ужасно радостна, че пак си е у дома. Тя прегърна госпожа Мърдок, която се бе просълзила.
— Това е моята приятелка и компаньонка Рашел — каза тя, издърпвайки Рашел пред себе си заедно с бебето. — А това е дъщеря ми Едуина.
Госпожа Мърдок отвори широко очи и пребледня. Трябваше й един миг, за да се съвземе, както Дженсън, който почти веднага бе скрил потреса си зад официалното държание.
— Колко е красива, Софи. — Госпожа Мърдок хвана ръката на Софи. — О, скъпа… не знаех!
Софи успя да се усмихне.
Госпожа Мърдок пак се прояви като схватлива и бърза икономка.
— Ще ви сложим в старата ви стая, разбира се, а бебето в съседната заедно с Рашел. Ще кажа още днес да почистят ателието ви отвътре и отвън, да го приготвят, за да може още утре да започнете да рисувате!
Софи бе развълнувана.
— Благодаря ви. — Тя прочисти гърлото си. — Едуина спи при мене, но Рашел може да се настани в съседната стая.
Госпожа Мърдок кимна и прати камериерките да почистят стаите.
— Никой ли не си е у дома? — запита Софи.
— Господин Ралстън има делова среща в града. Майка ви отиде на обяд с дамите. Лиза е в градината.
Софи се обърна към Рашел:
— Ела, Лиза знае, разбира се, и ще се радва да се запознае с племенницата си.
Те побързаха към задната част на къщата. Софи спря на прага на терасата, която гледаше към градините. Бе очаквала Лиза да е сама. Но не беше.
Беше в прегръдките на един джентълмен. И той я целуваше.
Очите на Софи се разшириха. От мястото си тя виждаше прекрасно тази двойка… а целувката не беше невинна. Мъжът, висок и широкоплещест, бе прегърнал Лиза на едната си ръка и я целуваше страстно. Софи се изкашля. Те веднага се разделиха. Лиза се бе изчервила, а видът й бе виновен. Но видя Софи, извика, повдигна полите си и хукна към нея.
Софи също извика и протегна ръце. Лиза никога не бе била по-красива. Облечена в зелена рокля на зелени ивици, с малко по-тъмнозелени ръкавици и шапка, тя изглеждаше зашеметяващо. Лиза се втурна в прегръдките й.
Когато се разделиха, Софи погледна джентълмена, който се бе приближил към тях. Лиза застана гордо до него и вплете пръсти в неговите. Софи трепна, не само от откритата проява на интимност. Защото той беше не само висок и великолепно сложен, но и беше много красив, със сиви очи и тъмнозлатиста коса; с две думи, приличаше по-скоро на древногръцкия Адонис, а не на обикновен мъж. Софи позна блясъка в очите му. Смути се. Знаеше от личен опит докъде може да доведе Лиза подобно желание.
— Това е годеникът ми — каза Лиза, сияеща и трептяща от радост. Пред него тя изглеждаше мургава и дребна, съвършеният обков на неговата ослепително ярка красота. — Маркиз Дьо Коно, Джулиан Сейнт Клер.
— Лиза, не знаех! — възкликна Софи.
Стана й приятно… и почувства облекчение. Двете отново се прегърнаха. Софи се обърна към маркиза:
— Толкова се радвам да се запозная с вас. Аз съм доведената сестра на Лиза, Софи О’Нийл.
Той не се усмихваше. Кимна малко кратко, но се поклони учтиво. Думите му бяха вежливи, но само толкова.
— Чест е за мене да се запозная с вас, мадам. Годеницата ми много ми е разказвала за вас.
Софи успя да се усмихне и погледна крадешком Лиза, която не можа да забележи черния хумор на годеника си. Можеше само да предположи, че не му е харесало ненавременното идване на Софи. Тогава Едуина изхълца високо и привлече вниманието им.
Лиза замръзна. Софи също се стегна. Едно беше да представи Едуина на Дженсън, госпожа Мърдок и Лиза, съвсем друго беше да я представи на чужд човек. Въпреки че бе живяла повече от година в Монмартр, въпреки хладнокръвието си Софи добре осъзнаваше, че доброто общество ще свие въпросително вежди пред дъщеря й и пред самата нея.
Но Лиза прекъсна неприятното изчакване.
— О, Софи — прошепна тя с блеснали очи и въпросително изражение.
Софи кимна, Лиза пусна ръката на маркиза и взе Едуина от Рашел.
— Колко е красива!
Софи погледна крадешком маркиза. Гледаше я в ръцете… тя нямаше никакви пръстени. Вдигна спокойно очи към нея. В погледа му не се четеше нищо.
— Мога ли да ви представя дъщеря си? — каза Софи, надявайки се гласът й да звучи по-уверено. — Едуина Жаклин О’Нийл.
Нещо просветна в очите му, може би изненада пред смелостта й, но със сигурност не беше възхищение. Скоро след това Сейнт Клер се оттегли, извинявайки се с неотложна работа. Явно щеше да дойде тази вечер да заведе Лиза на бал.
— Толкова се радвам, че си дойде — каза Лиза зарадвана, когато се оттеглиха в малката уютна приемна, използвана само от семейството. Наблюдаваха Едуина, която си играеше с една дрънкалка на персийския килим. — Балът по случай годежа ми е другата седмица, тогава ще го обявим официално, а и ти сега ще можеш да присъстваш! Нямаше да е същото, Софи, ако не си беше дошла!
— Разбира се, ще присъствам — каза Софи. — Лиза… откога познаваш маркиза?
— Запознахме се през пролетта. — Лиза се усмихваше с грейнали очи. — Софи… почти веднага се влюбих.
Софи можеше да си представи защо. Нима и тя не се бе влюбила в Едуард още в мига, когато го бе видяла за пръв път?
— Нали е прекрасно? — каза Лиза с блеснал поглед. Колко ясно си спомняше Софи какво е да се влюбиш.
— Той е много красив. Двамата сте невероятна двойка.
— Да, все ми го казват. — Усмивката на Лиза потрепна. — Нали си чувала, той вече е бил женен.
— Жена му починала ли е?
— Да, преди време. Поне татко казва така. Маркизът… Джулиан… отказва да говори за това. Аз веднъж подхванах тази тема, а той… той побесня. — Лиза вдигна угрижен поглед към Софи. — Каза, че миналото е мъртво и че никога повече не трябва да го споменавам.
Софи помрачня, уплашена, че маркизът е обичал първата си жена… или че още я обича.
— Може би, след като се ожените, когато се опознаете по-добре, той ще може да говори за нея.
— Разчитам на това — каза Лиза. Отново се усмихна, посегна и взе ръката на Софи. — Стига сме говорили за мене. Разкажи ми за живота в Париж, разкажи ми за Едуина.
Софи кърмеше Едуина, когато Сюзан нахлу в спалнята й.
Беше минало известно време. Рашел се бе оттеглила да поспи малко, уморена от пътуването. Лиза се обличаше за годежния си бал по-късно тази вечер. Софи и Едуина бяха сами. Софи се чувстваше преуморена и на ръба на силите си. Някак необичайно беше за нея да вижда дъщеря си тук, в дома, където беше израснала, в спалнята, където бе спала още от деветгодишна. Изглеждаше нередно. Сякаш нещо липсваше. И в действителност беше така. Софи не беше в собствения си дом, а в дома на родителите си.
Неотдавнашното предложение на Едуард премина като светкавица през мисълта й.
— Софи! — извика Сюзан.
Софи замръзна, обърна се и погледна майка си, която я гледаше с широко отворени очи, сякаш никога преди не бе виждала жена да кърми бебе.
— Мамо.
— Не мога да повярвам! Какво правиш? — Сюзан не помръдна, сякаш я беше страх да се приближи.
