе си и си го напуснала с намерението да получиш развод. Очевидно обаче този мъж е успял отново да те примами при себе си. Ще те изчакаме, докато опаковаш багажа си.
Реджина тъкмо се канеше да обори напълно погрешните предположения на баща си, когато последните му думи я вцепениха.
— Моля?
— Допуснала си сериозна грешка, но всичко може да се оправи. — Тонът му внезапно омекна. — Не е нужно да се притесняваш за репутацията си, мила. Аз ще се погрижа за всичко. Мога да ти издействам незабавен развод, а когато се върнем вкъщи, ще те омъжа за някой подходящ човек. Скандалът ще бъде изтрит още в зародиш. Маркиз Хънт няма търпение да се ожени за теб. Той ще бъде следващият херцог Кардам, Реджина. С такъв съпруг няма от какво да се боиш.
Реджина го слушаше слисана.
— Няма да напусна Слейд! Той е мой мъж! Нищо не може да промени този факт.
— Един развод моментално ще го промени.
— Не!
Никълъс явно губеше самообладание. Джейн докосна успокоително ръката му.
— Никълъс, моля те, това не е правилният подход! Зная, че си разстроен, но трябва да се успокоиш и да обсъдим разумно проблема.
— Не виждам какво има да се обсъжда! Онзи негодник е измамил и прелъстил дъщеря ми, Джейн. Това няма да му се размине лесно.
— Слейд не ме е мамил! Аз знаех, че се жени за мен заради парите ми, и въпреки това се съгласих. Моля те, татко! Аз го обичам!
— Ти обичаше и Хортензи.
— Не! — извика импулсивно Реджина. — Никога не съм обичала Рандолф! Само така си мислех!
— Нужно ли е да добавям нещо?
Смисълът на думите му беше ясен — според него Реджина и този път само се заблуждаваше, че обича Слейд.
Тя знаеше, че в момента не е способна да спечели словесната битка с баща си. Но беше твърдо решена да спечели войната. Трябваше да го постигне! Реджина си пое дълбоко дъх и промълви:
— Моля те, татко, нека да влезем в салона и да поговорим спокойно. Мога да ти обясня. Скоро Слейд ще се върне у дома, така че ще имаш възможност да се запознаеш с него и да видиш с очите си що за човек е. Моля те!
— Не, Реджина! Няма какво да обсъждаме освен твоя развод.
Реджина отново си пое дълбоко дъх, този път за кураж.
— Тогава изобщо няма какво да обсъждаме. Моля те, татко, върви си.
Никълъс изглеждаше изумен.
— Ти ме отблъскваш? Отблъскваш ме и ми заповядваш да напусна дома ти?
Очите й се наляха със сълзи. Не можеше да си спомни друг момент в живота си, когато да е отказала да се подчини на баща си.
— Да, татко, опасявам се, че е така.
— Влез.
Слейд дори не вдигна поглед от записките си. Когато привърши с тях, подаде листовете на асистента си.
— Незабавно предай тези документи на Роб Левин, Харолд!
— Да, сър — отвърна младежът. Той подмина забързано посетителя и напусна помещението.
Едва тогава Слейд погледна новодошлия. И веднага, още преди човекът да се е представил, осъзна че насреща му стои бащата на Реджина. Убеждението му се дължеше изцяло на непогрешимия му инстинкт, а не на смътните външни прилики, които откриваше в чертите на лицето му. Мъжът срещу него притежаваше мощния ореол на силен авторитет и власт, присъщи на един граф. Слейд едва видимо се напрегна и стана да посрещне своя гост.
— Господин Шелтън?
Стойката на Никълъс не предвещаваше нищо добро.
— Умен сте, Деланза — отвърна остро той. — Но аз и не съм очаквал друго. Всеки мъж, който би могъл в разстояние на няколко дни да убеди моята интелигентна и благоприлична дъщеря да сключи неизгоден за нея брак, трябва да е доста умен.
Слейд се подготвяше за битка.
— Или просто сте я прелъстил? — попита насмешливо Никълъс. — Тя твърди, че не сте, но аз имам известни съмнения.
— Дори не съм я докоснал преди венчавката — отвърна решително Слейд.
— Колко благородно от ваша страна.
— Кога смятате да ме разстреляте? — запита навъсено Слейд.
— Още сега — отвърна твърдо графът. — Можете да бъдете напълно сигурен в това. Сестра ми и зет ми споделиха с мен, че сте се оженил за дъщеря ми заради парите й. Реджина също го призна. Слава богу, че не е способна да ме излъже. Изпитвам искрено отвращение към търсачи на несметни богатства, Деланза.
Слейд се вкопчи в ръба на бюрото си с такава сила, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Нямаше навик да остава безучастен, когато го нападаха. Но не искаше да вода война с бащата на своята съпруга.
— Знаете ли, правите нещата твърде сложни.
— Нима? Надявам се да е така. Искам да видя как се гърчите.
— Не — озъби се насреща му Слейд. — Не ме разбрахте правилно. Затруднявате ме да спазвам добрия тон, затруднявате ме да се въздържа да не вляза във вашия маниер на разговор.
— Е, можете да се чувствате напълно свободен — отвърна хладно Никълъс. — С огромно удоволствие ще се възползвам от възможността да ви размажа носа.
— Но аз не искам да размазвам вашия.
— Защо не?
— Защото сте баща на Реджина.
Никълъс го изучаваше внимателно.
— Дори да откажете да се биете с мен, това нищо няма да промени. Възнамерявам да видя дъщеря си разведена с вас и омъжена за човек с нейното обществено положение. Ако все пак остане ваша съпруга — а можете да бъдете сигурен, че аз контролирам всеки цент от наследството й — няма да получите и пукната пара. Така че хайде, опитайте се да ми размажете носа. — Никълъс се напрегна, очите му проблясваха заплашително.
Слейд поклати глава.
— Имам нужда от пари, за да спася своя дом и това не е тайна за никого. И в случай че не ви е казала, аз бях откровен с дъщеря ви от самото начало. Реджина знаеше защо искам да се оженя за нея и въпреки това ме прие за свой съпруг.
— За мен обаче това е само още едно доказателство за вашите способности на прелъстител.
Слейд стисна зъби.
— Уморих се от долните ви клевети. Най-сетне го проумейте, Шелтън: аз не искам наследството на дъщеря ви. Вече намерих друг изход от ситуацията. Нямам нужда от нейните пари.
— Не ви вярвам.
— Преди пет минути бих се заинтересувал дали ми вярвате, или не. Но не и сега.
