възпре. Почука на вратата му. Сърцето й заплашваше да изскочи от гърдите, а времето изглеждаше спряло, несъществуващо.
Вратата се отвори и тя видя Едуард по панталони, мощният му торс бе гол. Очите му бяха широко отворени, челюстта — стисната, не се усмихваше. Софи внимаваше да го гледа само в лицето.
Той успя само сърдито да изграчи:
— Какво, по дяволите, правиш, Софи?
— Едуард — прошепна Софи, а пулсът й препускаше бясно, молеше се Едуард да не я отхвърли, да я люби поне веднъж, поне тази нощ. — Не искам да бъда сама.
Той не каза нищо, но слепоочията му запулсираха, а очите му потъмняха.
Софи навлажни устни.
— Няма… няма ли… да влезеш? Моля те?
Той я погледна втренчено. Взря се в очите й, после в устата й, след това в ореола на дългата й разбъркана коса. Софи усети, че започва да се изчервява.
— По дяволите — каза Едуард, но погледът му я събличаше, а Софи бе достатъчно жена, за да усети, че той гледа право през нощницата й. Страхът й се засили. Макар да бе сметнала, че нощницата скрива достатъчно и достатъчно разкрива, може би той виждаше, че глезенът й е изкривен и грозен Но тогава той погледна в очите й и видя нейната жажда. Силата на чувствата й я накара да трепне. Той я хвана. Стисна така силно лактите й, че я заболя.
— Не го прави — прошепна той. Това беше молба.
За първи път в живота си Софи почувства каква сила може да притежава една съблазнителка. Едуард я искаше, тя бе доловила жаждата му, бе я почувствала. Тази жажда бе избликнала у него като нещо живо и диво. Горещо и настръхнало, готово да избухне. Тя го караше да трепери.
Софи бе извънредно напрегната, но пристъпи напред, разтърсвана от остатъците от страха си, докато платът, който се опъваше на гърдите й, се докосна до твърдата стена на неговата гръд. Едуард си пое дъх, разтърсван от тръпки. Кожата му беше толкова гореща, че сякаш изгаряше зърната й през памучната нощница.
— Едуард? — Тя вдигна очи към него. — Моля те, не ме отхвърляй.
Той остана неподвижен, вгледан в очите й, треперейки.
— Не го прави, Софи — прошепна той накрая, облизвайки устни. — Аз не мога да го направя. След това не бих могъл да се понасям.
Пусна я и Софи усети как той започва да се отдръпва. Едуард посегна и тя го докосна. Той замръзна и двамата се вгледаха в малката й бледа ръка, положена върху голата му бронзова кожа. Той беше гладък като кадифе, но топъл, горещ. И твърд. Никой не й бе казвал, че коремът на мъжа може да бъде толкова твърд.
Софи леко отклони поглед. Зърна една масивна издутина между бедрата му, която опъваше фината тъкан на панталоните, очертавайки изпъкващата му мъжественост така, сякаш бе гол. Софи замръзна. Видя, че горните копчета на панталоните му са откопчани. Поведението й бе нещо повече от безсрамно — тя знаеше, че трябва да дръпне ръката си и погледа си, но не го направи. Не можа.
— О, господи — каза Едуард задавено. — О, по дяволите — извика той.
И обви ръце около нея.
Дяволът в него се събуди, а светецът изчезна.
Той внезапно я прегърна и я понесе към леглото. Едуард бе спрял да мисли… не искаше да мисли. Ако мисълта се върнеше, с нея щеше да се върне и светецът, и всичко щеше да рухне.
А и сега бе невъзможно да мисли. Едуард положи Софи на леглото, дългата й златиста коса падаше през рамото му като копринени вълни. Едуард легна върху нея, омаян за миг от красотата й, като в същото време мъчително усещаше готовия да избухне натиск в слабините си… и в гърдите си.
Пъхна ръце под нея и леко я повдигна. Погледите им се срещнаха.
— Софи.
Тя разтвори устни и очите й грейнаха.
Софи се усмихна. Едуард почувства как сърцето му се свива. През него премина нещо силно, ярко и неотвратимо — сякаш някаква нова жизнена сила, емоция, която той не можеше да спре, за да разпознае. Не и сега.
След секунда двамата вече лудо се прегръщаха. Едуард разтвори устните й нетърпеливо, пъхвайки език дълбоко в нейната топла уста. Разтвори краката й и се настани между тях. Засмука устните й, започна да се бори с езика й, навлизаше дълбоко. Започна безпомощно да търка набъбналите си слабини в нейните.
Софи веднага реагира. Отначало отговаряше плахо и несигурно на ласките на езика му, но скоро започна да се състезава с него ловко и дръзко. Устните им се сливаха, езиците се преплитаха. Едуард изпита остро желание да се надигне и да остави езика й да се плъзне по кадифеномеката главичка на неговата мъжественост.
Но това беше Софи, красивата сладка Софи, и той не можеше да я използва по този начин. Едуард зарови лице в косата й и замря разтреперан, проклинайки светеца, който живееше в него, който все още се опитваше да се меси, да му откаже тази жена, която обичаше. Но слабините му бяха инструмент на дявола и това не можеше да се отрече. Той вече не понасяше натиска там долу и положението ставаше все по-лошо, защото меките хълбоци на Софи се извиваха в ритъма на съблазънта и желанието, стар колкото света.
Едуард изстена, пъхна ръце под нощницата й и хвана голото й седалище, притискайки я още по-силно към ерекцията си. Рязко издърпа нощницата нагоре и започна да се търка в меките й оголени слабини. Панталоните му все още стояха като препятствие помежду им, но тъканта бе толкова фина, че той почти не я усещаше.
Софи простена в ухото му, сграбчвайки го за раменете. Отново издаде лек стон и този път ноктите й като острите нокти на котка започнаха да мачкат плътта му, без да се забиват надълбоко в нея. Ханшът й се извиваше още по-силно и по-настоятелно срещу него, тя започна да издава леки въздишки, пълни с желание и копнеж.
Едуард стисна лицето й в широките си длани. Погледите им се срещнаха, нейните очи блестяха като в треска.
— Не мога да спра — прошепна той. — О, Софи, колко те искам!
Тя извика, стисна ръцете му, които обхващаха лицето й, и се изви нагоре, за да се притисне към хълбоците му.
Устните им се сляха. Този път Едуард всмука езика й в устата си, дълбоко. Не можеше да издържи. Изведнъж се освободи, после се вдигна на колене над нея. Започна да разкопчава копчетата на корсажа й, разголвайки меките й бели гърди. Погледите им отново се срещнаха.
— О, Софи — изстена Едуард. — Толкова си красива.
Смехът на Софи бе наполовина ридание. Едуард я прегърна, затвори очи и изстена.
Наведе се и докосна с език настръхналите връхчета едно по едно. Софи се раздвижи и изхълца. Ноктите й отново се забиха в раменете му. От гърдите й се откъснаха възклицания на безсловесен екстаз.
Когато той спря, дишаше едва-едва, малко оставаше да избухне. Едуард си пое дъх със съскане. Пот течеше по лицето и гърдите му.
— Едуард — изстена Софи.
Той отвори очи и видя, че тя се взира трескаво в него, стиснала китките му. После разбра, че тя гледа изпъкващите очертания на неговата мъжественост, която опъваше панталоните му. Отдолу нямаше бельо. Той усети това и както беше мокър, тя можеше да вижда през панталоните, а понеже двете най- горни копчета бяха разкопчани, се виждаше един инч от розовата му плът.
Погледите им се срещнаха и Софи облиза пресъхналите си устни. Едуард потисна стона си и притисна малката й деликатна длан към бързо набъбващия си пенис. Софи хлъцна и застина.
Едуард изведнъж вдигна ръката й към устата си и я целуна силно.
— Прости ми — възкликна той и се спусна надолу по тялото й, плъзгайки ръце по меките й бедра, разтваряйки ги широко.
Софи извика, това не беше протест, а сексуално объркване.
