Сюзан прегърна Софи през раменете и я привлече към себе си. Лицето й бе изкривено от отвращение.
— Какво сте направили на дъщеря ми?
Изражението на Едуард бе непроницаемо.
— Нищо. Дъщеря ви си е същата като преди.
— Мамо — каза Софи, привличайки вниманието й. — Добре съм. Наистина. Не трябва да се безпокоиш за мене. Едуард беше… съвършен джентълмен.
Тя се насили да се усмихне. Знаеше, че Сюзан е забелязала колебанието. Мразеше лъжата, но да се омъжи при тези обстоятелства щеше да бъде далеч по-лошо.
Софи забеляза твърдия циничен израз в очите на Сюзан и разбра, че тя не й е повярвала.
Бенджамин се появи внезапно на прага, присъединявайки се към събралите се пред входа. Спря до Сюзан с мрачно изражение.
— Софи, добре ли си?
— Да.
Той погледна към Едуард.
— Ще направите ли това, което се полага, сър? Сега, когато я компрометирахте порядъчно?
Едуард замръзна.
Но Сюзан се намеси гъвкаво и докосна ръкава на мъжа си.
— Бенджамин, нищо не се е случило. Познавам дъщеря си, тя няма да ни разочарова… точно както няма да позволи да бъде наистина компрометирана.
И Сюзан се усмихна бодро. Бенджамин погледна жена си.
— Тя увери ли те в това?
— Да. И съм сигурна, че можем да потулим този малък скандал, ако наистина в това има някакъв скандал. — И Сюзан отново се усмихна на Едуард. — Господин Деланза, сигурно сте изморен. Няма ли да влезете да се подкрепите малко? И ти, Софи, сигурно също си изморена. Скъпа, защо не идеш горе да кажеш на Клара да ти приготви ваната? Ще ти пратя топла храна в стаята. Няма нужда да слизаш за вечеря, не и след това изпитание.
Софи знаеше, че майка й е разбрала истината. Не можеше да си представи защо Сюзан поддържа лъжата й. Но това нямаше значение. Беше облекчена, че Сюзан се е заела с нещата и отклонява Бенджамин от ролята на разярен втори баща. Софи не изчака Едуард да отклони предложението на Сюзан.
— Много съм уморена — каза тя. Кимна на Едуард, знаейки, че трябва да се държи като в Шекспирова пиеса. — Благодаря, Едуард, че ме докарахте дотук жива и здрава Съжалявам, ако съм ви причинила някакво притеснение.
Той кимна кратко. Думите му прозвучаха подигравателно.
— Удоволствието беше мое.
Софи лежеше в леглото, увита в дебел памучен халат, макар че вън беше топла и приятна лятна вечер. Но нея я пронизваше студ, стигаше до самите й кости, до сърцето й. През ума й бе минала мисълта, че може би никога вече няма да види Едуард.
Каза си, че ще оживее, но не си вярваше.
Обърна се настрана и прегърна възглавницата. Може би сгреши, като отхвърли предложението му. Може би щеше да е по-добре да бъде негова жена, дори той да не я обича, отколкото да го загуби завинаги. Той вече й липсваше повече, отколкото би сметнала, че е възможно някой да й липсва.
Ако не беше го съблазнила така дръзко, той още щеше да бъде част от живота й. Още щеше да бъде неин приятел, неин закрилник. Сълзи изпълниха очите на Софи, но тя не можеше да съжалява за нощта, която бяха прекарали заедно. Този спомен безспорно щеше да й бъде за цял живот. Но също толкова дълго щеше да помни и ужасното, болезнено желание и тъгата от загубата му.
— Софи?
Софи седна и погледна Сюзан, която я пронизваше с очи. Тя затвори вратата на спалнята и седна на леглото до дъщеря си. Софи бе напрегната, знаеше колко лесно се ядосва майка й. Но Сюзан не се развика, не повиши тон. Само каза:
— Добре ли си?
Софи искаше да кимне утвърдително. Но вместо това поклати глава и една огромна сълза се търкулна по бузата й. Сюзан я прегърна.
— Знаех, че не ми казваш истината.
Софи изхлипа.
— Съжалявам. Решихме, че трябва да излъжем.
Сюзан я погали по гърба, после се отдръпна. Очите й бяха зачервени.
— Иска ми се да го убия!
Софи се осмели да погледне майка си в очите.
— Той не беше виновен. Аз го съблазних.
Сюзан трепна и пребледня.
— Обичам го — каза Софи, за да се защити.
Сюзан изплака, прегръщайки я силно:
— Исках да те предпазя от него! Исках да ти спестя това! О, божичко, Софи, знам как се чувстваш!
Софи се разплака в ръцете на майка си. Когато спря, Сюзан й подаде кърпичка. Софи изтри очи и видя, че Сюзан също плаче.
— Мамо?
— Баща ти също разби сърцето ми. Много, много пъти. — Сюзан се опитваше да си възвърне спокойствието. Изхлипа. — Знаех, че Едуард е също като него.
— Той ме помоли да се омъжа за него — каза Софи.
Сюзан замръзна.
Очите на Софи отново се изпълниха със сълзи.
— Разбира се, аз казах „не“. Но не съм сигурна дали постъпих правилно. Толкова ми липсва. Може би бих могла…
— Не!
Софи трепна.
Сюзан сграбчи раменете й и я разтърси силно, веднъж, два, три пъти.
— Вече си постъпила глупаво! Не ставай отново глупава!
— Обичам го. Знам, че той не ме обича, но…
— Софи, не! Той ще те унищожи, ако се омъжиш за него, точно както Джейк ме унищожи! — изпищя Сюзан.
— Може би си права — каза Софи, но в сърцето си не вярваше докрай.
— Права съм. Няма никакво „може би“. Не би могла да понесеш другите му жени. Да лежиш сама в леглото нощ след нощ, да слушаш как часовникът тиктака, да броиш минутите, да го чакаш да се върне у дома, да се молиш да се върне? Накрая да го видиш на разсъмване да се прибира и да мирише на друга жена? Няма да ти позволя да го направиш, Софи.
Софи си пое дъх. Живо си представи онзи ден в „Делмонико“, когато Едуард й бе казал, че няма да може да бъде верен на съпругата си.
Но Сюзан нямаше намерение да спре да говори за това. Очите й се изпълниха със сълзи.
— Толкова си наивна. Толкова наивна, толкова млада. Дори в началото да ти е верен — както беше Джейк, — наистина ли мислиш, че можеш да задържиш интереса… желанието… на такъв мъж за цял живот? Мислиш ли, че можеш да се състезаваш с жени от рода на Хилари Стюарт и много други като нея?
— Не — прошепна Софи, парализирана от грозната картина, която бе нахвърляла майка й.
Сюзан беше права. Не беше ли така? Тя беше само Софи О’Нийл, малка, невзрачна, куца. Някакси бе забравила всичко това.
— Какво те кара да мислиш, че той ще си даде труда да скъса с Хилари, ако беше приела предложението му? — каза сурово Сюзан. — Би ли могла да се омъжиш за него, като знаеш, че си има
