— Не, скъпа. Нямаше да дойдеш в Австралия да живееш като заселничка с мене. Но навремето бях почти полудял от самота, за да го разбера.
Макар че Сюзан не се виждаше облечена в дрехи от грубо изпреден памук да простира пране на връв зад някоя дървена колиба някъде си в австралийската пустош, можеше да си представи себе си през тези отминали четиринадесет години като негова жена и като майка на детето му.
— Щях да дойда — настоя тя, макар да знаеше, че тогавашното младо, диво момиче, каквото бе, щеше направо да му откаже.
Сюзан се разплака. Сълзите й бяха истински, но освен това тя си спомни и че някога успяваше да съблазни Джак със сълзи, когато не успееше с нищо друго. И заплака още по-силно.
— Не искам да се боря. Ти си жив, Джейк. А аз съм омъжена за двама мъже!
Тя не посмя да му каже, поне засега, че в мислите си е предимно и изключително негова съпруга, че обича него, че ще остави Бенджамин в мига, когато той и каже. А той щеше…
— Сюзан — каза Джейк с натежал от предупреждение глас. — Джейк О’Нийл е мъртъв. Мъртъв пред закона. Ти имаш един съпруг, не двама. Бенджамин Ралстън.
— Ти не си мъртъв! И двамата знаем, че си жив! Да не си луд, Джейк? Това да не е някаква твоя смахната игра? Ако е така, защо?
— Защо, според тебе, съм се върнал след толкова години, рискувайки свободата си?
Сюзан замръзна. Имаше само една възможна причина. Независимо какво казваше той, независимо какво правеше, нищо не се беше променило — не и между тях. Дори да се бяха борили яростно и коварно години наред, дори бракът им да бе влязъл в задънена улица, страстта не бе умряла, бе станала дори още по-силна в сравнение с момента, когато се бяха запознали. За двамата всяка криза бе завършвала с още по-голям изблик на желание. Нима изминалите четиринадесет години раздяла не бяха най-голямата криза?
— За да ме видиш — прошепна тя зарадвана — Ти си дошъл да ме видиш. Не можеш да стоиш далеч от мене. Никога не си могъл.
Изражението на Джейк се промени.
— Не, Сюзан. Дойдох, защото не мога да стоя далеч от Софи. Сюзан съвсем затихна.
— Софи?
— Да Софи. Дъщеря ми. Как е тя? — Гласът му стана дрезгав.
Сюзан потрепери от болка, макар да си казваше, че в действителност той би искал да види Софи и че я лъже, тъй като е прекалено горд, за да признае колко много я желае още.
— Софи е добре.
Не искаше да се задълбочава в подробностите от живота на дъщеря си. Не и сега.
— Защо не е омъжена? — запита Джейк с още по-дрезгав глас. — Когато я видях за последен път, беше на седемнайсет години. Мислех, че сега вече трябва да е омъжена.
Сюзан премига.
— Ти си бил тук и преди?
— Да.
Колко пъти?
— Много. На всеки няколко години. За първи път дойдох през деветдесет и първа.
Сюзан изпищя и се хвърли върху него, опитвайки се да го удари, опитвайки се да го убие. Джейк хвана китките й и я задържа, докато тя се бореше с него като диво животно, викайки и сипейки клетви.
— Бях забравила колко много те мразя!
— Странно. Защото аз не съм забравил.
Сюзан бе изтощена, сякаш цялата й енергия бе изсмукана, и тя се отпусна върху него. Джейк я пусна.
— Защо Софи не е омъжена? — запита той отново.
— Тя не бърза — каза студено Сюзан.
Беше толкова ядосана, че не искаше да му каже нищо. В края на краищата, той ги беше излъгал и двете — и нея, и Софи. Какво право имаше да се появява сега и да предизвиква такава суматоха? Той беше се отказал от правата си, поне що се отнася до нея и Софи.
— Тя е почти на двайсет и една години.
— Учи рисуване — изсъска Сюзан.
Джейк изведнъж се усмихна.
— Знам. Мислиш ли, че няма да знам достатъчно за собствената си дъщеря? Тя е много талантлива, нали?
Гордостта правеше гласа му дълбок Сюзан отстъпи назад.
— Картините й са налудничави… като тебе! Какво знаеш ти за нея?
— Наех и детективи — заяви Джейк.
Изведнъж Сюзан си спомни за колието, което носеше, платено от наследството на Софи. Тя заслужаваше тези пари, но Джейк щеше да се разяри, ако научеше, че е взела от парите, които той бе оставил на дъщеря си. Това беше рискова тема, но Сюзан не можеше да я пренебрегне.
— Ти не ми остави и стотинка, копеле такова!
— Не заслужаваш и една стотинка.
Вгледаха се яростно един в друг. На Сюзан й хрумна, че Джейк все още е издирван. Значи, ако го хванат, ще го върнат във Великобритания… и в затвора.
Златистите му очи потъмняха.
— Дори не си го помисляй — предупреди я той.
Тя се усмихна.
— Какво да не си помислям?
— Създал съм си нова самоличност. Която никога няма да научиш Сега съм преуспял бизнесмен в Ирландия и дори в Англия. Ирония, нали? Дори влязох в по-висши кръгове, отколкото тук, предпазливо, разбира се. Дори не си помисляй да ми извъртиш някой номер, Сюзан. Защото, ако го направиш, ще паднеш заедно с мене.
Сюзан бе замръзнала от ужас, защото знаеше, че той говори сериозно.
Джейк се усмихна; усмивката му не беше приятна. Ръката му внезапно се спусна по издутата й, почти гола гръд. Сюзан изохка от удоволствие, но и от обида. Той се наведе към нея, а вълшебните му пръсти не преставаха да я галят.
— Той задоволява ли те, Сюзан? — запита подигравателно. — И двамата знаеха, че става дума за Бенджамин. — Видях го. Съмнявам се, че мислиш за него, докато си в леглото му.
Сюзан изстена, затваряйки очи.
— О, божичко, прав си!
Джейк притисна гърдите й, освободи ги, наведе се, хвана зърното в зъбите си и го стисна. Сюзан извика. Той възбуди зърното, после го засмука. Тя усети как краката й омекват. Тогава Джейк я захапа, колкото да примеси и болка към удоволствието и да го засили. Сюзан въздъхна, а мислите й се разпиляха.
Но тогава Джейк вдигна глава и погледите им се срещнаха. Той започна да дразни с пръст зърното й.
— Няма да ме издадеш, Сюзан, и двамата го знаем. Защото ако го направиш, няма да можеш да се надяваш, че някоя нощ ще се вмъкна в леглото ти и ще ти дам точно това, от което имаш нужда!
Сюзан потрепери.
— Искам те сега.
Той се изсмя.
— Очевидно. — Изведнъж се изправи, дръпна ръце от нея и я отмести. — Но аз имам нужда от цялата си сила, когато Лу Ан дойде у дома довечера.
Сюзан нададе нечленоразделен вик.
— И ако това не ти стига, помисли — каза Джейк — Ако истината излезе, ти ще бъдеш унищожена. — Вгледа се в нея — Ти и Софи.
