към него. — Получавам на всеки три месеца издръжка от Сюзан, но тя е от наследството, което баща ми ми е оставил. Страхувам се, че няма да получа следващата вноска. Страхувам се, че Сюзан няма да я изпрати.
— Кога трябва да дойде?
— На първи декември.
— И колко трябва да получите?
— Петстотин долара.
— Майка ви ли е изпълнителка на завещанието?
— Да — каза Софи.
— Кога ще получите контрола върху наследството си, Софи?
Той си водеше бележки.
— Когато стана на двайсет и пет години. Или ако се омъжа.
— На колко години сте? — Той не се изчерви. — Това е професионален въпрос, разбира се.
— Разбира се. На двайсет и една. Ще стана на двайсет и две през май.
— Разбирам. Има ли начин да се помирите със семейството си?
— Не мисля.
— Може би с посредничеството на трето лице?
— Не е възможно — каза Софи.
Хенри кимна.
— Да, мисля, че ще мога да отговоря на въпроса след един-два дни Софи се наведе напред.
— Това би било чудесно — тя се поколеба. — Хенри… можете ли да изчакате за хонорара, докато получа дължимата сума? — Гласът й трепна — В момента нямам пари.
— Софи, няма да ви искам никакъв хонорар за подобно нещо — каза той и сега вече се изчерви. — Вие сте моя приятелка.
На Софи й се доплака.
— Благодаря ви — каза тя меко.
Хенри се поколеба.
— Софи, има ли още нещо, което да не е наред?
Софи преглътна, мислейки за Едуина, която сега сигурно беше гладна. Рашел щеше да й даде краве мляко с биберона Едуина вече трябваше да свиква с това Софи знаеше, че трябва да се върне у дома и да я нахрани. И за пръв път този ден собственият й стомах се бунтуваше от глад. Но имаше само няколко долара, колкото да ядат един-два пъти двете с Рашел. Как щеше да оцелее три седмици така до първи декември?
— Софи — Хенри я наблюдаваше много внимателно. — Мога ли да ви заема малко пари? Докато си стъпите на краката.
Софи се поколеба.
— Може би след ден-два ще трябва да взема нещо назаем.
Тя дишаше неравно. Той нямаше представа, че тя трябва да кърми още два месеца Щеше ли да бъде така добър, ако знаеше, че търси пари за незаконната си дъщеря?
Хенри стана и бръкна във вътрешния си джоб.
— Вземете. — Той заобиколи бюрото и пъхна чековете в ръцете й. — Моля ви. Вземете това. Изглеждате много уморена Страхувам се, че ще се разболеете, ако продължите да се тревожите, както сега.
Софи успя да се усмихне.
— Толкова сте любезен.
Той застина на място. После каза:
— Как мога да не бъда любезен с вас, Софи?
22
— Госпожо, имате гост.
Сюзан нямаше настроение за гости. Беше уморена, не беше мигнала цяла нощ, очите й бяха зачервени и подути от плач. Знаеше, че не изглежда много добре.
— Който и да е, Дженсън, отпратете го.
Дженсън се оттегли, оставяйки Сюзан с горещото й черно кафе и недокоснатата препечена филийка. Но се върна почти веднага.
— Страхувам се, че джентълменът настоява, че е спешно.
Сюзан грабна раздразнено визитната картичка и се вгледа в нея.
— Хенри Мартен, ескуайър. Какво иска?
— Настоява, че има извънредно важна лична работа с вас.
Сюзан се подразни, но инстинктът я накара да каже на Дженсън да го покани. След миг Хенри Мартен се появи, някак раздърпан в прекалено широкия си костюм. Сюзан разбра, че е отслабнал.
— Съжалявам, че прекъсвам закуската ви — каза той.
Сюзан вдигна рамене. Не стана, не му предложи и да седне.
— Какво е толкова спешно, господин Мартен?
— Аз идвам от името на дъщеря ви, госпожо Ралстън.
Сюзан замръзна потресена.
— Какво?
Хенри се прокашля.
— Тя очаква да получи паричен превод на първо число следващия месец. Ще го получи ли?
Сюзан бавно се изправи, опирайки се на гладката лакирана повърхност на масичката, а в позата й се четеше неверие.
— Само ако Софи дойде у дома… сама.
— Сама?
— Да — натърти Сюзан. — Можете да й кажете, че ще получи вноската си ако и когато дойде у дома… сама.
— Страхувам се, че не разбирам — каза Хенри.
— Ако Софи продължи да живее на друго място и да ми се противи, няма да получава издръжка от мене.
— Вие управлявате парите като изпълнителка на завещанието на баща й, нали?
— Да.
— Страхувам се, че ще трябва да ви помоля да ми покажете копие от документа за управлението, госпожо Ралстън.
Сюзан не повярва. После се вбеси.
— Моят адвокат е Джонатан Хартфорд, господин Мартен. Документите са при него, не при мене.
Хенри се усмихна кратко.
— Тогава значи мога да му кажа, че сте ми позволила да му поискам копията?
— Имам ли избор?
— Ще бъде глупаво да отивам в съда само за да получа възможността да се запозная с документите — каза Хенри.
— Да, имате позволението ми — изсъска Сюзан. — Но нека ви спестя малко време. Клаузите са непоклатими. Ако Софи не се омъжи, ще може да разполага с наследството от баща си, когато стане на двадесет и пет години. Няма никакво „ако“ и „но“.
Хенри само се поклони.
— Благодаря за сътрудничеството, госпожо Ралстън.
Сюзан го изгледа, като напускаше стаята. И изкрещя от яд и мъка.
Адвокат! Софи се бе обърнала към адвокат. Това не беше за вярване. Господи, нима тя не знае, че
