царю, чрез ума идва привличането към жената, така се ражда подобен син; това е блаженството. Наистина, царю, умът е висшият Брахма. Умът не го напуска, всички същества се приближават към него; станал бог, той отива при боговете — този, който така знае и почита него.“ — „Ще ти дам хиляда [крави] с бик като слон“ — каза Джанака от Видеха. Яджнавалкя каза: „Моят баща смяташе, че не трябва да се приема, преди да се обучи.
7. Нека чуем нещо от това, което са ти говорили.“ — „Видагдха Шакаля ми е казвал: «Наистина, сърцето [хридая] е Брахма.» — «Както би казал този, който има майка, който има баща, който има учител, така е говорил и Шакаля: „Наистина, сърцето е Брахма“, защото какво би имал лишеният от сърце? Но говорил ли ти е за неговото обиталище и опора?» — «Не ми е говорил.» — «Той наистина е на един крак, царю.» — «Тогава ни говори, Яджнавалкя.» — «Сърцето е обиталището, пространството — опората, трябва да се почита като стабилност [стхити]» — «Какво е стабилността, Яджнавалкя?» — «Това е сърцето» — каза той. — «Наистина, царю, сърцето е опора на всички същества, защото на сърцето, царю, са опрени всички същества. Наистина, царю, сърцето е висшият Брахма. Сърцето не го напуска, всички същества се приближават към него; станал бог, той отива при боговете — този, който така знае и почита него.» — «Ще ти дам хиляда [крави] с бик като слон» — каза Джанака от Видеха. Яджнавалкя каза: «Моят баща смяташе, че не трябва да се приема преди да се обучи.»
Втора брахмана
1. Джанака от Видеха слезе от трона и каза: «Поклон пред теб, Яджнавалкя, учи ме.» — «Той каза: „Наистина, царю, както този, който тръгва на далечен път се снабдява с колесница или кораб, така и ти си снабден с тези упанишади; ти си почитан, богат, обучен във ведите, чувал си упанишадите; къде ще отидеш, когато се освободиш?“ — „Не зная това, уважаеми, къде ще отида.“ — „Наистина, ще ти кажа къде ще отидеш.“ — „Говори, уважаеми.“
2. „Индха, наистина, е името на пуруша, който е в дясното око; този Индха тайно го наричат «Индра», защото боговете обичат тайното и не обичат явното.
3. А това, което е във форма на пуруша в лявото око е неговата съпруга Вирадж; тяхното място на съединение е пространството в сърцето; тяхната храна е кръвта [лохита пинда: лохита=червен; меден, металически; пинда= парче; хапка; тяло] в сърцето; тяхното покривало е това, което в сърцето е като мрежа; техният път, по който се движат е тръбичката нагоре от сърцето. Като косъм, разцепен на хиляда части, такива са неговите тръбички, наричани хита, установени в сърцето; в тях тече течността; затова този получава като че ли по-фина храна от този телесен атма.
4. Неговата източна посока са източните прани, южната посока са южните прани, западната посока са западните прани, северната посока са северните прани, горната посока са горните прани, долната посока са долните прани, всички посоки са всичките прани. Този атма е не това, не това; непостижим е, защото не се постига; неразрушим е, защото не се разрушава; несвързан е, защото не се свързва; необвързан, неколеблив, не страда. Джанака, ти наистина постигна безстрашие“ — каза Яджнавалкя. Джанака от Видеха каза: „Нека безстрашието дойде при теб, Яджнавалкя; ти, уважаеми, ни учиш на безстрашие. Поклон пред теб. И [хората] от Видеха и аз сме [преклонени пред теб].“
Трета брахмана
1. Яджнавалкя отиде при Джанака от Видеха, като мислеше: „Няма да говоря“. Но когато Джанака от Видеха и Яджнавалкя бяха разговаряли по време на [жертвоприношението] агнихотра, Яджнавалкя му беше казал да си избере един дар, той си беше избрал [възможността да зададе] въпрос, какъвто пожелае и [Яджнавалкя] се беше съгласил. Сега царят първи го попита:
2. „Яджнавалкя, кое е светлината на човека?“ — „Светлината на слънцето, царю“ — каза той — „на светлината на слънцето той седи, ходи насам-натам, извършва действия, връща се.“ — „Така е, Яджнавалкя.“
3. „Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, кое е светлината на човека?“ — Луната е неговата светлина — на светлината на луната той седи, ходи насам — натам, извършва действия, връща се.» — «Така е, Яджнавалкя.»
4. «Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, и е залязла луната, кое е светлината на човека?» — «Огънят е неговата светлина; на светлината на огъня той седи, ходи насам-натам, извършва действия, връща се.» — «Така е, Яджнавалкя.»
5. «Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, залязла е луната и огънят е угаснал, кое е светлината на човека?» — «Речта е неговата светлина; на светлината на речта той седи, ходи насам-натам, извършва действия, връща се. Затова, наистина, царю, даже ако някъде [човек] не може да види дори ръката си, той отива там, където се говори [човешка] реч.» — «Така е, Яджнавалкя.»
6. «Когато е залязло слънцето, Яджнавалкя, залязла е луната, огънят е угаснал и речта е спряла, кое е светлината на човека?» — «Атма е неговата светлина — на светлината на атма той седи, ходи насам- натам, извършва действия, връща се.»
7. «Кой е атма?» — «Този, съставен от познания, намиращ се в праните пуруша, вътрешната светлина на сърцето; оставайки един и същ, той се движи в двата свята. Като че ли мисли, като че ли се движи; той, бидейки спящ, излиза от този свят и от формите на смъртта.
8. Този пуруща, наистина, като се роди и влезе в тялото, се свързва със злото; като си отиде и умре, той изоставя злото.
9. Наистина, този пуруша има две места [на пребиваване] — в този и в другия свят; междинното, третото е в съня. Застанал на третото място, той вижда двете места — мястото в този и в другия свят. И какъвто е пътят към мястото в другия свят, като върви по този път, той вижда двете — злото и блаженството. Докато спи, той взема от този всеобхващащ свят вещество и сам разрушава, сам сътворява; със своя блясък, със своята светлина той спи; така този пуруша сам е своята светлина.
10. Там няма колесници, няма впрегатни [животни], няма пътища; той създава колесници, впрегатни животни, пътища. Там няма блаженства, удоволствия, радости — той създава блаженства, удоволствия, радости. Там няма езера, лотосови езерца, реки; той създава езера, лотосови езерца, реки. Той наистина е създателят.
11. За това има такива стихове: „Подчинил телесното чрез съня, неспящ, наблюдава спящите. Приел блясъка, завръща се на мястото си, златният пуруша, единственият лебед [ека хамса].
12. Чрез праната запазващ ниското гнездо, навън от гнездото излиза безсмъртният; той, безсмъртният, пътува по желание: златният пуруша, единственият лебед.
13. В съня си движейки се нагоре и надолу богът сътворява многобройни форми; като че ли се смее и весели с жени, като че ли вижда страшни гледки.
14. Виждат мястото, където се развлича, но него никой не вижда.“ „Да не го будят изведнъж“ — така казват; „Трудно е да се излекува този, при когото той не се връща.“ Говорят също и така: „Това при него е като будното състояние; каквото вижда буден, това и в съня. Тук този пуруша сам е своята светлина.“ — „Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]; говори още за освобождението.“
15. „Той, този, след като се наслади в дълбокия сън [сушупти], като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към съня. Което и да види там, то не го следва, защото този пуруша не се обвързва.“ — „Това е така, Яджнавалкя. Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]; говори още за освобождението.“
16. „Той, този, след като се наслади в съня, като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към будността. Каквото и да види там, то не го следва, защото този пуруша не се обвързва.“ — „Това е така, Яджнавалкя. Уважаеми, ще ти дам хиляда [крави]; говори още за освобождението.“
17. „Той, този, след като се наслади в будността, като обиколи, като види доброто и злото, отново бърза обратно към съня.
